Втората ангелска вест
Тема 2 МИСТИЧНИЯТ ВАВИЛОН
Тайнственият, апокалиптичен и загадъчен ВАВИЛОН! Кой може да ни даде информация за него, да го опише, или да го разтълкува? На КОГО да се доверим, ако и да са мнозина тези, които биха предложили услугите си? Да прибегнем ли при ерудирани и знаменити теолози? Защо не, но дали от там трябва да се започне? Да отделим ли много време, което впрочем нямаме, и да изчетем много литература за да отсеем зрънцето истина от плявата на многословието ? Може и всичкото време да не ни стигне! Да се обърнем ли за помощ към ясновидци, гадатели и екстрасенси? Ами, ако стане така, че питаме „Вавилон” за”Вавилон”?
Или да се обърнем към Божията „Книга”, която не може да няма съвет и светлина по питанията на душата?
„И когато ви рекат: Допитвайте се до запитвачите на зли духове и до врачовете, които шепнат и мърморат, отговорете: Не трябва ли един народ да се допита до своя Бог? Ще прибегне ли при мъртвите заради живите? Нека прибягнат при закона и при свидетелството! Ако не говорят според това слово, наистина няма виделина в тях!”Исая 8:19,20
„Наистина Господ Йеова няма да направи нищо ,без да открие Своето намерение на слугите Си пророците.” Амос 3:7
„Купувай истината и не я продавай!” Притчи 23:23
Много пъти и по много начини, Бог иска да говори на ума и на сърцето ни, но не винаги сме готови да слушаме. Днес обаче, сме изправени пред един много тайнствен въпрос и просто имаме нужда да го осветлим с истинска светлина от истински и непогрешим източник. Имаме ли такава светлина?
„Твоето Слово е светилник на нозете ми и виделина на пътеките ми.”
Псалм 119:105
Нека се доверим на Божието Слово! Преди да отидем при когото и да е за справка, ще отидем при извора. Говори ли Библията нещо за някакъв друг „Вавилон”, освен древната столица на халдеите, на която посветихме миналата тема?Определено ДА и категорично ЯСНО! Не само говори, но праща и ангел, небесен вестител, който вика със силен глас и предупреждава земните жители за този „Вавилон”. Да чуем ли и ние това предупреждение?
„И ето, един друг ангел, втори, следваше след първия и казваше: Падна, падна великият Вавилон, който напои всичките народи от виното на своето разпалено блудстване”Откровение 14:8
„”След това видях друг ангел, който слизаше от небето, имайки голяма власт; и земята се просвети от неговата слава. Той извика със силен глас, казвайки: „Падна, падна великият Вавилон и стана жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух и свърталище на всякаква нечиста и омразна птица; защото всички народи пиха от виното на нейното разпалено блудстване и земните царе блудстваха с нея; земните търговци се обогатиха от безмерния й разкош. И чух друг глас от небето, който казваше: Излезте от нея люде Мои за да не участвате в греховете й и да не споделяте язвите й.” Откр. 18:1-4.
Тук любопитството ни трябва вече да е нараснало достатъчно за да запитаме: Къде е този „Вавилон”? Кой е той? Как изглежда? Божественото Провидение е знаело, че ще се стигне до тези въпроси и се е погрижило да даде отговора предварително. Нека сега отворим нашата Библия на Откровение глава 17 и да четем: Прочетете цялата глава 17 от книгата „Откровение”.
ВАВИЛОН ПЕРСОНИФИЦИРАН
Всичките 18 стиха на 17-та глава от книгата откровение са посветени на една мистерия, една „тайна”и съпътстващите я спомагателни образи. Тази „тайна” е наречена „Великият Вавилон”/ст. 5/.
„И на челото й имаше написано това име: „Тайна; Великият Вавилон, майка на блудниците и гнусотиите на земята.”
Точно това, което търсим – експонат с етикет! И никъде, никой няма да ви даде по-нагледен, по-характерен, по-верен образ на мистичния Вавилон! Тук той е представен под божествената редакция. Затова, струва си да спрем и го разгледаме по-внимателно.
И така, какво видяхме до сега, ако сме прочели и другите стихове, водещи до ст. 5?
Едно много впечатляващо видение. Йоан е отведен „духом” в една пустиня и там пред погледа му се разкрива необикновена гледка: Жена, седнала на страшен червен звяр, който има 7 глави и 10 рога. От външния вид на „жената”, който е не само екстравагантен, пищен и предизвикателно дързък, но и облечен във власт ,внушаващ злокобни предчувствия за потайност, насилие и ужас. От приложената забележка за златната чаша с нечистотии, опиването с кръвта на светии и мъченици, разбираме с какво си имаме работа. Това е пълен антипод на „жената” от Откр. 12 гл, където е представена чистата Христова църква в нейния самобитен чар, морална чистота и духовно величие.
Тук пред нас стои един напълно противоположен образ и тъй като в библейската символика „жена” представлява „църква”, взорът ни възприема една АНТИЦЪРКВА!
„И видях, че жената се беше опила от кръвта на светиите и Исусовите
мъченици. И като я видях, се зачудих твърде много” ст. 6
Това би могло да се преведе и „изненадах се твърде много”.Какво би могло да зачуди или изненада толкова много любимия ученик на Исус, апостол Йоан? Той който беше видял гоненията на Домициан и сам беше в заточение за вярата си?
Има нещо по-лошо от омразата, враждата и дори смъртта – предателството! Няма по-неприятна изненада от тази, при която истината се разпада, с доверието се злоупотребява и любовта се продава! Горкият апостол Йоан! Какво е трябвало да преглътне там на самотния остров Патмос, в края на живота си! И ние, заедно с него разбираме, че нещо се е случило или ще се случи, което ще помрачи блаженството да обичаш Исус и да искаш да си с Него.
Тъй като с този „Вавилон” и неговите характерни черти, ще имаме още срещи за в бъдеще, нека сега се опитаме да определим неговото време в историята.
Времето, в което ще се появи и ще действа този мистичен Вавилон не може да е било преди времето на Христос и апостолите, защото в чашата на жената още не е било налято нищо и самата тя не е била „родена” като завършен образ. Гоненията от страна на езическия Рим започват по-късно, като системно явление – 2 и 3 в- Сл. Хр. Но въпреки, че и езическия Рим проля християнска кръв, това все още не е много очудващо и изненадващо. Юдеите първи дадоха сигнал за това с убийството на дякон Стефан, но това е още по времето на Йоан и той никак не би могъл да бъде изненадан от следващи подобни действия години по-късно. В 313г. сл. Хр. Константин налага християнството като официална религия и гоненията престават.
