Тема 9
ТРИУМФЪТ НА ВЕЧНОТО БЛАГОВЕСТИЕ
"И така, пророческото слово повече се потвърждава за нас; и вие добре правите, че внимавате на него, като на светило, което свети в тъмно място, догдето се зазори и зорницата изгрее в сърцата ви.
2 Петр. 1:19.
Пророческото Слово ни отвежда до триумфа на Вечното Благовестие. Настоящата истина, отразена във вестта на трите ангели извежда Църквата на остатъка, в чието лице Бог възстановява ВЕЧНИЯ ЗАВЕТ с народа Си.
"Неприятелите на Божия закон, от проповедника до най-незначителния, получават ново понятие за истина и дълг. Твърде късно виждат, че съботата според четвъртата заповед е печатът на живия Бог. Твърде късно разбират истинското естество на своята фалшива събота и пясъчната основа, на която са градили. Става им ясно, че са се борили срещу Бога. Религиозни учители са водили души към гибел, заявявайки, че ги водят към портите на рая. Чак при деня на окончателната равносметка ще се разбере колко голяма е отговорността на хората със свята длъжност и колко ужасни са резултатите от неверността им. Само през вечността ще можем правилно да оценим загубата на една единствена душа. Страшна ще бъде участта на онзи комуто Бог ще каже: "Махни се от Мене , нечестиви служителю".
„От небето се чува гласът на Бога, Който обявява деня и часа на Исусовото идване и предава на Своя народ ВЕЧНИЯ ЗАВЕТ. Като тътнежи на мощни гръмотевици се разнасят по земята Неговите думи Божият Израил стои и слуша с очи, насочени нагоре. Лицата са осветени от Божията слава и блестят като лицето на Мойсей, когато слизаше от Синай. Неправедните не могат да ги гледат. И когато над почитателите на Бога чрез пазене на святата събота се произнася благословение, разнася се мощен победен вик.
"Скоро на изток се появява малък черен облак, колкото половин човешка длан - облакът, който окръжава Спасителя и отдалеч изглежда обгърнат в мрак. Божиите избрани знаят че това е знамението на Човешкия Син. В тържествено мълчание се взират в него, наблюдавайки как се приближава към земята и става все по-светъл и по-славен,докато се превърне в голям бял облак. Цялата му основа е слава, изглеждаща като унищожаващ огън., над който е дъгата на завета. Исус язди напред като мощен победител. Не като "Човек на скърби" иде Той сега, за да изпие горчивата чаша на позор и страдания, а като победител в небето и на земята за да съди живите и мъртвите."Верен и истинен и съди и воюва праведно ... И небесните войски следваха подир Него..." Откр. 19:11,14. Светите ангели, голямо, неизброимо множество, Го придружават с тържествени химни и небесна музика. Небето е изпълнено с блестящи фигури - хиляди по хиляди и десетки хиляди по десетки хиляди. Човешкото око не може да обхване сцената; смъртен ум не може да проумее нейното величие. "Славата покри небето и земята бе пълна с хваление към Него. Сиянието Му бе като светлината"Авакум 3:3,4. Когато живият облак приближава, всяко око вижда Княза на живота. Сега не трънен венец обезобразява святата глава, а диадема на слава украсява святото чело. Лицето Му блести по-силно от ослепителното обедно слънце. И на дрехата и на бедрата имаше написано име: Цар на царете и Господ на Господарите" Откр. 19:16. Е. Уайт, "Великата Борба", стр. 390,391.
Да, Бисерните порти на Божия град няма да се отворят и народът на спасените, наречен „ОСТАТЪК”, няма да мине през тях, преди ВЕЧНИЯТ ЗАВЕТ да види своя триумфален завършек още тук на тази земя. Победата на спасените намира своя израз в това, че те влизат най-после в целостта на вечния завет, който през цялата хилядолетна история е бил нарушаван, прекъсван и осуетяван. Никога през своята многовековна история, църквата не е била в такова състояние, че да отговори на изискванията на вечния завет. Поради своята незрялост и несъвършенство, неразвити още събития, не създадени условия, липса на пълно знание за Великата Борба, враждата и гоненията на силите на мрака, Христовата църква не е могла да влезе отново в ЗАВЕТА, положен още преди грехопадението.
Но в края на човешката история всички необходими признаци ще съвпаднат и Началникът на завета ще може да обяви възстановяването на „вечния завет” като действителен факт. Едно уникално условие даващо основание за това и отсъстващо през всички времена на великата борба е устояването на „остатъка” през последната кулминационна фаза на Великата борба без Ходатай. Никога, никой праведник или мъченик не е бивал призван да засвидетелства вярата си без да има зад себе си един застъпник и ходатай, в Когото вярва. Йов казваше: „Зная, че е жив Изкупителят ми . . .” Дякон Стефан умирайки каза: „Виждам небесата отворени . . .” Деян. 7:55,56; Павел говори за една необикновено тясна връзка с небето и "премного откровения" 2 Кор. 12:7.
Но светиите на „остатъка от остатъка”ще трябва да удържат своето свидетелство за Исус в лицето на пълната съпротива на врага сами и без техния Ходатай в Светая Светих. Това означава, че те са се явили на изпит за съвършенство, на духовна зрялост и огнено кръщение в пряк конфликт със силите на мрака и са го взели успешно. Че това не е само плод на възбудено въображение тълковна хипербола а реална победа свидетелства групата на 144 хиляди, обявени за непорочни и съвършени: Откр. 7 :1-4; 14:1-5.
Знаем, че настоящето състояние на църквата не отговаря на този стандарт. Затова тя е изобличена и порицана повече от останалите шест църкви. Отк. 3: 14-22. Знаем също, че Лаодикия е изработила своя силна самозащита и не се счита за виновна, както е обвинявана. Тя застава зад щита на Божията благодат и минава в контраатака към всички, които й отправят някакъв упрек или осъждане. Това са две различни концепции във Вечното благовестие, две непримирими позиции, две парадигми. Възможно ли е примирение между тях? Спорът може да реши само „Верният Свидетел” и Неговото свидетелство отправено ултимативно към църквата.
За онези, които са отдавна във вярата не е тайна, че с течение на времето настъпват промени както във вярващия, така и във вярата му. Библията, с изключение на някои по-нови преводи, си остава същата и Духът на Пророчеството, с изключение на някои по-съкратени нови издания, си остава същият. Но доктрината, вероучението, екзегетиката и практическото благочестие на старите генерации и религиозната практика на новото поколение решително се разминават. Ако можеха да бъдат събрани заедно и доведени до откровен диалог, старите адвентисти биха обвинили младите си приемници в о т с т ъ п л е н и е , а активната млада генерация адвентисти би обявила ветераните и пионерите на тройната ангелска вест за законници, морално остарели и фанатици. Разликата е очевидна. Как се е стигнало до нея и как трябва да се запази единството на вярата и вярващите в лицето на световните промени, даващи отражението си върху Църквата, това е главният проблем върху, който трябва да се работи и от двете страни.
„Защото така казва Господ Йеова Светият Израилев: Чрез завръщане и почиване ще се избавите, в безмълвие и увереност ще бъде силата ви; но вие не искахте това.” Исая 30:15.
ДНЕС, повече от всякога, се нуждаем от преосмисляне, проверка, себеизпитване търпение, почивка в Господа и готовност да приемаме Неговите внушения, проверявани и потвърждавани чрез ръководството на Словото и Духа. Пробуждане и реформация ще сверяват курса на Църквата със зададената от небето цел и Духът на вечното пророческо Слово и ръководство ще бъде навигаторът през опасните бързеи и поврати на новото време.
Дълго очакваното завръщане на Христос около 2000-та година заобиколи очакванията на съответната генерация адвентисти и широка християнска общественост. Наложи се преосмисляне и настройване към изискванията на живота, който динамично се променя и промъква в нашите духовни среди. Външно, обликът на вярата се запазва и поддържа, но вътрешно тя става все по-различна от „вярата на Исус”и „търпението на светиите”. Религиозният живот не е лишен от показност, активност и изява, но на него все повече му липсва силата на благочестието и вярата в Писанието. Неусетно църквата излиза от ролята на Божие представителство, а влиза в ролята на хуманитарна организация, в която принципът на вярата и изповеданието е нещо лично и индивидуално, което всеки трябва сам да определя и поддържа за себе си. По пътя на това развитие, мисленето, преценките, реакциите и практиката на считащите се за вярващи и християни, все повече се отдалечават от образеца на вярата „предадена веднъж завинаги на светиите”, като достигат до степен, че Христос да може да каже за тях: „Не ви познавам!”. В същото време, те не забелязват своята метаморфоза а имат чувството, че са добре и никога не са били по-добре. Стига се до конфузното положение, описано в лаодикийската вест: „Казваш: Богат съм . . . а не знаеш, че си окаян, беден, сляп, гол и нуждаещ се . .” Този вид вяра и верска практика не е призната и приета от Онзи, Който премерва всичко на непогрешимите Си везни. В Неговите очи тя е една гола претенция, фалшификат, а те са измамени, дори и да са искрени.
Виждайки с пророческия Си поглед, този опасен недоимък на поколението, което ще дочака завръщането Му, Христос казва:
„Когато дойде Човешкият Син,ще намери ли вяра на земята?" Лука 18:8.
Големият извод от това изявление на главата на църквата не е че няма кой да отговори на очакването и молитвите на вярващите, а че няма кой да дочака и получи Божия отговор.
НЕОТЛОЖНО ПРЕОСМИСЛЯНЕ И ПРЕОЦЕНКА
В началото на това изложение прочетохме необикновен текст за края на Великата Борба и триумфа на народа на НАСТОЯЩАТА ИСТИНА. Наистина необикновен! Няма го в световната литература, няма го в пресата, няма го в митовете и легендите на народите, няма го и в проповедите на съвременните теолози и евангелизатори. Няма го и в Библията, която четете . . . Тогава? Това вярно ли е ? Кому е дошло на ум да пише такова нещо? Може би религиозен фантаст? Или неадекватен ентусиаст? Болен мозък? Или непоправим наивник, който сънува и си вярва? . . . Защо мислите така? Когато нещо е обикновено и нормално, го приемаме, дори и да е лъжа. Но когато е много хубаво или много лошо, отказваме да го възприемем. Нашият разум си има свой защитен филтър зад, който пази своята плътска сигурност, и не допуска неща, в които се чувства несигурен. Но той всъщност брани своята несигурност и се съпротивлява на всеки лъч светлина, който не е от неговия свят. А неговият „свят” е толкова беден и малък!
Не е вярно, че тези неща не са казани във вашата Библия. Те са казани и точно и ясно, но вашият „здрав разум” ви е пазил от разбирането им. Триумфът на ВЕЧНИЯ ЗАВЕТ, е заложен отначало в НАСТОЯЩАТА ИСТИНА , той я съпътства потенциално през всички времена и ще я увенчае напълно в края на времето. Четете отново вашата Библия, тя ще ви открие убедително тези неща и не бъдете неверни, но верни!
ВЯРВАТЕ В БОГА? Тогава вярвайте и пророците Му.
„Наистина Господ Бог няма да направи нищо, без да открие тайната Си на Своите слуги пророците.”
Амос 3:7
Ами, ако този, който е писал горния текст е п р о р о к и Господ му е открил Своя тайна? Тогава, кой сте вие да заставате на пътя на Божието откровение и да определяте кое е вярно и кое не? Не говори ли Библията за един свят, който „око не е видяло, ухо не е чуло и на човешки ум не е идвал”? Не събира ли тя всичките си обещания и надежди в едно връщане в изгубения Рай? Или вие не искате чак толкова много? Не ви ли кара да очаквате завръщането на вашия Господ, "Когото любите и се радвате с неизказана радост"? Или вие не се радвате чак толкова? Не сте ли прочели, че „грехът” е причината на всички злини, включително смъртта и че заедно с него и те ще бъдат премахнати? Или един живот без грях ви се струва много скучен и стерилен”? Позанимайте се със себе си и си изяснете, вие от кои сте, тези, които слушат Христовия глас и Го следват, или само казват: Господи, Господи! Йоан 10:27; Мат.7:21-23.
За да докажете, че Елън /Хармон/ Уайт не е била слуга на Господа и не е имала пророчески дар, вие трябва да обясните нейния феноменален живот и дейност с вашите рационалистични аргументи. Как е могла да даде повече от 2000 предсказания, съвети и напътстващи видения, които са се изпълнили, без помощта на свръхестествена помощ? Как е могла да даде такава съвременна научно медицинска информация, каквато науката по онова време е нямала и е отричала? Тя говори за опасното действие на рентгеновите лъчи, гледани по онова време като панацея на здравето. Предупреждава срещу болести в животните, носещи рак за човека, когато такива причинители не са били известни. Препоръчва диета, която нашето време сега оценява и възприема като неоспоримо правилна. Разкрива ролята на психичните фактори и стреса на съвременно ниво, говори за мощните природни и физиотерапевтични фактори, като светлина, въздух, вода, движение, ритъм в хранене, труд и почивка, вяра и чиста съвест, пренебрегвани тогава. Изтъква връзката между физическия и духовния живот, и ролята на тялото като храм на Бога, докато никой не е намесвал практичните си навици с религията. Как е могла тази слаба телесно и често боледуваща жена, с едно никакво образование от едвам трети клас в първоначалното училище, да прозре „Великата Борба” във всички етапи на световната светска и църковна история, да предвиди развитието на света към външен прогрес и вътрешна деградация? Тя прави невероятно рискован ход в своята писателска дейност, като предсказва неща ставащи повече от век по-късно: Икуменическото движение, обратът в САЩ от страна на демокрация и християнство към световна супер сила и диктатура, твърдението, че сближението между Рим и протестантизма не е плод на промяна в Католицизма, а на промени настъпили в протестантизма, че съвременният папизъм ще се чувства също така добре сред научния прогрес и просвета на новото време, както е било през невежеството на средните векове; че богослужението на Рим не е сухо и скучно, а че там се действа с всички средства на въздействие доведени до съвършенство; че църквата на папите и сега си остава неизменна в своите принципи и държи на своята непогрешимост и божественост и т.н. Виж "Великата борба"статии:Свободата на съвестта зплашена" и следващите.Тя не съчинява, а в и ж д а така, както сега ние виждаме на екрана събитията и проблемите на нашето време като: Природни бедствия, екологична опасност, видоизменение на вярата и верските отношения прерастващи в нетърпимост и гонения. Само заради категоричното си убеждение, че американският протестантизъм ще Протегне ръка над бездната за да хване ръката на римския католицизъм и да влезе в съюз с него, е било достатъчно по нейното време /19 в./да бъде считана за заблудена, умствено болна, или луда. Но нездравомислящи и луди не казват неща, които цял свят приема и потвърждава. Онези протестанти, живеещи по онова време не са могли да си представят такова здрависване между папизъм и американски протестантизъм. Те са били възмутени и подигравателно настроени. Защото именно първите американци избягаха от Европа поради нетърпимостта и гоненията на папизма. Онзи, който е писал и проповядвал тези думи е трябвало да понесе възмущението , нападките и подигравките на цялата общественост против себе си. Хората се променят, но Божието Слово остава неизменно. Ние днес няма защо да доказваме правилността на това предсказание. Негово светейшество папа Франциск I го доказа и надмина с визитата си в САЩ през Септември 2015 г. Той беше посрещнат и третиран ката пръв приятел и върховен духовен наставник. От кого? От всички протестантски църкви на бивша протестантска Америка. Да, бивша, защото няма вече такава! Как е могла тази „сбъркана” пророчица, със нейното детско образование и нейният почти инвалиден статус да напише литература, надвишаваща два пъти човешки ръст и да стане един първоразряден, съвременен писател, четен и обичан от милиони и мразен но въпреки това четен от други милиони? Правилният отговор може да бъде само един: ПРИЗВАНИЕ! ВДЪХНОВЕНИЕ! ДУХ НА ПРОРОЧЕСТВО! И това свидетелство се излъчва от всеки ред и мисъл и прониква в най-актуалните жизнени проблеми на личността, семейството и обществото. Който чете нейното правдиво изложение и познания по библейските истории , проследява нейния детайлен анализ на събитията и се среща с нейните трогателни апели и предупреждения, не може да не каже: Това не е човек обзет от зли сили. Който обича Бога и цени и следва Неговото Слово, не може да не намери в тези свидетелства отговор на своите душевни нужди и да чуе гласа на своя Бог. Стига да иска да го чуе! Плодовете на този необикновен живот са истинското свидетелство за неговата боговдъхновена същност, а Христос каза: „По плодовете им ще ги познаете.”
Едва ли тези бегло загатнати, но основни черти на личността Елън Уайт, са основателна причина, тя да бъде отхвърляна, нападана и мразена от така наречени „християни”. Или, защо не? Ако това по някакъв начин ги изобличава и засяга? Не беше ли сам Христос по същия начин обвиняван и мразен? Покажете вината Ми, казваше Той, а те отговаряха: Правиш Себе Си Бог! Но кой беше правият, обвинителите Му, или гласът от небето, който заяви: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Него слушайте!”? Ако с Него правеха това, защо да не го правят с онези, които натоварва да говорят от Негово име? А те не винаги са онези, които очакваме: 1 Кор.1:26-29; 2 Кор. 12:10.
ПРОБЛЕМЪТ "ОБИЧАМ" И "НЕ ОБИЧАМ"
Някога един приел адвентното изповедание човек ми каза: Библията е хубаво нещо. Като я четеш изпитваш удоволствие. Но литературата на Е Уайт не е такава. Тежко я чета и не мога да я чета. При друг случай същият човек ми изповяда: Аз живях много порочен живот и нося неизличими следи от това в съзнанието си. Оставям това без коментар, само го съпоставям с друг много по-пресен паралелен случай, когато на запис чух и видях един съвременен пастор да казва на слушателите си: Най-голямото зло, най-рушителният фактор, който действа между нас е че „нашите членове вместо да четат Библията, четат книгите на Елън Уайт!” И това, според него, било "главната пречка да се разгласява тройната ангелска вест по света"! Какво ще кажете? Що за декларация? А той се водеше адвентен пастор и се хвалеше колко много средства влага църквата му за проповядване тройната ангелска вест чрез телевизията!!!
Не е ново това „обичам” и „не обичам”. Прочетете цялата 22 глава в трета книга на царете и ще се убедите. Там се разказва как цар Ахав се готви за война с арамейците. Той е повикал и царя на южното царство, Йосафат. Йосафат е съгласен да воюват заедно но иска потвърждение за правилността на акцията чрез допитване до Божий пророк. Ахав довежда 400 души пророци, които в един глас го насърчават да тръгне в победен поход. Йосафат все още се колебае. Той пита: Нямаш ли някой друг Божий пророк освен тези. Явно имал е съмнения в тях. Ахав отговаря: Има още един, но аз не го обичам, всъщност мразя го, защото не говори добро за мен. По-нататък разбираме, че всичките тези 400 пророци са фалшиви, Ваалови пророци, чрез които говори измамен и лъжлив дух. Доведеният истински Божий пророк Михей обявява погрома на военния поход , за което изпада в немилост и е затворен. Но думите му се сбъдват.
Истинския пророк не е незабележим, безконфликтен и приеман с безразличие човек. Той или е обичан или не е обичан, но това трябва само да ни уверява че носи истинска вест от небето.
„Ако бяхте от света, той щеше да ви обича, като свои, но понеже Аз ви избрах, светът ви намрази.”. . .
Йоан 15:19.
Съвременният Вавилон има в своя отстъпнически арсенал, разни оръжия сред, които едно много успешно винаги са били лъжливите чудеса: 2 Сол2: 8-11.