Истинското „чудо” и пълната изненада идват след 6-ти век, когато възтържествувалата и възцарена християнска църква започва да проявява странно и очудващо поведение. Тя се облича в пурпур и блясък, обкичва се със скъпоценности,, строи величествени храмове и сяда на владетелски престол. А още по- странното е, че този престол се заменя със страшен и кръвожаден звяр, пълен с богохулни имена. От тази си нова позиция, тя вдига кървава напивка с чаша от злато и питие от мерзост. И не само че пие, но напоява и народите, като прелюбодейства със земните царе.
Би могло да се възрази: Защо да не го прави? Времената се менят, тя е във възход, не е ли свободна да живее във „времето си”? Може би . . . ако не беше обвързана с едно име, името на Един, Който беше казал някога: „Моето царство не е от този свят.” А с целия си вид и поведение тя казва: Земните царе и власти са мои приятели. Аз имам интимни отношения с тях и те ми служат. . . Далеч преди тези събития, апостол Яков, който още нищо не знае за това, което има да се случи, казва от името на Онзи, Който знае:
„Прелюбодейци, не знаете ли че приятелството със света е вражда против Бога?
И тъй, който иска да бъде приятел на света става враг на Бога.” Яков 4:4
СЪЩНОСТТА НА МИСТИЧНИЯ ВАВИЛОН
Представен като властолюбива и кръвожадна блудница и наречен „големият град,който царува над земните царе” Вавилон не е нито жена, нито град. Той е система на противоборство срещу Христос в лицето на Неговите верни последователи –християни. Той е блестящият ход на врага на Бога и истината, шедьовърът на богохулство и измама, в който сам Сатана се облича в одежда на Божий заместник и измества живия Бог от мислите, чувствата и живота на онези, които Го приемат и Му се покланят.
Има и някои други характеристики, като: Седемте хълма, многото води, Названието „майка” и алюзията за „дъщери”, седемте глави и десетте рога, войната която „малкият рог”ще води срещу Агнето и светиите на Всевишния, които ни дават основание да приложим вече в цялата й сила поговорката: „Всички пътища водят към Рим!”
Агресивният характер на обрисувания от Йоан „Вавилон”, неговата веронетърпимост и надменността му са довели християните още в първия век до убеждението, че това е Рим. Това име е станало нещо като кодово название под което се е подразбирала римската империя:
„Поздравява ви и избраната заедно с вас църква във Вавилон и синът ми Марк.”
1 Петр. 5:13
Това разбиране за „Вавилон” се подкрепя и от други автори през 2 и 3 векове, докато по времето на реформацията Хус, Йероним и Лутер определено обявяват римската папска църква за апокалиптичния Вавилон.
Заключение: В мистичния „Вавилон” трябва да виждаме действието на Сатана, който като княз на този свят, си е служил с власт, сила, измама, наука и религия, както и с богатствата на този свят, за да покори отвън или да поквари отвътре вярната на Христос църква.Това му се е удавало до голяма степен, но не съвсем напълно. Винаги е имало малцинства, които тук и там са пазили Божиите заповеди,имали вярата в Исус и са проявявали „търпението на светиите”.Те са били гонени, хулени и клеветени, търпели са лишения, давали са жертви, но са търсили на първо място „Божието Царство и неговата правда.”За тях Божието Слово още от сега има „венец”, който не вехне!
„Те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята . . . „ Евр. 11:38.
„Бъди верен до смърт и Аз ще ти дам венеца на живота! Откр. 2:10.
ПЪТЕВОДНИ ЗНАЦИ КЪМ „ВАВИЛОН”
„Всички пътища водят към Рим”, но сигурните пътища трябва да бъдат потвърдени и от сигурни пътеводни знаци. Ще спрем вниманието си на три главни насоки, които Божието Слово предлага: 1. Отстъплението. 2. Малкият рог. 3. Антихристът.
1. ТАЙНАТА НА БЕЗЗАКОНИЕТО И ОТСТЪПЛЕНИЕТО
„Защото тайната на беззаконието вече действа, но не се открива още докато не се махне онзи, който сега я възпира.”2 Сол.2:7
Мистичният Вавилон сам по себе си е тайна. На челото на жената, която го олицетворява е поставено това име: „Тайна, Великият Вавилон”. Ние от своя страна сме длъжни да проследим тази тайна в цялата й същност – зародиш и развитие
Невидимата „утроба”, в която тази „тайна”потенциално съществува, заражда се и се проявява е СВОБОДАТА, или правото на избор. Бог е свободен и тези, които създава по Свой образ и подобие, също са създадени свободни, т.е. с правото да избират между добро и зло.
Любовта може да се развие и просъществува само при условие на с в о б о д н а в о л я .
Тя може да бъде любов, само ако обвърже себе си със закона на свободата.
Но свободният да обича, не е свободен да търгува с любовта си, да заделя от нея и да я
„пази”само за себе си. Ако, все пак го направи, за което има свобода, той напуска любовта
и преминава в себелюбие.
Първата и вечна причина да съществуваме е БОГ – СЪЗДАТЕЛЯТ. Затова и първата и вечна причина да обичаме Бога е и първата и най-голяма заповед. Любовта е защитена чрез тази заповед и тя е в основата на закона. Законът е защита на любовта и стожер на истинското отношение между Творец и творение. Така, връзката между з а к о н а и л ю б о в т а е с в о б о д а т а. А злоупотребата против свободата става провинение против любовта и се нарича
Г р я х или б е з з а к о н и е . Сега можем да си обясним защо грехът е тайна и ще си остане „тайна”.
„Ти беше съвършен в постъпките си от деня когато бе създаден, догдето се намери беззаконие в теб.”Езекил 28:15
По силата на тази „тайна” любовта в един висш херувим се е превърнала в себелюбие.
Природата на „тайната на греха” е такава, че не стои сама в себе си, но проявява агресия и иска да зарази и други със своята болестотворност. Тя няма мир и няма друго удовлетворение освен завладяване на нови територии, обсебване на други личности.
ОТСТЪПЛЕНИЕТО В РЕДИЦИТЕ НА ХРИСТИЯНИТЕ
Първите християни са живели с надеждата, че Исус, Който се възнесе след възкресението Си, ще се завърне скоро и още в техни дни ще основе Божието Царство на земята. Но получават ясен отговор, че това е Божия тайна и няма да стане точно както очакват:
„И тъй, веднъж като се събраха, те Го питаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израиля царството? Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт. Но ще приемете сила когато дойде върху вас Светия Дух и ще бъдете свидетели за Мене, както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария и до края на земята.Деяния1:6-8
По-късно Савел, обърнат при срещата пред Дамаск в апостол Павел, обяснява, че предстои голямо отстъпление в християнството преди завръщането на Господа. 2 Сол. 2:1-11.