ЕЛЪН УАЙТ е неделима от адвентизма. И да би искал някой не може да я махне от историята на адвентното движение, от цялото развитие на адвентизма до ден днешен. Но да я заобича само за това, едва ли е по силите му. Ако нещо в мен се съпротивлява на свидетелствата, които са ясни и прями, имам два начина да реагирам: Или да приема свидетелствата, да се себеизпитам в обилната светлина на Словото, да се покая и да се съобразя с Божията воля, а не с моята, или пък, да отхвърля свидетелството, да го обявя за нищожно.И това става най-лесно, като атакувам и отхвърля човешкия инструмент, чрез който достига до мен. Но като постъпвам така, кого всъщност отхвърлям?
"А Господ каза на Самуила: Послушай гласа на людете за всичко що ти говорят, защото не отхвърлиха тебе, но Мене отхвърлиха, за да не царувам над тях."1 Царе 8:7.
Адвентизмът в наши дни е изправен пред решително отговорния проблем да бъде ли „себе си” или не, да следва ли мисията за която е бил призван още от зачатието си, или да се приобщи към теченията, които завладяват цял свят. Първото би означавало повеждане на една война, която очевидно не е по вкуса и силите на всеки. Второто би било равно на отстъпление и предателство. Елън Уайт, както и всички пионери, са били изключени от църквите си поради обособяването им като отделна адвентна група, приемаща и следваща нова библейска светлина и адвентно пророческо ръководство. За днешните им приемници, да отстъпят от своята исторически завоювана платформа, би означавало да се върнат в лоното на изходните си църкви. Това е твърде пораженско за да бъде прието с готовност. В такъв случай, те вече би трябвало да се върнат и в лоното на католическата църква, защото и другите го правят... Но не, това е все още неприемливо за хора, носещи името "адвентисти". Тогава какво? Не може ли Адвентната църква, която все още се радва на признание, известност, добри позиции в обществото и има едно доказано във верност и жертвоготовност членство, както и една стабилна организация и администрация, да запази положителното в своята социална политика и да избегне отрицателното? Как точно? - би се заинтересувал всеки. Проблемът тук вече е в Духът на Пророчеството, в Елън Уайт. Да се изключва втори път не би трябвало, но и да се остави да ръководи църквата сега, сто години след смъртта си не е желателно. Остава единственият успешен ход: Да я има, така че да я няма. Нека я има в историята, в спомените, в архивите на Адвентната църква Нека живее в съзнанието и чувствата на хиляди адвентисти, нека се радват и хвалебстват и техните пастири и водители, че имат Духа на Пророчеството! Нека ни гледа благосклонно от своите почитани като реликви портрети, нека бъде споменавана и цитирана при всички благоприятни случаи! . .Но нека бъде изолирана от нашия активен живот, нашите действия, решения и планове. Нека спи своя блажен сън на светия, но да не се намесва в начина по който ние ръководим църквата. На това сам Сатана би казал: Амин!
ЗАЩО НИ Е НУЖЕН ДУХЪТ НА ПРОРОЧЕСТВОТО?
Поставям този въпрос не от себе си, а от името на всички, които недоумяват какво чак толкова има да ни даде Духът на Пророчеството. Самото поставяне на такъв въпрос е оскърбително и за онзи който го поставя и за Светия Дух. То е все едно като да питаш: Защо е трябвало да има пророци в стария завет и защо е трябвало да има Светилище? Все същото е като да питаш: Защо е трябвало Христос да обещава Светия Дух на последователите Си и да им го изпраща? Не може ли църквата да си върви и без това и не си ли е вървяла в историята? Да, вървяла си е, но как и накъде? Към езичество и отстъпление! Към средновековие, към гонения, клади и вартоломееви нощи. . . Към кръстоносни походи, политически интриги,инквизиции и потъпкване на евангелските истини. Когато Бог не е на мястото Си в църквата, друг заема неговото място и води църквата по свой път. Исус каза: „Аз съм пътят, истината и живота”. Но Той отиде горе, и остави като Сой пълномощник Духа. Неговото присъствие в Стария завет беше чрез Светилището и пророците, а в новия завет чрез Словото и Духа.Четем в Йоан 14:26: „Той ще ви напомни, Той ще ви настави, Той ще вземе от Моето и ще ви го даде." Духът е трябвало да води църквата след Христовото възнесение. И я е водил. Постепенно обаче, с напредъка на отстъплението, Духът е бил изпъден, оскърбен и прогонен, а на Негово място е седнал друг водител, който е водил църквата по друг път.
Това е изрично предсказание, дадено от най-популярния апостол- Павел.2 Сол. 2:1-4.
В изпълнение на това пророчество Църквата е станала от „крепост и стълб на истината”, институт за потискане съвестта и отстъпление от истината. Тя е станала център на ГРЕХА, оглавяван от ЧОВЕКА НА ГРЕХА. По силата на това видоизменение на мисията и функциите на църквата, тя е водила борба против истината и против истинските християни, като е считала това за „служба на Бога”. Йоан 16:2.
Ролята на Духа и присъствието Му в църквата са прекъснати за един много продължителен период: Откр. 11:1-3. В течение на 1260 години, дворът на небесното Светилище, който се намира тук на тази земя, е „потъпкван”, т.е. няма нормална връзка с небесното ръководство. Няма ръководство на Духа и няма Дух на пророчество. Това е представено картинно, като гоненията на змея срещу жената - Откровение, гл. 12.
В края на 2300 денонощия -Дан. 8:14/ настъпват промени в небесното Светилище, които съответно и логично се отразяват на земята в живота на църквата.Исус влиза от Светая в Светая Светих. От там става ясно, че Божият Синайски закон не е унищожен, а възвисен и облечен в авторитет. Мярката за греха, Божият закон, отново е изтъкната и служи за еталон в поклонението на земните поклонници. Змеят прехвърля своето преследване върху „останалите „ потомци на жената. Това е групата и църквата на адвентистите, която има пълната Божия светлина, т.е. НАСТОЯЩАТА ИСТИНА за последното време. Описана е така: Отк. 12:17. Към основния отличителен белег на потомството на жената-църква, „Остатъка” т.е. "пазят Божиите заповеди", е прибавено още едно отличително качество - „държат Свидетелството за Исус” За по-голяма сигурност и яснота какво означава този израз „свидетелството за Исус”, той е пояснен от водещия ангел,като равнозначещ със „Духът на Пророчеството”.Откр. 19:10. Тъй като това е основен отличителен белег на Божията църква в последното време и знак за идентичност, въпросът за Духа на Пророчеството трябва да ни стане много ясен.
Възстановяването на връзката между небесния център и църквата на „Остатъка” се изразява в платформата на НАСТОЯЩАТА ИСТИНА. Църквата бива извикана в съществуване от Духа и придобива небесни пълномощия: "Трябва пак да пророкуваш за много народи и нации, езици и царе." Откр. 10:11.Тя има вест, която да представи на света - ТРОЙНАТА АНГЕЛСКА ВЕСТ. Въведението на тази вест е призив и обръщение за поклон към Автора и Създателя на света. Нейният лайтмотив прозвучава мощно с обръщението на четвъртата заповед: ПОМНИ! Защо помни? През 19 в. църквата, и официална и неофициална, вече е забравила много неща. Тя няма правилно разбиране за Бога и Неговата воля. Трябва да й се напомнят стари истини, които са се превърнали в развалини. Трябва да й се даде нова светлина и нов поглед върху Божия спасителен план.Тя има задача за провеждане и изпълнение - ще възстанови Божия добър път от древността.
"И родените от теб ще съградят отдавна запустелите места; ще възстановиш основите на много поколения; и ще те нарекат поправител на развалините, възобновител на места за население."
Исая 58:12.
Чрез дара „Духът на Пророчеството”, църквата отново влиза в нормални, действени отношения със Светя Дух. В това „Помни” се долавя завета на Христос и присъствието на Духа.
„А Утешителят, Светият Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви казал.”Йоан 14:26.
Същият Дух, Който водеше пророците в древността и наставляваше църквата за бъдещите неща, продължава днес делото си чрез „Остатъка”.
„За това спасениe търсиха и изследваха пророците, които пророкуваха за благодатта, която е за вас, като издирваха кое или какво време посочваше Христовия Дух, Който беше в тях, когато предизвестяваше страданията на Христос и последващите ги слави.” 1 Петр. 1:11.
Духът на Пророчеството свидетелства за своята роля в последната църква така:
„Духът на Пророчеството ни е даден за да ни предупреди, порицае и съветва. Не за да даде допълнителни истини или нова светлина и не да омаловажи Библията, а да я издигне за да донесе единство на църквата и съгласие сред Божия народ. Да е единодушен и на едно мнение. Това не може да бъде постигнато без ясно разбираемо, ясно насочено живо свидетелство." Свидетелства за Църквата, т. 3, стр.361.Англ.
В "Основни учения на адвентизма" от 1952 г. е казано:
"Ако се чувствате така безопасно сигурни, когато следвате собствените си импулси, както и когато следвате светлината, дадена чрез избрания Божи служител, сами се натоварвате с опасността си за погибел. Ще бъдете осъдени, защото отхвърлихте светлината, която небето ви е изпратило." Свид. т. 5, стр. 688.
Ако някой "не обича" ДП, той сигурно не обича и Божия закон и изобличенията му. Тази "антипатия" не е нова, но е опасна за всеки християнин, който води нов живот в Христос и иска да бъде от Божия "остатък".
"Прямото свидетелство трябва да се възроди. То ще раздели тези от Израил, които винаги са били във война със средствата, които Бог е отредил за да държи покварата извън църквата."
"Планът на Сатана е да отслаби вярата на Божиите люде в свидетелствата."
Свидетлства, т. 4, стр. 211.
ВРАГОВЕ НА ХРИСТОВИЯ КРЪСТ .Фил 3:17-21.