Централната фигура в това отстъпление е „човекът на греха”. Контекстните му описания го представят като личност не извън, а вътре в самата християнска общност. Той се възвишава над Бога и Му се противи, заема централна позиция в храма и църковната организация и се разпорежда като абсолютен Божий наместник на земята, като дръзва дори да прощава грехове. Това идва като връх на отстъпническата му дейност, в която общото отстъпление преминава в богохулство. Затова му се дава прозвището: „Човекът на греха”.
Без да влизаме в подробности и компромати, не можем да не видим в този тайнствен образ онази духовно религиозна система, която си позволяваше да променя Божия закон, да изисква обожание и поклонение, да определя и опрощава грехове, да издава и продава индулгенции и да съди, наказва и избива онези, които са се осмелявали да служат на Бога по друг начин. Като се има предвид, че тази трайно установена в историята дейност е подкрепена с не по-малко от сто милиона човешки жертви, идентифицирането на пророческия образ и извършителя, трябва да се приемат като съвпадащи.
2. МАЛКИЯТ РОГ. Дан.7:8, 19 – 21, 24, 25.
И този пътеводен знак трябва да заведе в Рим. Но тъй като ми навява спомени от една свидна и неутолена младост, няма да мина по общия отъпкан път, а по друг – пряк и мой собствен път, заедно с моите скъпи спомени.
Беше малко преди или след началото на 60-те години на миналия век. Бях млад стажант-проповедник в София. В Адвентната Църква, където служех се сменяха председател след председател, понеже властите не разрешаваха официални автономни избори, а искаха обществото да бъде оглавено от техен доверен човек. В момента председател беше покойният вече пастор Добри Кръстилов. По това време, оскъдно на външни събития, протокола наруши едно посещение на Д-р Жан Нусбом в България. В качеството си на виден лекар, той проведе някои срещи с обществеността, като изнесе интригуващи факти върху рака и борбата с него. Визитата му беше широко отразена в пресата, която представляваше тогавашните медии.
Но той имаше и по-голям пост от лекарския. Оглавяваше отдел „Религиозна свобода”към ООН. Имаше голям международен опит, посещавайки много страни, включително и Китай. Как е протекла визитата му в България по тази линия – не знам, но той намери време да посети и нашето религиозно общество и проведе една среща с ръководителите му. Търсеше се преводач от френски, тъй като е французин, но организацията не беше подготвена и преводач нямаше. Тогава накараха мен да му превеждам от английски, в който тъкмо прохождах. Беше малко трудно и за него и за мен, но сработихме се и разговорът тръгна. Вече трябва да кажа, че по вероизповедание той беше определен и посветен адвентист.Разказа ни доста интересни случки и факти от своята дейност както по света, така и в съседна Румъния, която току-що бе посетил. От всичко ще спомена само това, което има връзка с тази тема.
Високият гост ни разказа, че в изпълнение на служебните си задължения, неведнъж е посещавал и Ватикана. Познавал се добре с папата, водел различни разговори и дори се наложило да споделя теологични виждания във връзка с библейските пророчества. След един такъв, натоварен с изследователски заряд разговор върху пророчествата от книгата Даниил, папата казал: Всичко разбирам и приемам, само едно не мие е ясно: Кой е този „малък рог”?
Същият въпрос стои днес и пред нас. В различните теологии може да има различни отговори, но все пак, само един ще е верният.Дали и тук поговорката за „всички пътища. . . „ няма да се окаже вярна? Ако някой е стигнал целта, може и да не чете табелите, но който още пътува, трябва да си отваря очите.
За да не се разделя така рязко с достойния за уважение брат Д-р Жан Нусбом, ще спомена още една случка, която той разказа тогава.
Било по времето на реформацията във Франция. Протестантите/за разлика от днешните им наследници/ , защитавали завоеванията на реформацията и били клеветени и гонени от официалните представители на Църквата. Конфликтът се разраснал и стигнал до краля. Била насрочена среща, на която да присъства и Негово Величество кралят. За деня на срещата, която трябвало да се състои ако се не лъжа, в някакво отдалечено църковно имение, била подготвена специална зала. От едната страна имало разкошни престоли за краля и висшите духовници; от другата – груба скамейка, като за подсъдими. Кралят влязъл и всички станали на крака.Водещият прелат открил събранието с думите:”Ваше Величество, ето ги протестантските кучета!” И изсипал куп обвинения срещу дейността им - че те разделяли църквата, развращавали паството, работели против вярата и т. н. Когато тирадата свършила, всички погледи се насочили към групата „в немилост”. Водителят на групата станал и казал само: „Да, Ваше Величество, но кучетата са нужни да бранят стадото от вълците!”
Кой е „малкият рог”? Доктор Нусбом не дал пряк отговор. Той казал, че Бог ще открие всичко тайно и неизяснено на времето му. И аз не мисля да се ангажира с конкретен отговор. Достатъчно ще ни е да знаем какво е правил този малък рог. А то отдавна е написано в Божията книга:
„Като разглеждах роговете, ето между тях излезе друг рог, м а л ъ к , пред който три от първите рогове се изкорениха; и ето, в тоя рог имаше очи, като човешки очи и уста, които говореха надменно.” Дан. 7:8.
„Гледах същия рог, като воюваше със светиите и превъзмогваше против тях.” Дан. 7:21
„Той ще говори думи против Всевишния, ще изтощава светиите на Всевишния и ще замисли да промени времена и закони; и те ще бъдат предадени в ръката му до време и времена и половин време.” Дан. 7:25.
Мой, любезни събеседнико! Скоро аз и ти ще трябва да застанем пред големия бял престол на Божия съд! Тогава аз и ти няма да бъдем съдени затова, че не знаем кой е малкия рог. Но ще бъдем съдени и осъдени в зависимост от това дали сме сред к у ч е т а т а или
Сред в ъ л ц и т е !
„Моите овце слушат гласа ми и Аз ги познавам и те ме следват.
И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми.”
Йоан 10:27, 28.
3. АНТИХРИСТЪТ
Третият пътеуказател към тайнствения Вавилон, както самото му име подсказва, има връзка с Христос, но отрицателна. Представката „анти” се тълкува по два начина: „против” и „вместо”. Някъде това може да звучи еднозначно, но в дадения случай има голяма подтекстова разлика. „Против” Христос трябва да се разбира като открито противопоставяне до явно отричане. „Вместо” Христос обаче изменя този смисъл и открива широка и нова насока за виждане на някой, който се облича в характерните черти на Христос, присвоява си или изземва Неговите права и функции и действа от негово име.Няма съмнение, че второто значение е по-коварно, по-опасно и по „анти”. Взето като указател към мистичния или тайнствен Вавилон, то е несравнимо по-тайнствено и приложимо за него.