Който не може да оцени Духът на Пророчеството, той не е наясно и с Библията. Който воюва против ДП, той воюва и против Св. Писание. Не казвам, че не го е изучавал и не е полагал изпити по богословие и библейска история. Казвам нещо много по-важно - че е враг на Христовия кръст! Защото смесва истини със заблуди и съдейства на искрени вярващи да изпадат в съблазън и да ощетяват душите си. Това ще бъде шедьовърът на архи-врага на Христовия кръст, духът на антихриста, който мрази този кръст защото на него беше сразен и разобличен. Спомняте ли си най-горчивите подигравки, които ухото на разпнатия трябваше да чуе: Слез от кръста! Ако Си Божий Син, помогни Сам на Себе Си! Същият този глас ще отиде при всеки от нас, ще дойде и при вас и ще ви каже: Само ти ли се намери наивник да вярваш, че човек може да се промени? Не бъди краен. Бог ще те спаси не заради твоите старания, а заради вярата ти. До тук вярно. Но ако тази вяра не е жива, а мъртва, ако не е послушна и спасителна, а дръзка, бъди сигурен, че и ти си мъртъв. Бог не спасява за мъртва вяра. Той не дава благодат на "врагове на Христовия кръст. Там няма да влезе нищо нечисто, а враждата против кръста е нечистота.
Защо отношението към кръста, в неговия широк и духовен смисъл е такъв категоричен белег дали сме Христови или не? Защото кръстът значи БОЖИЯТА ВОЛЯ, а враждата против него значи твоята и моята воля. Христос каза: Да бъде Твоята воля и тя му отреди кръста . Ако беше слязъл от кръста, щеше да приеме враждата и да стане твой и мой враг.Тогава нямаше да има нито евангелие, нито благодат, нито спасение, а само "страшно очакване за съд" Евр. 10:26,27. Благодатта е завоевание постигнато чрез кръста, и спасението е дар, който може да се получи само чрез кръста! Не воювайте с кръста, а с греха!
"А далеч от мен да се хваля с друго, освен с кръста на нашия Господ Исус Христос, чрез който светът за мен е разпнат, и аз - за света."Гал. 6:14.
ТРЕТИЯТ "ИЛИЯ" И НЕГОВИЯТ "СВЕТИЛНИК"
"Твоето Слово е светилник на нозете ми и виделина на пътеките ми" Пс. 119:105.
Има два начина да бъде отнета светлината на Словото. Прилаганият в миналото начин е бил, чрез отнемане Библията и забрана да се чете. Този метод не се използва в днешните все още демократични времена. Но другият е в силата си и той е да се примесва истината със заблуди, да се подлага на деформиращи я тълкувани. Това е съвременен синкретизъм, който с библейския символичен език се нарича "вавилонизъм". Най-голямото обвинение, което Духът отправя към "Вавилон", е, че е "напоил всички народи със своето разпалено блудстване". Откр. 18:3. Виното на Вавилон е продукт на вечната вражда на греха против святостта на Бога, на многовековната утайка на отстъплението, изкристализирала в езически и бесовски учения, като: поклонение пред икони и предмети; изискване за изповед пред човеци; призоваване и общуване с мъртвите; поклонение пред човеци и "светии"; вяра в спасение чрез добри дела и усилия; самоизтезаване; непогрешимост на папата и папската институция; индулгенции; относителност на Божия закон и греха; целта оправдава средствата и пр.и пр. . . Една такава "светлина" е мрак и води в мрак.
Делото на Божия Дух е да възвръща към истинската светлина на Словото и точно такава е ролята на Духът на Пророчеството, който е знамето и светилникът на НАСТОЯЩАТА ИСТИНА.
По времето на пророк Илия, 897 г. пр. Хр., цар Ахав покровителстваше Вааловите пророци и Израил беше отстъпил от поклонението на живия Бог. Тогава Илия носеше светлината на истината и изобличението. Той доведе Израил до избор и решение, и е оригиналният, или първият Илия. Вторият Илия", Йоан кръстител, имаше подобна задача по времето на Христос. Той подготвяше народа да приеме Божия пратеник - Месия. За него сам Христос даде Своето свидетелство: "Той беше светило, което гореше и светеше ." И го нарече "Илия".Мат.11:14.
А кой ще бъде "Йоан предтеча", или "третият Илия"днес, когато очакваме завръщането на Господа? КОЙ ще бъде светилото, което гори и свети в отново настъпилия духовен мрак? Има ли пророчества за такъв мрак и такава светлина? Има ли обещание за появата на такъв "Илия"? Има ли "свещеник" от когото да излезе такова знание и има ли зов за такова светене? Да, има! Ис. 60:1-3. Мал. 2:7; Има и трети Илия, който озарява земята с нова небесна светлина: Мал. 4:5,6; Отк. 18:1-4. Този "ангел" е добавена сила и кулминация на ТРОЙНАТА АНГЕЛСКА ВЕСТ. Той е изливането на Божия Дух, както на Петдесятницата.Това е "късният дъжд". Това е Божието присъствие, което облича църквата на остатъка в първично благочестие.Знаем това и можем да участваме в него само чрез приемане вестта на Верния Свидетел, отправена чрез третия ангел и Духа на Пророчеството.
Духът на Пророчеството е СВЕТИЛНИКЪТ на "Остатъка" който го напътва през пророчествата за последните дни и актуалните съвременни събития. Божият Дух стои зад изявленията дадени с човешка реч и вдига знамето за последната борба с врага:
Чрез този неотнимаемо ценен дар, можем да погледнем напред към пълния и окончателен триумф на ВЕЧНОТО БЛАГОВЕСТИЕ:
"Изкупените запяват хвалебна песен, която отеква в небесните сводове:"Спасение на нашия Бог, Който седи на престола, и на Агнето!" И ангели и серафими се присъединяват към песента на преклонение пред Бога. Изкупените познават властта и злобата на Сатана и съзнават, както никога до тогава, че никаква друга сила не би могла да ги направи победители, освен Христос. В цялото блестящо множество няма нито един, който може да каже, че е победил сам чрез своята сила и доброта. Нищо не се говори за онова, което са извършили или изстрадали; но съдържанието на всяка песен, основният тон на всеки химн е: спасението е от нашия Бог и от Агнето."
В присъствието на жителите на земята и на небето се извършва окончателното коронясване на Божия Син. И сега, облечен с върховно величие и мощ, Царят на царете произнася присъда над бунтовниците срещу Неговото управление и отдава справедливост над престъпвалите Неговия закон и потискалите народа Му. Божият пророк казва: "След това видях един голям бял престол и Онзи, Който седеше на него, от чието лице побягнаха земята и небето, че не се намери място за тях. Видях и мъртвите, големи и малки, стоящи пред престола; и едни книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бяха съдени според делата си по написаното в книгите" Откр. 20:11, 12.
Щом книгите с докладите бъдат отворени и Исус погледне нечестивите, те си спомнят всеки свой грях. Виждат точно къде нозете им са се отклонили от пътеката на чистотата и светостта, къде точно ги е отвела тяхната гордост и бунт в нарушаването на Божия закон. Съблазнителните изкушения, които са подържали, отдавайки се на греха, благословенията, с които са злоупотребили, Божиите пратеници, които са презирали, отхвърлените предупреждения, вълните на милост, отблъсквани от упоритото им непокаяно сърце - всичко това се изписва пред тях с огнени букви. . . "
"Сатана е като парализиран от славата и величието на Христос. Осеняващият някога херувим си спомня откъде е паднал. Блестящ серафим, "син на зората", колко се е променил, как е деградирал! Изключен е завинаги от небесния съвет, където някога бе толкова почитан. Сега вижда друг да стои до Отец и да прикрива славата Му. Вижда ангел с благородна фигура и величествен вид да поставя короната на Христовата глава. Високото положение на този ангел можеше да бъде негово.
"Спомня си родината, където бе невинен и чист, мира и задоволството в себе си, преди да зароптае срещу Бога и да завиди на Христос. Неговите обвинения и бунт, измамите му за да спечели симпатиите и поддръжката на ангелите, упорството срещу усилията за възвръщане, когато Бог би му простил, всичко това се явява живо пред очите му. Поглежда назад към резултатите от работата си сред хората - вражда на човек към човек и страшно разорение, издигане и пропадане на царства, сгромолясване на тронове, дълга поредица от бунтове, войни и въстания. Спомня си постоянните усили да се противопоставя на Христовото дело и да натиска хората все по- ниско и по-ниско. Вижда, че демонските му нападки са били безсилни да унищожат закрепилите доверието си в Исус. Гледайки своето царство и последиците от труда си, не вижда друго освен неуспех и разруха. Заблудил е множествата да повярват,че Божият град може да стане лесна плячка, но знае че това е лъжа. Много и много пъти е бил побеждаван в хода на великата борба и е бил принуждаван да отстъпва. И много добре познава силата и величието на Вечния."
Сам вижда, че самоволният му бунт го е направил негоден за небето. Упражнявал е силата си за война против Бога; чистотата, мирът и хармонията в небето биха били за него върховно мъчение. Сега обаче всичките му обвинения срещу Божията милост и справедливост са смълчани. Укорът, който се стараеше да хвърли върху Йехова, пада изцяло върху него самия. И Сатана се прекланя пред Бога и признава справедливостта на присъдата си. ""В Борба" стр. 405-408.
Ако това не е триумф, тази дума няма смисъл и съдържание и трябва да се изхвърли от речника. Но и да я изхвърлим от нашия речник, с нея ще изхвърлим само себе си. В Божия речник тя ще остане, ще се изпълни и ще тържествува. Защо да бъде без теб и мен? Има триумф на ВЕЧНОТО БЛАГОВЕСТИЕ. Нека има и моето име в него! А м и н !
Кой няма да се бои от името Ти, осподи и да го прославиГосподи, и да го прослави? Защото само Ти Си свет; понеже всичките народи ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, защото се явиха Твоите праведни съдби." Откр. 15:4.
"И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът" Мат. 24:14.
"И видях друг ангел, че летеше посред небето, който имаше ВЕЧНОТО БЛАГОВЕСТИЕ за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ и племе, език и люде." Откр. 14:6.
А м и н !
ТРИУМФЪТ НА ВЕЧНОТО БЛАГОВЕСТИЕ
"И така, пророческото слово повече се потвърждава за нас; и вие добре правите, че внимавате на него, като на светило, което свети в тъмно място, догдето се зазори и зорницата изгрее в сърцата ви.
2 Петр. 1:19.
Пророческото Слово ни отвежда до триумфа на Вечното Благовестие. Настоящата истина, отразена във вестта на трите ангели извежда Църквата на остатъка, в чието лице Бог възстановява ВЕЧНИЯ ЗАВЕТ с народа Си.
"Неприятелите на Божия закон, от проповедника до най-незначителния, получават ново понятие за истина и дълг. Твърде късно виждат, че съботата според четвъртата заповед е печатът на живия Бог. Твърде късно разбират истинското естество на своята фалшива събота и пясъчната основа, на която са градили. Става им ясно, че са се борили срещу Бога. Религиозни учители са водили души към гибел, заявявайки, че ги водят към портите на рая. Чак при деня на окончателната равносметка ще се разбере колко голяма е отговорността на хората със свята длъжност и колко ужасни са резултатите от неверността им. Само през вечността ще можем правилно да оценим загубата на една единствена душа. Страшна ще бъде участта на онзи комуто Бог ще каже: "Махни се от Мене , нечестиви служителю".
„От небето се чува гласът на Бога, Който обявява деня и часа на Исусовото идване и предава на Своя народ ВЕЧНИЯ ЗАВЕТ. Като тътнежи на мощни гръмотевици се разнасят по земята Неговите думи Божият Израил стои и слуша с очи, насочени нагоре. Лицата са осветени от Божията слава и блестят като лицето на Мойсей, когато слизаше от Синай. Неправедните не могат да ги гледат. И когато над почитателите на Бога чрез пазене на святата събота се произнася благословение, разнася се мощен победен вик.
"Скоро на изток се появява малък черен облак, колкото половин човешка длан - облакът, който окръжава Спасителя и отдалеч изглежда обгърнат в мрак. Божиите избрани знаят че това е знамението на Човешкия Син. В тържествено мълчание се взират в него, наблюдавайки как се приближава към земята и става все по-светъл и по-славен,докато се превърне в голям бял облак. Цялата му основа е слава, изглеждаща като унищожаващ огън., над който е дъгата на завета. Исус язди напред като мощен победител. Не като "Човек на скърби" иде Той сега, за да изпие горчивата чаша на позор и страдания, а като победител в небето и на земята за да съди живите и мъртвите."Верен и истинен и съди и воюва праведно ... И небесните войски следваха подир Него..." Откр. 19:11,14. Светите ангели, голямо, неизброимо множество, Го придружават с тържествени химни и небесна музика. Небето е изпълнено с блестящи фигури - хиляди по хиляди и десетки хиляди по десетки хиляди. Човешкото око не може да обхване сцената; смъртен ум не може да проумее нейното величие. "Славата покри небето и земята бе пълна с хваление към Него. Сиянието Му бе като светлината"Авакум 3:3,4. Когато живият облак приближава, всяко око вижда Княза на живота. Сега не трънен венец обезобразява святата глава, а диадема на слава украсява святото чело. Лицето Му блести по-силно от ослепителното обедно слънце. И на дрехата и на бедрата имаше написано име: Цар на царете и Господ на Господарите" Откр. 19:16. Е. Уайт, "Великата Борба", стр. 390,391.
Да, Бисерните порти на Божия град няма да се отворят и народът на спасените, наречен „ОСТАТЪК”, няма да мине през тях, преди ВЕЧНИЯТ ЗАВЕТ да види своя триумфален завършек още тук на тази земя. Победата на спасените намира своя израз в това, че те влизат най-после в целостта на вечния завет, който през цялата хилядолетна история е бил нарушаван, прекъсван и осуетяван. Никога през своята многовековна история, църквата не е била в такова състояние, че да отговори на изискванията на вечния завет. Поради своята незрялост и несъвършенство, неразвити още събития, не създадени условия, липса на пълно знание за Великата Борба, враждата и гоненията на силите на мрака, Христовата църква не е могла да влезе отново в ЗАВЕТА, положен още преди грехопадението.
Но в края на човешката история всички необходими признаци ще съвпаднат и Началникът на завета ще може да обяви възстановяването на „вечния завет” като действителен факт. Едно уникално условие даващо основание за това и отсъстващо през всички времена на великата борба е устояването на „остатъка” през последната кулминационна фаза на Великата борба без Ходатай. Никога, никой праведник или мъченик не е бивал призван да засвидетелства вярата си без да има зад себе си един застъпник и ходатай, в Когото вярва. Йов казваше: „Зная, че е жив Изкупителят ми . . .” Дякон Стефан умирайки каза: „Виждам небесата отворени . . .” Деян. 7:55,56; Павел говори за една необикновено тясна връзка с небето и "премного откровения" 2 Кор. 12:7.
Но светиите на „остатъка от остатъка”ще трябва да удържат своето свидетелство за Исус в лицето на пълната съпротива на врага сами и без техния Ходатай в Светая Светих. Това означава, че те са се явили на изпит за съвършенство, на духовна зрялост и огнено кръщение в пряк конфликт със силите на мрака и са го взели успешно. Че това не е само плод на възбудено въображение тълковна хипербола а реална победа свидетелства групата на 144 хиляди, обявени за непорочни и съвършени: Откр. 7 :1-4; 14:1-5.
Знаем, че настоящето състояние на църквата не отговаря на този стандарт. Затова тя е изобличена и порицана повече от останалите шест църкви. Отк. 3: 14-22. Знаем също, че Лаодикия е изработила своя силна самозащита и не се счита за виновна, както е обвинявана. Тя застава зад щита на Божията благодат и минава в контраатака към всички, които й отправят някакъв упрек или осъждане. Това са две различни концепции във Вечното благовестие, две непримирими позиции, две парадигми. Възможно ли е примирение между тях? Спорът може да реши само „Верният Свидетел” и Неговото свидетелство отправено ултимативно към църквата.
За онези, които са отдавна във вярата не е тайна, че с течение на времето настъпват промени както във вярващия, така и във вярата му. Библията, с изключение на някои по-нови преводи, си остава същата и Духът на Пророчеството, с изключение на някои по-съкратени нови издания, си остава същият. Но доктрината, вероучението, екзегетиката и практическото благочестие на старите генерации и религиозната практика на новото поколение решително се разминават. Ако можеха да бъдат събрани заедно и доведени до откровен диалог, старите адвентисти биха обвинили младите си приемници в о т с т ъ п л е н и е , а активната млада генерация адвентисти би обявила ветераните и пионерите на тройната ангелска вест за законници, морално остарели и фанатици. Разликата е очевидна. Как се е стигнало до нея и как трябва да се запази единството на вярата и вярващите в лицето на световните промени, даващи отражението си върху Църквата, това е главният проблем върху, който трябва да се работи и от двете страни.
„Защото така казва Господ Йеова Светият Израилев: Чрез завръщане и почиване ще се избавите, в безмълвие и увереност ще бъде силата ви; но вие не искахте това.” Исая 30:15.
ДНЕС, повече от всякога, се нуждаем от преосмисляне, проверка, себеизпитване търпение, почивка в Господа и готовност да приемаме Неговите внушения, проверявани и потвърждавани чрез ръководството на Словото и Духа. Пробуждане и реформация ще сверяват курса на Църквата със зададената от небето цел и Духът на вечното пророческо Слово и ръководство ще бъде навигаторът през опасните бързеи и поврати на новото време.
Дълго очакваното завръщане на Христос около 2000-та година заобиколи очакванията на съответната генерация адвентисти и широка християнска общественост. Наложи се преосмисляне и настройване към изискванията на живота, който динамично се променя и промъква в нашите духовни среди. Външно, обликът на вярата се запазва и поддържа, но вътрешно тя става все по-различна от „вярата на Исус”и „търпението на светиите”. Религиозният живот не е лишен от показност, активност и изява, но на него все повече му липсва силата на благочестието и вярата в Писанието. Неусетно църквата излиза от ролята на Божие представителство, а влиза в ролята на хуманитарна организация, в която принципът на вярата и изповеданието е нещо лично и индивидуално, което всеки трябва сам да определя и поддържа за себе си. По пътя на това развитие, мисленето, преценките, реакциите и практиката на считащите се за вярващи и християни, все повече се отдалечават от образеца на вярата „предадена веднъж завинаги на светиите”, като достигат до степен, че Христос да може да каже за тях: „Не ви познавам!”. В същото време, те не забелязват своята метаморфоза а имат чувството, че са добре и никога не са били по-добре. Стига се до конфузното положение, описано в лаодикийската вест: „Казваш: Богат съм . . . а не знаеш, че си окаян, беден, сляп, гол и нуждаещ се . .” Този вид вяра и верска практика не е призната и приета от Онзи, Който премерва всичко на непогрешимите Си везни. В Неговите очи тя е една гола претенция, фалшификат, а те са измамени, дори и да са искрени.
Виждайки с пророческия Си поглед, този опасен недоимък на поколението, което ще дочака завръщането Му, Христос казва:
„Когато дойде Човешкият Син,ще намери ли вяра на земята?" Лука 18:8.
Големият извод от това изявление на главата на църквата не е че няма кой да отговори на очакването и молитвите на вярващите, а че няма кой да дочака и получи Божия отговор.