Но . . . защо не и двете значения? Както е казал народния поет Иван Вазов:
„Мисъл и желязо, лира и тръба -
Всичко ти бе вкупом за една борба! . .
А някой друг, по-близо до темата, го е казал по по-близък до истината начин:
„Целта оправдава средствата . . . ”
„АНТИХРИСТ” В БИБЛИЯТА
Думата „Антихрист” се среща само в посланията на апостол Йоан и то във връзка с уверението, че е последно време: 1 Йоан. 2:18, 22; 2 Йоан. 7.
Да разгледаме думата в буквален и исторически контекст.
„Дечица, последно време е; защото както сте чули иде Антихрист и понеже сега има много антихристи, от това знаем, че е последно време.1 Йоан 2:18.
„Кой е лъжец, освен оня, който отрича, че Исус е Христос? Той е антихрист, който се отрича от Отца и от Сина.” 1 Йоан. 2:22.
„Защото много измамници излязоха в света, които не изповядват дохождането на Исус Христос в плът. Такъв човек е измамник и а н т и х р и с т . 2 Йоан. 7.
Както вече отбелязахме, между първите християни в апостолската църква е била жива надеждата за близка среща с техния Господ Исус Христос. В искрения си копнеж за Неговото завръщане, те са били изложени на прибързаност и възприемане такива учения, като поддържащи сензацията. Вероятно вече е имало такива, които са определяли времето и други подробности по Исусовото завръщане.
Предупрежденията на ап. Павел срещу такова прибързване в 2 Сол. 2 глава, а и вероятно не само то единствено, е открило истината, че трябва да настане някакво голямо отстъпление в християнството. Била е ясна идеята, че ще го оглави някаква тайнствена фигура, която той нарича „ ч о в е к н а г р е х а „ и т. н. както вече знаем. Тук Йоан, който живее значително по-дълго от Павел/около 30 години/ се позовава на това предупреждение за някой в бъдещето и го нарича „Антихрист”.
Че това общо очакване и този негов израз „Антихрист” е равнозначещ с „човека на греха” и има връзка с „ т а й н а т а „ на мистичния Вавилон явства освен от другите прилики, още и от огромната му изненада, когато по-късно, като заточеник на о-в Патмос получава видението за блудницата „Вавилон” и нейната антихристиянска роля. Никой по онова време не е можел да си представи, че най-голямото гонение срещу църквата ще дойде именно от ц ъ р к в а т а ! Но думите на Христос са подсказвали тази тайна:
„Ще ви отлъчат от синагогите; даже настава час, когато всеки който ви убие, ще мисли, че принася служба на Бога.” Йоан16:2.
Йоан не може да знае всичко това във своето време – първия век. Той потвърждава, това което и другите са чули – че иде антихрист! Но той вижда тревожни явления около себе си –разни елементи проникват в църквата и негови съвременици започват да дестабилизират вярата в основните учения, „предадени веднъж завинаги на светиите”. Те атакуват Христовата църква, като се прицелват предимно в Божествеността и месианството на Исус Христос. В тях той открива същия дух на голямото отстъпление, което идва и затова ги нарича „антихристи”или както ние сега го разбираме – п р е д в е с т н и ц и н а Антихриста!
ХРИСТОС И АНТИХРИСТА
Иде Антихрист! – заявява Йоан през първия век. Той дойде! – отговаря нашето време през 21 век. Той дойде и промени света и християнството. Промени и представата ни за Христос, за Онзи Христос, Който обикаляше да прави добрини и търсеше да спаси погиналото. Той не е вече „Човек на скърби, навикнал на печал” ; не е Син човешки, Който няма где глава да подслони; не е онзи, Който посещава домовете на бедните и лекува болните . . . не е жадният пътник, Който иска малко вода от една самарянка; не е и онзи, Който влиза в града по килим от дрехи, възседнал на едно скромно добиче. За Него днес са отворени извисените катедрали и подържаните с вкус църкви и молитвени домове. Той занича от множество скъпи икони и картини поставени в златни рамки. Сияе от шедьоври и произведения на изкуството, блести в поеми, песни и хвалебствени проповеди, тържествува от тържествено украсени амвони и свещенодействия. Той доминира над боговете на всички религии, както злато, превъзхождащо всеки обикновен метал. Той е непостижим, защото само Неговият гроб е п р а з е н ! Само Той е победил смъртта и има ключовете на гроба. И Неговото възкресение ехти по медиите, оглася празненствата и блести в чудотворния великденски огън, запален от небето! Толкова много свидетели разнасят Неговото име, толкова много печатни произведения отпечатват Неговия безсмъртен образ! Толкова много поклонници Му се кланят и отправят молби за по-добри дни, за по-големи успехи, за победа и триумф в своите борби . . . за възход на народа и нацията си, за просперитет на държавата си!
Само на е д н о м я с т о те не смеят да Го поканят и допуснат – В сърцата и личния си живот! Там за Него няма място! Там Той не е желан. Там няма право да иска достъп и да се надява на прием! Защото съвремения човек не живее със сърцето си. Той не живее и с „живота си”, а със някакъв заместител – чужд живот, в който няма право да бъде „себе си” и да постъпва „нестандартно”. И дори и Христос не може да промени това . . . Той може само да очаква благоволението на „силните на деня” и екзалтираното опиянение на тълпите, когато могат да Го включат в преживяванията или интересите си. И да се оттегли, когато не им е нужен!
Идва Антихрист! – казва Йоан. А съвременият свят казва: Днес ни е нужен друг Христос, такъв, който да отговаря на новото общество и на новите човешки отношения– да се радва и да се весели с нас и да ни благославя в греховете ни! Очевидно „другият” Христос е „фаворит” и предпочетен в идеалите на човечеството! Той набира предимство и завладява света.!
„Другият” ли? Да не би това да е другото значение на думичката „анти” и знак за родство с в е л и к и я „В а в и л о н ”?
А „първият” Христос все още търси прием и подслон в някое копнеещо за чистота сърце и някой изхабен в този свят живот:
„Ето, стоя на вратата и хлопам ; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той – с Мен.” Откр. 3:20
КОЙ двамата е твоят ГОСПОД? НА КОГО ЩЕ ОТВОРИШ ВРАТАТА?
„Исус Христос е същият вчера, днес и завинаги!” Евреи 13:8
А м и н !