НЕОТЛОЖНО ПРЕОСМИСЛЯНЕ И ПРЕОЦЕНКА
В началото на това изложение прочетохме необикновен текст за края на Великата Борба и триумфа на народа на НАСТОЯЩАТА ИСТИНА. Наистина необикновен! Няма го в световната литература, няма го в пресата, няма го в митовете и легендите на народите, няма го и в проповедите на съвременните теолози и евангелизатори. Няма го и в Библията, която четете . . . Тогава? Това вярно ли е ? Кому е дошло на ум да пише такова нещо? Може би религиозен фантаст? Или неадекватен ентусиаст? Болен мозък? Или непоправим наивник, който сънува и си вярва? . . . Защо мислите така? Когато нещо е обикновено и нормално, го приемаме, дори и да е лъжа. Но когато е много хубаво или много лошо, отказваме да го възприемем. Нашият разум си има свой защитен филтър зад, който пази своята плътска сигурност, и не допуска неща, в които се чувства несигурен. Но той всъщност брани своята несигурност и се съпротивлява на всеки лъч светлина, който не е от неговия свят. А неговият „свят” е толкова беден и малък!
Не е вярно, че тези неща не са казани във вашата Библия. Те са казани и точно и ясно, но вашият „здрав разум” ви е пазил от разбирането им. Триумфът на ВЕЧНИЯ ЗАВЕТ, е заложен отначало в НАСТОЯЩАТА ИСТИНА , той я съпътства потенциално през всички времена и ще я увенчае напълно в края на времето. Четете отново вашата Библия, тя ще ви открие убедително тези неща и не бъдете неверни, но верни!
ВЯРВАТЕ В БОГА? Тогава вярвайте и пророците Му.
„Наистина Господ Бог няма да направи нищо, без да открие тайната Си на Своите слуги пророците.”
Амос 3:7
Ами, ако този, който е писал горния текст е п р о р о к и Господ му е открил Своя тайна? Тогава, кой сте вие да заставате на пътя на Божието откровение и да определяте кое е вярно и кое не? Не говори ли Библията за един свят, който „око не е видяло, ухо не е чуло и на човешки ум не е идвал”? Не събира ли тя всичките си обещания и надежди в едно връщане в изгубения Рай? Или вие не искате чак толкова много? Не ви ли кара да очаквате завръщането на вашия Господ, "Когото любите и се радвате с неизказана радост"? Или вие не се радвате чак толкова? Не сте ли прочели, че „грехът” е причината на всички злини, включително смъртта и че заедно с него и те ще бъдат премахнати? Или един живот без грях ви се струва много скучен и стерилен”? Позанимайте се със себе си и си изяснете, вие от кои сте, тези, които слушат Христовия глас и Го следват, или само казват: Господи, Господи! Йоан 10:27; Мат.7:21-23.
За да докажете, че Елън /Хармон/ Уайт не е била слуга на Господа и не е имала пророчески дар, вие трябва да обясните нейния феноменален живот и дейност с вашите рационалистични аргументи. Как е могла да даде повече от 2000 предсказания, съвети и напътстващи видения, които са се изпълнили, без помощта на свръхестествена помощ? Как е могла да даде такава съвременна научно медицинска информация, каквато науката по онова време е нямала и е отричала? Тя говори за опасното действие на рентгеновите лъчи, гледани по онова време като панацея на здравето. Предупреждава срещу болести в животните, носещи рак за човека, когато такива причинители не са били известни. Препоръчва диета, която нашето време сега оценява и възприема като неоспоримо правилна. Разкрива ролята на психичните фактори и стреса на съвременно ниво, говори за мощните природни и физиотерапевтични фактори, като светлина, въздух, вода, движение, ритъм в хранене, труд и почивка, вяра и чиста съвест, пренебрегвани тогава. Изтъква връзката между физическия и духовния живот, и ролята на тялото като храм на Бога, докато никой не е намесвал практичните си навици с религията. Как е могла тази слаба телесно и често боледуваща жена, с едно никакво образование от едвам трети клас в първоначалното училище, да прозре „Великата Борба” във всички етапи на световната светска и църковна история, да предвиди развитието на света към външен прогрес и вътрешна деградация? Тя прави невероятно рискован ход в своята писателска дейност, като предсказва неща ставащи повече от век по-късно: Икуменическото движение, обратът в САЩ от страна на демокрация и християнство към световна супер сила и диктатура, твърдението, че сближението между Рим и протестантизма не е плод на промяна в Католицизма, а на промени настъпили в протестантизма, че съвременният папизъм ще се чувства също така добре сред научния прогрес и просвета на новото време, както е било през невежеството на средните векове; че богослужението на Рим не е сухо и скучно, а че там се действа с всички средства на въздействие доведени до съвършенство; че църквата на папите и сега си остава неизменна в своите принципи и държи на своята непогрешимост и божественост и т.н. Виж "Великата борба"статии:Свободата на съвестта зплашена" и следващите.Тя не съчинява, а в и ж д а така, както сега ние виждаме на екрана събитията и проблемите на нашето време като: Природни бедствия, екологична опасност, видоизменение на вярата и верските отношения прерастващи в нетърпимост и гонения. Само заради категоричното си убеждение, че американският протестантизъм ще Протегне ръка над бездната за да хване ръката на римския католицизъм и да влезе в съюз с него, е било достатъчно по нейното време /19 в./да бъде считана за заблудена, умствено болна, или луда. Но нездравомислящи и луди не казват неща, които цял свят приема и потвърждава. Онези протестанти, живеещи по онова време не са могли да си представят такова здрависване между папизъм и американски протестантизъм. Те са били възмутени и подигравателно настроени. Защото именно първите американци избягаха от Европа поради нетърпимостта и гоненията на папизма. Онзи, който е писал и проповядвал тези думи е трябвало да понесе възмущението , нападките и подигравките на цялата общественост против себе си. Хората се променят, но Божието Слово остава неизменно. Ние днес няма защо да доказваме правилността на това предсказание. Негово светейшество папа Франциск I го доказа и надмина с визитата си в САЩ през Септември 2015 г. Той беше посрещнат и третиран ката пръв приятел и върховен духовен наставник. От кого? От всички протестантски църкви на бивша протестантска Америка. Да, бивша, защото няма вече такава! Как е могла тази „сбъркана” пророчица, със нейното детско образование и нейният почти инвалиден статус да напише литература, надвишаваща два пъти човешки ръст и да стане един първоразряден, съвременен писател, четен и обичан от милиони и мразен но въпреки това четен от други милиони? Правилният отговор може да бъде само един: ПРИЗВАНИЕ! ВДЪХНОВЕНИЕ! ДУХ НА ПРОРОЧЕСТВО! И това свидетелство се излъчва от всеки ред и мисъл и прониква в най-актуалните жизнени проблеми на личността, семейството и обществото. Който чете нейното правдиво изложение и познания по библейските истории , проследява нейния детайлен анализ на събитията и се среща с нейните трогателни апели и предупреждения, не може да не каже: Това не е човек обзет от зли сили. Който обича Бога и цени и следва Неговото Слово, не може да не намери в тези свидетелства отговор на своите душевни нужди и да чуе гласа на своя Бог. Стига да иска да го чуе! Плодовете на този необикновен живот са истинското свидетелство за неговата боговдъхновена същност, а Христос каза: „По плодовете им ще ги познаете.”
Едва ли тези бегло загатнати, но основни черти на личността Елън Уайт, са основателна причина, тя да бъде отхвърляна, нападана и мразена от така наречени „християни”. Или, защо не? Ако това по някакъв начин ги изобличава и засяга? Не беше ли сам Христос по същия начин обвиняван и мразен? Покажете вината Ми, казваше Той, а те отговаряха: Правиш Себе Си Бог! Но кой беше правият, обвинителите Му, или гласът от небето, който заяви: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Него слушайте!”? Ако с Него правеха това, защо да не го правят с онези, които натоварва да говорят от Негово име? А те не винаги са онези, които очакваме: 1 Кор.1:26-29; 2 Кор. 12:10.
ПРОБЛЕМЪТ "ОБИЧАМ" И "НЕ ОБИЧАМ"
Някога един приел адвентното изповедание човек ми каза: Библията е хубаво нещо. Като я четеш изпитваш удоволствие. Но литературата на Е Уайт не е такава. Тежко я чета и не мога да я чета. При друг случай същият човек ми изповяда: Аз живях много порочен живот и нося неизличими следи от това в съзнанието си. Оставям това без коментар, само го съпоставям с друг много по-пресен паралелен случай, когато на запис чух и видях един съвременен пастор да казва на слушателите си: Най-голямото зло, най-рушителният фактор, който действа между нас е че „нашите членове вместо да четат Библията, четат книгите на Елън Уайт!” И това, според него, било "главната пречка да се разгласява тройната ангелска вест по света"! Какво ще кажете? Що за декларация? А той се водеше адвентен пастор и се хвалеше колко много средства влага църквата му за проповядване тройната ангелска вест чрез телевизията!!!
Не е ново това „обичам” и „не обичам”. Прочетете цялата 22 глава в трета книга на царете и ще се убедите. Там се разказва как цар Ахав се готви за война с арамейците. Той е повикал и царя на южното царство, Йосафат. Йосафат е съгласен да воюват заедно но иска потвърждение за правилността на акцията чрез допитване до Божий пророк. Ахав довежда 400 души пророци, които в един глас го насърчават да тръгне в победен поход. Йосафат все още се колебае. Той пита: Нямаш ли някой друг Божий пророк освен тези. Явно имал е съмнения в тях. Ахав отговаря: Има още един, но аз не го обичам, всъщност мразя го, защото не говори добро за мен. По-нататък разбираме, че всичките тези 400 пророци са фалшиви, Ваалови пророци, чрез които говори измамен и лъжлив дух. Доведеният истински Божий пророк Михей обявява погрома на военния поход , за което изпада в немилост и е затворен. Но думите му се сбъдват.
Истинския пророк не е незабележим, безконфликтен и приеман с безразличие човек. Той или е обичан или не е обичан, но това трябва само да ни уверява че носи истинска вест от небето.
„Ако бяхте от света, той щеше да ви обича, като свои, но понеже Аз ви избрах, светът ви намрази.”. . .
Йоан 15:19.
Съвременният Вавилон има в своя отстъпнически арсенал, разни оръжия сред, които едно много успешно винаги са били лъжливите чудеса: 2 Сол2: 8-11.
ЕЛЪН УАЙТ е неделима от адвентизма. И да би искал някой не може да я махне от историята на адвентното движение, от цялото развитие на адвентизма до ден днешен. Но да я заобича само за това, едва ли е по силите му. Ако нещо в мен се съпротивлява на свидетелствата, които са ясни и прями, имам два начина да реагирам: Или да приема свидетелствата, да се себеизпитам в обилната светлина на Словото, да се покая и да се съобразя с Божията воля, а не с моята, или пък, да отхвърля свидетелството, да го обявя за нищожно.И това става най-лесно, като атакувам и отхвърля човешкия инструмент, чрез който достига до мен. Но като постъпвам така, кого всъщност отхвърлям?
"А Господ каза на Самуила: Послушай гласа на людете за всичко що ти говорят, защото не отхвърлиха тебе, но Мене отхвърлиха, за да не царувам над тях."1 Царе 8:7.
Адвентизмът в наши дни е изправен пред решително отговорния проблем да бъде ли „себе си” или не, да следва ли мисията за която е бил призван още от зачатието си, или да се приобщи към теченията, които завладяват цял свят. Първото би означавало повеждане на една война, която очевидно не е по вкуса и силите на всеки. Второто би било равно на отстъпление и предателство. Елън Уайт, както и всички пионери, са били изключени от църквите си поради обособяването им като отделна адвентна група, приемаща и следваща нова библейска светлина и адвентно пророческо ръководство. За днешните им приемници, да отстъпят от своята исторически завоювана платформа, би означавало да се върнат в лоното на изходните си църкви. Това е твърде пораженско за да бъде прието с готовност. В такъв случай, те вече би трябвало да се върнат и в лоното на католическата църква, защото и другите го правят... Но не, това е все още неприемливо за хора, носещи името "адвентисти". Тогава какво? Не може ли Адвентната църква, която все още се радва на признание, известност, добри позиции в обществото и има едно доказано във верност и жертвоготовност членство, както и една стабилна организация и администрация, да запази положителното в своята социална политика и да избегне отрицателното? Как точно? - би се заинтересувал всеки. Проблемът тук вече е в Духът на Пророчеството, в Елън Уайт. Да се изключва втори път не би трябвало, но и да се остави да ръководи църквата сега, сто години след смъртта си не е желателно. Остава единственият успешен ход: Да я има, така че да я няма. Нека я има в историята, в спомените, в архивите на Адвентната църква Нека живее в съзнанието и чувствата на хиляди адвентисти, нека се радват и хвалебстват и техните пастири и водители, че имат Духа на Пророчеството! Нека ни гледа благосклонно от своите почитани като реликви портрети, нека бъде споменавана и цитирана при всички благоприятни случаи! . .Но нека бъде изолирана от нашия активен живот, нашите действия, решения и планове. Нека спи своя блажен сън на светия, но да не се намесва в начина по който ние ръководим църквата. На това сам Сатана би казал: Амин!
ЗАЩО НИ Е НУЖЕН ДУХЪТ НА ПРОРОЧЕСТВОТО?
Поставям този въпрос не от себе си, а от името на всички, които недоумяват какво чак толкова има да ни даде Духът на Пророчеството. Самото поставяне на такъв въпрос е оскърбително и за онзи който го поставя и за Светия Дух. То е все едно като да питаш: Защо е трябвало да има пророци в стария завет и защо е трябвало да има Светилище? Все същото е като да питаш: Защо е трябвало Христос да обещава Светия Дух на последователите Си и да им го изпраща? Не може ли църквата да си върви и без това и не си ли е вървяла в историята? Да, вървяла си е, но как и накъде? Към езичество и отстъпление! Към средновековие, към гонения, клади и вартоломееви нощи. . . Към кръстоносни походи, политически интриги,инквизиции и потъпкване на евангелските истини. Когато Бог не е на мястото Си в църквата, друг заема неговото място и води църквата по свой път. Исус каза: „Аз съм пътят, истината и живота”. Но Той отиде горе, и остави като Сой пълномощник Духа. Неговото присъствие в Стария завет беше чрез Светилището и пророците, а в новия завет чрез Словото и Духа.Четем в Йоан 14:26: „Той ще ви напомни, Той ще ви настави, Той ще вземе от Моето и ще ви го даде." Духът е трябвало да води църквата след Христовото възнесение. И я е водил. Постепенно обаче, с напредъка на отстъплението, Духът е бил изпъден, оскърбен и прогонен, а на Негово място е седнал друг водител, който е водил църквата по друг път.
Това е изрично предсказание, дадено от най-популярния апостол- Павел.2 Сол. 2:1-4.
В изпълнение на това пророчество Църквата е станала от „крепост и стълб на истината”, институт за потискане съвестта и отстъпление от истината. Тя е станала център на ГРЕХА, оглавяван от ЧОВЕКА НА ГРЕХА. По силата на това видоизменение на мисията и функциите на църквата, тя е водила борба против истината и против истинските християни, като е считала това за „служба на Бога”. Йоан 16:2.
Ролята на Духа и присъствието Му в църквата са прекъснати за един много продължителен период: Откр. 11:1-3. В течение на 1260 години, дворът на небесното Светилище, който се намира тук на тази земя, е „потъпкван”, т.е. няма нормална връзка с небесното ръководство. Няма ръководство на Духа и няма Дух на пророчество. Това е представено картинно, като гоненията на змея срещу жената - Откровение, гл. 12.
В края на 2300 денонощия -Дан. 8:14/ настъпват промени в небесното Светилище, които съответно и логично се отразяват на земята в живота на църквата.Исус влиза от Светая в Светая Светих. От там става ясно, че Божият Синайски закон не е унищожен, а възвисен и облечен в авторитет. Мярката за греха, Божият закон, отново е изтъкната и служи за еталон в поклонението на земните поклонници. Змеят прехвърля своето преследване върху „останалите „ потомци на жената. Това е групата и църквата на адвентистите, която има пълната Божия светлина, т.е. НАСТОЯЩАТА ИСТИНА за последното време. Описана е така: Отк. 12:17. Към основния отличителен белег на потомството на жената-църква, „Остатъка” т.е. "пазят Божиите заповеди", е прибавено още едно отличително качество - „държат Свидетелството за Исус” За по-голяма сигурност и яснота какво означава този израз „свидетелството за Исус”, той е пояснен от водещия ангел,като равнозначещ със „Духът на Пророчеството”.Откр. 19:10. Тъй като това е основен отличителен белег на Божията църква в последното време и знак за идентичност, въпросът за Духа на Пророчеството трябва да ни стане много ясен.
Възстановяването на връзката между небесния център и църквата на „Остатъка” се изразява в платформата на НАСТОЯЩАТА ИСТИНА. Църквата бива извикана в съществуване от Духа и придобива небесни пълномощия: "Трябва пак да пророкуваш за много народи и нации, езици и царе." Откр. 10:11.Тя има вест, която да представи на света - ТРОЙНАТА АНГЕЛСКА ВЕСТ. Въведението на тази вест е призив и обръщение за поклон към Автора и Създателя на света. Нейният лайтмотив прозвучава мощно с обръщението на четвъртата заповед: ПОМНИ! Защо помни? През 19 в. църквата, и официална и неофициална, вече е забравила много неща. Тя няма правилно разбиране за Бога и Неговата воля. Трябва да й се напомнят стари истини, които са се превърнали в развалини. Трябва да й се даде нова светлина и нов поглед върху Божия спасителен план.Тя има задача за провеждане и изпълнение - ще възстанови Божия добър път от древността.
"И родените от теб ще съградят отдавна запустелите места; ще възстановиш основите на много поколения; и ще те нарекат поправител на развалините, възобновител на места за население."
Исая 58:12.
Чрез дара „Духът на Пророчеството”, църквата отново влиза в нормални, действени отношения със Светя Дух. В това „Помни” се долавя завета на Христос и присъствието на Духа.
„А Утешителят, Светият Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви казал.”Йоан 14:26.
Същият Дух, Който водеше пророците в древността и наставляваше църквата за бъдещите неща, продължава днес делото си чрез „Остатъка”.
„За това спасениe търсиха и изследваха пророците, които пророкуваха за благодатта, която е за вас, като издирваха кое или какво време посочваше Христовия Дух, Който беше в тях, когато предизвестяваше страданията на Христос и последващите ги слави.” 1 Петр. 1:11.
Духът на Пророчеството свидетелства за своята роля в последната църква така:
„Духът на Пророчеството ни е даден за да ни предупреди, порицае и съветва. Не за да даде допълнителни истини или нова светлина и не да омаловажи Библията, а да я издигне за да донесе единство на църквата и съгласие сред Божия народ. Да е единодушен и на едно мнение. Това не може да бъде постигнато без ясно разбираемо, ясно насочено живо свидетелство." Свидетелства за Църквата, т. 3, стр.361.Англ.
В "Основни учения на адвентизма" от 1952 г. е казано:
"Ако се чувствате така безопасно сигурни, когато следвате собствените си импулси, както и когато следвате светлината, дадена чрез избрания Божи служител, сами се натоварвате с опасността си за погибел. Ще бъдете осъдени, защото отхвърлихте светлината, която небето ви е изпратило." Свид. т. 5, стр. 688.
Ако някой "не обича" ДП, той сигурно не обича и Божия закон и изобличенията му. Тази "антипатия" не е нова, но е опасна за всеки християнин, който води нов живот в Христос и иска да бъде от Божия "остатък".
"Прямото свидетелство трябва да се възроди. То ще раздели тези от Израил, които винаги са били във война със средствата, които Бог е отредил за да държи покварата извън църквата."
"Планът на Сатана е да отслаби вярата на Божиите люде в свидетелствата."
Свидетлства, т. 4, стр. 211.
ВРАГОВЕ НА ХРИСТОВИЯ КРЪСТ .Фил 3:17-21.