Тема 2 МИСТИЧНИЯТ ВАВИЛОН
Тайнственият, апокалиптичен и загадъчен ВАВИЛОН! Кой може да ни даде информация за него, да го опише, или да го разтълкува? На КОГО да се доверим, ако и да са мнозина тези, които биха предложили услугите си? Да прибегнем ли при ерудирани и знаменити теолози? Защо не, но дали от там трябва да се започне? Да отделим ли много време, което впрочем нямаме, и да изчетем много литература за да отсеем зрънцето истина от плявата на многословието ? Може и всичкото време да не ни стигне! Да се обърнем ли за помощ към ясновидци, гадатели и екстрасенси? Ами, ако стане така, че питаме „Вавилон” за”Вавилон”?
Или да се обърнем към Божията „Книга”, която не може да няма съвет и светлина по питанията на душата?
„И когато ви рекат: Допитвайте се до запитвачите на зли духове и до врачовете, които шепнат и мърморат, отговорете: Не трябва ли един народ да се допита до своя Бог? Ще прибегне ли при мъртвите заради живите? Нека прибягнат при закона и при свидетелството! Ако не говорят според това слово, наистина няма виделина в тях!”Исая 8:19,20
„Наистина Господ Йеова няма да направи нищо ,без да открие Своето намерение на слугите Си пророците.” Амос 3:7
„Купувай истината и не я продавай!” Притчи 23:23
Много пъти и по много начини, Бог иска да говори на ума и на сърцето ни, но не винаги сме готови да слушаме. Днес обаче, сме изправени пред един много тайнствен въпрос и просто имаме нужда да го осветлим с истинска светлина от истински и непогрешим източник. Имаме ли такава светлина?
„Твоето Слово е светилник на нозете ми и виделина на пътеките ми.”
Псалм 119:105
Нека се доверим на Божието Слово! Преди да отидем при когото и да е за справка, ще отидем при извора. Говори ли Библията нещо за някакъв друг „Вавилон”, освен древната столица на халдеите, на която посветихме миналата тема?Определено ДА и категорично ЯСНО! Не само говори, но праща и ангел, небесен вестител, който вика със силен глас и предупреждава земните жители за този „Вавилон”. Да чуем ли и ние това предупреждение?
„И ето, един друг ангел, втори, следваше след първия и казваше: Падна, падна великият Вавилон, който напои всичките народи от виното на своето разпалено блудстване”Откровение 14:8
„”След това видях друг ангел, който слизаше от небето, имайки голяма власт; и земята се просвети от неговата слава. Той извика със силен глас, казвайки: „Падна, падна великият Вавилон и стана жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух и свърталище на всякаква нечиста и омразна птица; защото всички народи пиха от виното на нейното разпалено блудстване и земните царе блудстваха с нея; земните търговци се обогатиха от безмерния й разкош. И чух друг глас от небето, който казваше: Излезте от нея люде Мои за да не участвате в греховете й и да не споделяте язвите й.” Откр. 18:1-4.
Тук любопитството ни трябва вече да е нараснало достатъчно за да запитаме: Къде е този „Вавилон”? Кой е той? Как изглежда? Божественото Провидение е знаело, че ще се стигне до тези въпроси и се е погрижило да даде отговора предварително. Нека сега отворим нашата Библия на Откровение глава 17 и да четем: Прочетете цялата глава 17 от книгата „Откровение”.
ВАВИЛОН ПЕРСОНИФИЦИРАН
Всичките 18 стиха на 17-та глава от книгата откровение са посветени на една мистерия, една „тайна”и съпътстващите я спомагателни образи. Тази „тайна” е наречена „Великият Вавилон”/ст. 5/.
„И на челото й имаше написано това име: „Тайна; Великият Вавилон, майка на блудниците и гнусотиите на земята.”
Точно това, което търсим – експонат с етикет! И никъде, никой няма да ви даде по-нагледен, по-характерен, по-верен образ на мистичния Вавилон! Тук той е представен под божествената редакция. Затова, струва си да спрем и го разгледаме по-внимателно.
И така, какво видяхме до сега, ако сме прочели и другите стихове, водещи до ст. 5?
Едно много впечатляващо видение. Йоан е отведен „духом” в една пустиня и там пред погледа му се разкрива необикновена гледка: Жена, седнала на страшен червен звяр, който има 7 глави и 10 рога. От външния вид на „жената”, който е не само екстравагантен, пищен и предизвикателно дързък, но и облечен във власт ,внушаващ злокобни предчувствия за потайност, насилие и ужас. От приложената забележка за златната чаша с нечистотии, опиването с кръвта на светии и мъченици, разбираме с какво си имаме работа. Това е пълен антипод на „жената” от Откр. 12 гл, където е представена чистата Христова църква в нейния самобитен чар, морална чистота и духовно величие.
Тук пред нас стои един напълно противоположен образ и тъй като в библейската символика „жена” представлява „църква”, взорът ни възприема една АНТИЦЪРКВА!
„И видях, че жената се беше опила от кръвта на светиите и Исусовите
мъченици. И като я видях, се зачудих твърде много” ст. 6
Това би могло да се преведе и „изненадах се твърде много”.Какво би могло да зачуди или изненада толкова много любимия ученик на Исус, апостол Йоан? Той който беше видял гоненията на Домициан и сам беше в заточение за вярата си?
Има нещо по-лошо от омразата, враждата и дори смъртта – предателството! Няма по-неприятна изненада от тази, при която истината се разпада, с доверието се злоупотребява и любовта се продава! Горкият апостол Йоан! Какво е трябвало да преглътне там на самотния остров Патмос, в края на живота си! И ние, заедно с него разбираме, че нещо се е случило или ще се случи, което ще помрачи блаженството да обичаш Исус и да искаш да си с Него.
Тъй като с този „Вавилон” и неговите характерни черти, ще имаме още срещи за в бъдеще, нека сега се опитаме да определим неговото време в историята.
Времето, в което ще се появи и ще действа този мистичен Вавилон не може да е било преди времето на Христос и апостолите, защото в чашата на жената още не е било налято нищо и самата тя не е била „родена” като завършен образ. Гоненията от страна на езическия Рим започват по-късно, като системно явление – 2 и 3 в- Сл. Хр. Но въпреки, че и езическия Рим проля християнска кръв, това все още не е много очудващо и изненадващо. Юдеите първи дадоха сигнал за това с убийството на дякон Стефан, но това е още по времето на Йоан и той никак не би могъл да бъде изненадан от следващи подобни действия години по-късно. В 313г. сл. Хр. Константин налага християнството като официална религия и гоненията престават.
Истинското „чудо” и пълната изненада идват след 6-ти век, когато възтържествувалата и възцарена християнска църква започва да проявява странно и очудващо поведение. Тя се облича в пурпур и блясък, обкичва се със скъпоценности,, строи величествени храмове и сяда на владетелски престол. А още по- странното е, че този престол се заменя със страшен и кръвожаден звяр, пълен с богохулни имена. От тази си нова позиция, тя вдига кървава напивка с чаша от злато и питие от мерзост. И не само че пие, но напоява и народите, като прелюбодейства със земните царе.
Би могло да се възрази: Защо да не го прави? Времената се менят, тя е във възход, не е ли свободна да живее във „времето си”? Може би . . . ако не беше обвързана с едно име, името на Един, Който беше казал някога: „Моето царство не е от този свят.” А с целия си вид и поведение тя казва: Земните царе и власти са мои приятели. Аз имам интимни отношения с тях и те ми служат. . . Далеч преди тези събития, апостол Яков, който още нищо не знае за това, което има да се случи, казва от името на Онзи, Който знае:
„Прелюбодейци, не знаете ли че приятелството със света е вражда против Бога?
И тъй, който иска да бъде приятел на света става враг на Бога.” Яков 4:4
СЪЩНОСТТА НА МИСТИЧНИЯ ВАВИЛОН
Представен като властолюбива и кръвожадна блудница и наречен „големият град,който царува над земните царе” Вавилон не е нито жена, нито град. Той е система на противоборство срещу Христос в лицето на Неговите верни последователи –християни. Той е блестящият ход на врага на Бога и истината, шедьовърът на богохулство и измама, в който сам Сатана се облича в одежда на Божий заместник и измества живия Бог от мислите, чувствата и живота на онези, които Го приемат и Му се покланят.
Има и някои други характеристики, като: Седемте хълма, многото води, Названието „майка” и алюзията за „дъщери”, седемте глави и десетте рога, войната която „малкият рог”ще води срещу Агнето и светиите на Всевишния, които ни дават основание да приложим вече в цялата й сила поговорката: „Всички пътища водят към Рим!”
Агресивният характер на обрисувания от Йоан „Вавилон”, неговата веронетърпимост и надменността му са довели християните още в първия век до убеждението, че това е Рим. Това име е станало нещо като кодово название под което се е подразбирала римската империя:
„Поздравява ви и избраната заедно с вас църква във Вавилон и синът ми Марк.”
1 Петр. 5:13
Това разбиране за „Вавилон” се подкрепя и от други автори през 2 и 3 векове, докато по времето на реформацията Хус, Йероним и Лутер определено обявяват римската папска църква за апокалиптичния Вавилон.
Заключение: В мистичния „Вавилон” трябва да виждаме действието на Сатана, който като княз на този свят, си е служил с власт, сила, измама, наука и религия, както и с богатствата на този свят, за да покори отвън или да поквари отвътре вярната на Христос църква.Това му се е удавало до голяма степен, но не съвсем напълно. Винаги е имало малцинства, които тук и там са пазили Божиите заповеди,имали вярата в Исус и са проявявали „търпението на светиите”.Те са били гонени, хулени и клеветени, търпели са лишения, давали са жертви, но са търсили на първо място „Божието Царство и неговата правда.”За тях Божието Слово още от сега има „венец”, който не вехне!
„Те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята . . . „ Евр. 11:38.
„Бъди верен до смърт и Аз ще ти дам венеца на живота! Откр. 2:10.
ПЪТЕВОДНИ ЗНАЦИ КЪМ „ВАВИЛОН”
„Всички пътища водят към Рим”, но сигурните пътища трябва да бъдат потвърдени и от сигурни пътеводни знаци. Ще спрем вниманието си на три главни насоки, които Божието Слово предлага: 1. Отстъплението. 2. Малкият рог. 3. Антихристът.
1. ТАЙНАТА НА БЕЗЗАКОНИЕТО И ОТСТЪПЛЕНИЕТО
„Защото тайната на беззаконието вече действа, но не се открива още докато не се махне онзи, който сега я възпира.”2 Сол.2:7
Мистичният Вавилон сам по себе си е тайна. На челото на жената, която го олицетворява е поставено това име: „Тайна, Великият Вавилон”. Ние от своя страна сме длъжни да проследим тази тайна в цялата й същност – зародиш и развитие
Невидимата „утроба”, в която тази „тайна”потенциално съществува, заражда се и се проявява е СВОБОДАТА, или правото на избор. Бог е свободен и тези, които създава по Свой образ и подобие, също са създадени свободни, т.е. с правото да избират между добро и зло.
Любовта може да се развие и просъществува само при условие на с в о б о д н а в о л я .
Тя може да бъде любов, само ако обвърже себе си със закона на свободата.
Но свободният да обича, не е свободен да търгува с любовта си, да заделя от нея и да я
„пази”само за себе си. Ако, все пак го направи, за което има свобода, той напуска любовта
и преминава в себелюбие.
Първата и вечна причина да съществуваме е БОГ – СЪЗДАТЕЛЯТ. Затова и първата и вечна причина да обичаме Бога е и първата и най-голяма заповед. Любовта е защитена чрез тази заповед и тя е в основата на закона. Законът е защита на любовта и стожер на истинското отношение между Творец и творение. Така, връзката между з а к о н а и л ю б о в т а е с в о б о д а т а. А злоупотребата против свободата става провинение против любовта и се нарича
Г р я х или б е з з а к о н и е . Сега можем да си обясним защо грехът е тайна и ще си остане „тайна”.
„Ти беше съвършен в постъпките си от деня когато бе създаден, догдето се намери беззаконие в теб.”Езекил 28:15
По силата на тази „тайна” любовта в един висш херувим се е превърнала в себелюбие.
Природата на „тайната на греха” е такава, че не стои сама в себе си, но проявява агресия и иска да зарази и други със своята болестотворност. Тя няма мир и няма друго удовлетворение освен завладяване на нови територии, обсебване на други личности.
ОТСТЪПЛЕНИЕТО В РЕДИЦИТЕ НА ХРИСТИЯНИТЕ
Първите християни са живели с надеждата, че Исус, Който се възнесе след възкресението Си, ще се завърне скоро и още в техни дни ще основе Божието Царство на земята. Но получават ясен отговор, че това е Божия тайна и няма да стане точно както очакват:
„И тъй, веднъж като се събраха, те Го питаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израиля царството? Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт. Но ще приемете сила когато дойде върху вас Светия Дух и ще бъдете свидетели за Мене, както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария и до края на земята.Деяния1:6-8
По-късно Савел, обърнат при срещата пред Дамаск в апостол Павел, обяснява, че предстои голямо отстъпление в християнството преди завръщането на Господа. 2 Сол. 2:1-11.