Който не може да оцени Духът на Пророчеството, той не е наясно и с Библията. Който воюва против ДП, той воюва и против Св. Писание. Не казвам, че не го е изучавал и не е полагал изпити по богословие и библейска история. Казвам нещо много по-важно - че е враг на Христовия кръст! Защото смесва истини със заблуди и съдейства на искрени вярващи да изпадат в съблазън и да ощетяват душите си. Това ще бъде шедьовърът на архи-врага на Христовия кръст, духът на антихриста, който мрази този кръст защото на него беше сразен и разобличен. Спомняте ли си най-горчивите подигравки, които ухото на разпнатия трябваше да чуе: Слез от кръста! Ако Си Божий Син, помогни Сам на Себе Си! Същият този глас ще отиде при всеки от нас, ще дойде и при вас и ще ви каже: Само ти ли се намери наивник да вярваш, че човек може да се промени? Не бъди краен. Бог ще те спаси не заради твоите старания, а заради вярата ти. До тук вярно. Но ако тази вяра не е жива, а мъртва, ако не е послушна и спасителна, а дръзка, бъди сигурен, че и ти си мъртъв. Бог не спасява за мъртва вяра. Той не дава благодат на "врагове на Христовия кръст. Там няма да влезе нищо нечисто, а враждата против кръста е нечистота.
Защо отношението към кръста, в неговия широк и духовен смисъл е такъв категоричен белег дали сме Христови или не? Защото кръстът значи БОЖИЯТА ВОЛЯ, а враждата против него значи твоята и моята воля. Христос каза: Да бъде Твоята воля и тя му отреди кръста . Ако беше слязъл от кръста, щеше да приеме враждата и да стане твой и мой враг.Тогава нямаше да има нито евангелие, нито благодат, нито спасение, а само "страшно очакване за съд" Евр. 10:26,27. Благодатта е завоевание постигнато чрез кръста, и спасението е дар, който може да се получи само чрез кръста! Не воювайте с кръста, а с греха!
"А далеч от мен да се хваля с друго, освен с кръста на нашия Господ Исус Христос, чрез който светът за мен е разпнат, и аз - за света."Гал. 6:14.
ТРЕТИЯТ "ИЛИЯ" И НЕГОВИЯТ "СВЕТИЛНИК"
"Твоето Слово е светилник на нозете ми и виделина на пътеките ми" Пс. 119:105.
Има два начина да бъде отнета светлината на Словото. Прилаганият в миналото начин е бил, чрез отнемане Библията и забрана да се чете. Този метод не се използва в днешните все още демократични времена. Но другият е в силата си и той е да се примесва истината със заблуди, да се подлага на деформиращи я тълкувани. Това е съвременен синкретизъм, който с библейския символичен език се нарича "вавилонизъм". Най-голямото обвинение, което Духът отправя към "Вавилон", е, че е "напоил всички народи със своето разпалено блудстване". Откр. 18:3. Виното на Вавилон е продукт на вечната вражда на греха против святостта на Бога, на многовековната утайка на отстъплението, изкристализирала в езически и бесовски учения, като: поклонение пред икони и предмети; изискване за изповед пред човеци; призоваване и общуване с мъртвите; поклонение пред човеци и "светии"; вяра в спасение чрез добри дела и усилия; самоизтезаване; непогрешимост на папата и папската институция; индулгенции; относителност на Божия закон и греха; целта оправдава средствата и пр.и пр. . . Една такава "светлина" е мрак и води в мрак.
Делото на Божия Дух е да възвръща към истинската светлина на Словото и точно такава е ролята на Духът на Пророчеството, който е знамето и светилникът на НАСТОЯЩАТА ИСТИНА.
По времето на пророк Илия, 897 г. пр. Хр., цар Ахав покровителстваше Вааловите пророци и Израил беше отстъпил от поклонението на живия Бог. Тогава Илия носеше светлината на истината и изобличението. Той доведе Израил до избор и решение, и е оригиналният, или първият Илия. Вторият Илия", Йоан кръстител, имаше подобна задача по времето на Христос. Той подготвяше народа да приеме Божия пратеник - Месия. За него сам Христос даде Своето свидетелство: "Той беше светило, което гореше и светеше ." И го нарече "Илия".Мат.11:14.
А кой ще бъде "Йоан предтеча", или "третият Илия"днес, когато очакваме завръщането на Господа? КОЙ ще бъде светилото, което гори и свети в отново настъпилия духовен мрак? Има ли пророчества за такъв мрак и такава светлина? Има ли обещание за появата на такъв "Илия"? Има ли "свещеник" от когото да излезе такова знание и има ли зов за такова светене? Да, има! Ис. 60:1-3. Мал. 2:7; Има и трети Илия, който озарява земята с нова небесна светлина: Мал. 4:5,6; Отк. 18:1-4. Този "ангел" е добавена сила и кулминация на ТРОЙНАТА АНГЕЛСКА ВЕСТ. Той е изливането на Божия Дух, както на Петдесятницата.Това е "късният дъжд". Това е Божието присъствие, което облича църквата на остатъка в първично благочестие.Знаем това и можем да участваме в него само чрез приемане вестта на Верния Свидетел, отправена чрез третия ангел и Духа на Пророчеството.
Духът на Пророчеството е СВЕТИЛНИКЪТ на "Остатъка" който го напътва през пророчествата за последните дни и актуалните съвременни събития. Божият Дух стои зад изявленията дадени с човешка реч и вдига знамето за последната борба с врага:
Чрез този неотнимаемо ценен дар, можем да погледнем напред към пълния и окончателен триумф на ВЕЧНОТО БЛАГОВЕСТИЕ:
"Изкупените запяват хвалебна песен, която отеква в небесните сводове:"Спасение на нашия Бог, Който седи на престола, и на Агнето!" И ангели и серафими се присъединяват към песента на преклонение пред Бога. Изкупените познават властта и злобата на Сатана и съзнават, както никога до тогава, че никаква друга сила не би могла да ги направи победители, освен Христос. В цялото блестящо множество няма нито един, който може да каже, че е победил сам чрез своята сила и доброта. Нищо не се говори за онова, което са извършили или изстрадали; но съдържанието на всяка песен, основният тон на всеки химн е: спасението е от нашия Бог и от Агнето."
В присъствието на жителите на земята и на небето се извършва окончателното коронясване на Божия Син. И сега, облечен с върховно величие и мощ, Царят на царете произнася присъда над бунтовниците срещу Неговото управление и отдава справедливост над престъпвалите Неговия закон и потискалите народа Му. Божият пророк казва: "След това видях един голям бял престол и Онзи, Който седеше на него, от чието лице побягнаха земята и небето, че не се намери място за тях. Видях и мъртвите, големи и малки, стоящи пред престола; и едни книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бяха съдени според делата си по написаното в книгите" Откр. 20:11, 12.
Щом книгите с докладите бъдат отворени и Исус погледне нечестивите, те си спомнят всеки свой грях. Виждат точно къде нозете им са се отклонили от пътеката на чистотата и светостта, къде точно ги е отвела тяхната гордост и бунт в нарушаването на Божия закон. Съблазнителните изкушения, които са подържали, отдавайки се на греха, благословенията, с които са злоупотребили, Божиите пратеници, които са презирали, отхвърлените предупреждения, вълните на милост, отблъсквани от упоритото им непокаяно сърце - всичко това се изписва пред тях с огнени букви. . . "
"Сатана е като парализиран от славата и величието на Христос. Осеняващият някога херувим си спомня откъде е паднал. Блестящ серафим, "син на зората", колко се е променил, как е деградирал! Изключен е завинаги от небесния съвет, където някога бе толкова почитан. Сега вижда друг да стои до Отец и да прикрива славата Му. Вижда ангел с благородна фигура и величествен вид да поставя короната на Христовата глава. Високото положение на този ангел можеше да бъде негово.
"Спомня си родината, където бе невинен и чист, мира и задоволството в себе си, преди да зароптае срещу Бога и да завиди на Христос. Неговите обвинения и бунт, измамите му за да спечели симпатиите и поддръжката на ангелите, упорството срещу усилията за възвръщане, когато Бог би му простил, всичко това се явява живо пред очите му. Поглежда назад към резултатите от работата си сред хората - вражда на човек към човек и страшно разорение, издигане и пропадане на царства, сгромолясване на тронове, дълга поредица от бунтове, войни и въстания. Спомня си постоянните усили да се противопоставя на Христовото дело и да натиска хората все по- ниско и по-ниско. Вижда, че демонските му нападки са били безсилни да унищожат закрепилите доверието си в Исус. Гледайки своето царство и последиците от труда си, не вижда друго освен неуспех и разруха. Заблудил е множествата да повярват,че Божият град може да стане лесна плячка, но знае че това е лъжа. Много и много пъти е бил побеждаван в хода на великата борба и е бил принуждаван да отстъпва. И много добре познава силата и величието на Вечния."
Сам вижда, че самоволният му бунт го е направил негоден за небето. Упражнявал е силата си за война против Бога; чистотата, мирът и хармонията в небето биха били за него върховно мъчение. Сега обаче всичките му обвинения срещу Божията милост и справедливост са смълчани. Укорът, който се стараеше да хвърли върху Йехова, пада изцяло върху него самия. И Сатана се прекланя пред Бога и признава справедливостта на присъдата си. ""В Борба" стр. 405-408.
Ако това не е триумф, тази дума няма смисъл и съдържание и трябва да се изхвърли от речника. Но и да я изхвърлим от нашия речник, с нея ще изхвърлим само себе си. В Божия речник тя ще остане, ще се изпълни и ще тържествува. Защо да бъде без теб и мен? Има триумф на ВЕЧНОТО БЛАГОВЕСТИЕ. Нека има и моето име в него! А м и н !
Кой няма да се бои от името Ти, осподи и да го прославиГосподи, и да го прослави? Защото само Ти Си свет; понеже всичките народи ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, защото се явиха Твоите праведни съдби." Откр. 15:4.
"И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът" Мат. 24:14.
"И видях друг ангел, че летеше посред небето, който имаше ВЕЧНОТО БЛАГОВЕСТИЕ за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ и племе, език и люде." Откр. 14:6.
А м и н !