Централната фигура в това отстъпление е „човекът на греха”. Контекстните му описания го представят като личност не извън, а вътре в самата християнска общност. Той се възвишава над Бога и Му се противи, заема централна позиция в храма и църковната организация и се разпорежда като абсолютен Божий наместник на земята, като дръзва дори да прощава грехове. Това идва като връх на отстъпническата му дейност, в която общото отстъпление преминава в богохулство. Затова му се дава прозвището: „Човекът на греха”.
Без да влизаме в подробности и компромати, не можем да не видим в този тайнствен образ онази духовно религиозна система, която си позволяваше да променя Божия закон, да изисква обожание и поклонение, да определя и опрощава грехове, да издава и продава индулгенции и да съди, наказва и избива онези, които са се осмелявали да служат на Бога по друг начин. Като се има предвид, че тази трайно установена в историята дейност е подкрепена с не по-малко от сто милиона човешки жертви, идентифицирането на пророческия образ и извършителя, трябва да се приемат като съвпадащи.
2. МАЛКИЯТ РОГ. Дан.7:8, 19 – 21, 24, 25.
И този пътеводен знак трябва да заведе в Рим. Но тъй като ми навява спомени от една свидна и неутолена младост, няма да мина по общия отъпкан път, а по друг – пряк и мой собствен път, заедно с моите скъпи спомени.
Беше малко преди или след началото на 60-те години на миналия век. Бях млад стажант-проповедник в София. В Адвентната Църква, където служех се сменяха председател след председател, понеже властите не разрешаваха официални автономни избори, а искаха обществото да бъде оглавено от техен доверен човек. В момента председател беше покойният вече пастор Добри Кръстилов. По това време, оскъдно на външни събития, протокола наруши едно посещение на Д-р Жан Нусбом в България. В качеството си на виден лекар, той проведе някои срещи с обществеността, като изнесе интригуващи факти върху рака и борбата с него. Визитата му беше широко отразена в пресата, която представляваше тогавашните медии.
Но той имаше и по-голям пост от лекарския. Оглавяваше отдел „Религиозна свобода”към ООН. Имаше голям международен опит, посещавайки много страни, включително и Китай. Как е протекла визитата му в България по тази линия – не знам, но той намери време да посети и нашето религиозно общество и проведе една среща с ръководителите му. Търсеше се преводач от френски, тъй като е французин, но организацията не беше подготвена и преводач нямаше. Тогава накараха мен да му превеждам от английски, в който тъкмо прохождах. Беше малко трудно и за него и за мен, но сработихме се и разговорът тръгна. Вече трябва да кажа, че по вероизповедание той беше определен и посветен адвентист.Разказа ни доста интересни случки и факти от своята дейност както по света, така и в съседна Румъния, която току-що бе посетил. От всичко ще спомена само това, което има връзка с тази тема.
Високият гост ни разказа, че в изпълнение на служебните си задължения, неведнъж е посещавал и Ватикана. Познавал се добре с папата, водел различни разговори и дори се наложило да споделя теологични виждания във връзка с библейските пророчества. След един такъв, натоварен с изследователски заряд разговор върху пророчествата от книгата Даниил, папата казал: Всичко разбирам и приемам, само едно не мие е ясно: Кой е този „малък рог”?
Същият въпрос стои днес и пред нас. В различните теологии може да има различни отговори, но все пак, само един ще е верният.Дали и тук поговорката за „всички пътища. . . „ няма да се окаже вярна? Ако някой е стигнал целта, може и да не чете табелите, но който още пътува, трябва да си отваря очите.
За да не се разделя така рязко с достойния за уважение брат Д-р Жан Нусбом, ще спомена още една случка, която той разказа тогава.
Било по времето на реформацията във Франция. Протестантите/за разлика от днешните им наследници/ , защитавали завоеванията на реформацията и били клеветени и гонени от официалните представители на Църквата. Конфликтът се разраснал и стигнал до краля. Била насрочена среща, на която да присъства и Негово Величество кралят. За деня на срещата, която трябвало да се състои ако се не лъжа, в някакво отдалечено църковно имение, била подготвена специална зала. От едната страна имало разкошни престоли за краля и висшите духовници; от другата – груба скамейка, като за подсъдими. Кралят влязъл и всички станали на крака.Водещият прелат открил събранието с думите:”Ваше Величество, ето ги протестантските кучета!” И изсипал куп обвинения срещу дейността им - че те разделяли църквата, развращавали паството, работели против вярата и т. н. Когато тирадата свършила, всички погледи се насочили към групата „в немилост”. Водителят на групата станал и казал само: „Да, Ваше Величество, но кучетата са нужни да бранят стадото от вълците!”
Кой е „малкият рог”? Доктор Нусбом не дал пряк отговор. Той казал, че Бог ще открие всичко тайно и неизяснено на времето му. И аз не мисля да се ангажира с конкретен отговор. Достатъчно ще ни е да знаем какво е правил този малък рог. А то отдавна е написано в Божията книга:
„Като разглеждах роговете, ето между тях излезе друг рог, м а л ъ к , пред който три от първите рогове се изкорениха; и ето, в тоя рог имаше очи, като човешки очи и уста, които говореха надменно.” Дан. 7:8.
„Гледах същия рог, като воюваше със светиите и превъзмогваше против тях.” Дан. 7:21
„Той ще говори думи против Всевишния, ще изтощава светиите на Всевишния и ще замисли да промени времена и закони; и те ще бъдат предадени в ръката му до време и времена и половин време.” Дан. 7:25.
Мой, любезни събеседнико! Скоро аз и ти ще трябва да застанем пред големия бял престол на Божия съд! Тогава аз и ти няма да бъдем съдени затова, че не знаем кой е малкия рог. Но ще бъдем съдени и осъдени в зависимост от това дали сме сред к у ч е т а т а или
Сред в ъ л ц и т е !
„Моите овце слушат гласа ми и Аз ги познавам и те ме следват.
И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми.”
Йоан 10:27, 28.
3. АНТИХРИСТЪТ
Третият пътеуказател към тайнствения Вавилон, както самото му име подсказва, има връзка с Христос, но отрицателна. Представката „анти” се тълкува по два начина: „против” и „вместо”. Някъде това може да звучи еднозначно, но в дадения случай има голяма подтекстова разлика. „Против” Христос трябва да се разбира като открито противопоставяне до явно отричане. „Вместо” Христос обаче изменя този смисъл и открива широка и нова насока за виждане на някой, който се облича в характерните черти на Христос, присвоява си или изземва Неговите права и функции и действа от негово име.Няма съмнение, че второто значение е по-коварно, по-опасно и по „анти”. Взето като указател към мистичния или тайнствен Вавилон, то е несравнимо по-тайнствено и приложимо за него.
Но . . . защо не и двете значения? Както е казал народния поет Иван Вазов:
„Мисъл и желязо, лира и тръба -
Всичко ти бе вкупом за една борба! . .
А някой друг, по-близо до темата, го е казал по по-близък до истината начин:
„Целта оправдава средствата . . . ”
„АНТИХРИСТ” В БИБЛИЯТА
Думата „Антихрист” се среща само в посланията на апостол Йоан и то във връзка с уверението, че е последно време: 1 Йоан. 2:18, 22; 2 Йоан. 7.
Да разгледаме думата в буквален и исторически контекст.
„Дечица, последно време е; защото както сте чули иде Антихрист и понеже сега има много антихристи, от това знаем, че е последно време.1 Йоан 2:18.
„Кой е лъжец, освен оня, който отрича, че Исус е Христос? Той е антихрист, който се отрича от Отца и от Сина.” 1 Йоан. 2:22.
„Защото много измамници излязоха в света, които не изповядват дохождането на Исус Христос в плът. Такъв човек е измамник и а н т и х р и с т . 2 Йоан. 7.
Както вече отбелязахме, между първите християни в апостолската църква е била жива надеждата за близка среща с техния Господ Исус Христос. В искрения си копнеж за Неговото завръщане, те са били изложени на прибързаност и възприемане такива учения, като поддържащи сензацията. Вероятно вече е имало такива, които са определяли времето и други подробности по Исусовото завръщане.
Предупрежденията на ап. Павел срещу такова прибързване в 2 Сол. 2 глава, а и вероятно не само то единствено, е открило истината, че трябва да настане някакво голямо отстъпление в християнството. Била е ясна идеята, че ще го оглави някаква тайнствена фигура, която той нарича „ ч о в е к н а г р е х а „ и т. н. както вече знаем. Тук Йоан, който живее значително по-дълго от Павел/около 30 години/ се позовава на това предупреждение за някой в бъдещето и го нарича „Антихрист”.
Че това общо очакване и този негов израз „Антихрист” е равнозначещ с „човека на греха” и има връзка с „ т а й н а т а „ на мистичния Вавилон явства освен от другите прилики, още и от огромната му изненада, когато по-късно, като заточеник на о-в Патмос получава видението за блудницата „Вавилон” и нейната антихристиянска роля. Никой по онова време не е можел да си представи, че най-голямото гонение срещу църквата ще дойде именно от ц ъ р к в а т а ! Но думите на Христос са подсказвали тази тайна:
„Ще ви отлъчат от синагогите; даже настава час, когато всеки който ви убие, ще мисли, че принася служба на Бога.” Йоан16:2.
Йоан не може да знае всичко това във своето време – първия век. Той потвърждава, това което и другите са чули – че иде антихрист! Но той вижда тревожни явления около себе си –разни елементи проникват в църквата и негови съвременици започват да дестабилизират вярата в основните учения, „предадени веднъж завинаги на светиите”. Те атакуват Христовата църква, като се прицелват предимно в Божествеността и месианството на Исус Христос. В тях той открива същия дух на голямото отстъпление, което идва и затова ги нарича „антихристи”или както ние сега го разбираме – п р е д в е с т н и ц и н а Антихриста!
ХРИСТОС И АНТИХРИСТА
Иде Антихрист! – заявява Йоан през първия век. Той дойде! – отговаря нашето време през 21 век. Той дойде и промени света и християнството. Промени и представата ни за Христос, за Онзи Христос, Който обикаляше да прави добрини и търсеше да спаси погиналото. Той не е вече „Човек на скърби, навикнал на печал” ; не е Син човешки, Който няма где глава да подслони; не е онзи, Който посещава домовете на бедните и лекува болните . . . не е жадният пътник, Който иска малко вода от една самарянка; не е и онзи, Който влиза в града по килим от дрехи, възседнал на едно скромно добиче. За Него днес са отворени извисените катедрали и подържаните с вкус църкви и молитвени домове. Той занича от множество скъпи икони и картини поставени в златни рамки. Сияе от шедьоври и произведения на изкуството, блести в поеми, песни и хвалебствени проповеди, тържествува от тържествено украсени амвони и свещенодействия. Той доминира над боговете на всички религии, както злато, превъзхождащо всеки обикновен метал. Той е непостижим, защото само Неговият гроб е п р а з е н ! Само Той е победил смъртта и има ключовете на гроба. И Неговото възкресение ехти по медиите, оглася празненствата и блести в чудотворния великденски огън, запален от небето! Толкова много свидетели разнасят Неговото име, толкова много печатни произведения отпечатват Неговия безсмъртен образ! Толкова много поклонници Му се кланят и отправят молби за по-добри дни, за по-големи успехи, за победа и триумф в своите борби . . . за възход на народа и нацията си, за просперитет на държавата си!
Само на е д н о м я с т о те не смеят да Го поканят и допуснат – В сърцата и личния си живот! Там за Него няма място! Там Той не е желан. Там няма право да иска достъп и да се надява на прием! Защото съвремения човек не живее със сърцето си. Той не живее и с „живота си”, а със някакъв заместител – чужд живот, в който няма право да бъде „себе си” и да постъпва „нестандартно”. И дори и Христос не може да промени това . . . Той може само да очаква благоволението на „силните на деня” и екзалтираното опиянение на тълпите, когато могат да Го включат в преживяванията или интересите си. И да се оттегли, когато не им е нужен!
Идва Антихрист! – казва Йоан. А съвременият свят казва: Днес ни е нужен друг Христос, такъв, който да отговаря на новото общество и на новите човешки отношения– да се радва и да се весели с нас и да ни благославя в греховете ни! Очевидно „другият” Христос е „фаворит” и предпочетен в идеалите на човечеството! Той набира предимство и завладява света.!
„Другият” ли? Да не би това да е другото значение на думичката „анти” и знак за родство с в е л и к и я „В а в и л о н ”?
А „първият” Христос все още търси прием и подслон в някое копнеещо за чистота сърце и някой изхабен в този свят живот:
„Ето, стоя на вратата и хлопам ; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той – с Мен.” Откр. 3:20
КОЙ двамата е твоят ГОСПОД? НА КОГО ЩЕ ОТВОРИШ ВРАТАТА?
„Исус Христос е същият вчера, днес и завинаги!” Евреи 13:8
А м и н !