В и с ш ж и в о т
ТЕМА №13
,, … Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно.»
(Йоан 10:10)
,, Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползува;…»
(Йоан 6:63)
,, Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате.»
(Йоан 13:17)
ЖИВОТЪТ е най-голямото чудо във Вселената. Разбира се, след своя Създател. Но тъй като в нашия разделен свят представата за Божеството не е единодушно възприета и достатъчно изяснена, остава фактът на ЖИВО -
ТА. Ако тръгнем по тази следа, къде ще ни отведе? При себе си, или при Бога? Писано е:
,,В Него бе животът и животът бе светлина на човеците”
(Йоан 1:14)
Животът! Скала от толкова много степени! Ако започнем от най-низшата, ще питаме: Коя е най-висшата? И къде сме ние в скалата?
Животът в познатата му форма, от вируса и едноклетъчните, до човека е една възходяща спирала. Една величествена постройка от усложняващи се организми. Човекът е най-висшата форма на живот обитаваща земята. Да си ЧОВЕК, това звучи гордо. Означава ли това, че ако си човек, живееш висш живот? Може да си човешко същество и да живееш по-низшо от маймуната и животното от добитъка и вола.
Но човекът не е върха на съвършенството сред живите същества. Науката допуска, а Библията доказва, че има по-висши форми на живот от нас хората. Защо не?
Едни по-съвършени същества, на които мозъкът им е с компютърна мощ, които имат органи за възприятие по-добри от цялата съвършена техника, които не боледуват и не остаряват, не умират, а могат да се телепортират в необятните пространства на космоса, без да търсят помощта на превозни средства.
Значи ли това,че те живеят ,,висш живот”?
Ако те водят междузвездни войни, ако са властни егоисти и се мразят едни други, ако си завиждат и използват висшите си способности и дарби за насилие и власт, какъв ,,висш” живот е това? То би било по-скоро висше падение, висше зло, висше нещастие!
Изводът е ясен. Висшият живот не е в направата, в устройството на индивида, а в отношенията. Както акорд и хармония не могат да се получат само с един тон, така и висш живот само в една личност не може да се прояви. С това и Бог се е съобразил много преди да ни има и за това обитава в три лица, а не само в едно.
Темата за днес е ,,Висш живот” и до тук установяваме, че той може да се проявява само в отношенията между разумни същества, било то по-низши или по-висши. За висш живот е призовано всяко живо същество от човека нагоре. Но и по-низшите творения от животинския свят чувстват дали живеят в един свят на висши отношения или са в нисшия свят на вражда и изтребление.
,,…създанието въздиша и се мъчи в очакване…” (Римляни 8:19-23)
Като пример в подкрепа на нашите размишления бих искал да дам ,,Насилието над животни”
Чувства ли животното в какъв свят живее? Чувства ли кога отношенията между хората са висши и низши?
Любовта е висш живот, когато дава нещо, когато рискува и защитава нещо, когато обогатява някого, когато търси някого ако го е загубила, когато отстоява себе си дори в лицето на предателство и възкръсва от пепелта на кладата, на която са я изгорили.
,,…любовта никога не отпада…” (1Коринтяни 13:8)
Веднъж една магарица проговори под ударите на един пророк, който се беше отклонил от пътя на висшите отношения. Ослицата на Валаам, е пъшкала под греховното бреме на своя ездач. Не така се е чувствало магарето, на което Исус влезе в Ерусалим като Цар на Мира. То е било най-почетеното животно.
Същност на висшия живот
Сега нека се опитаме да съберем проявите на висшия живот в една дума. Коя е тя? Кой е фокуса на този широк спектър, в който той се събира само в една дума? Култура? Интелект? Гении? Творчество? Тържество и победа? Възторг? Или: Любовта?
Но любовта е невидима. Ако не се прояви по някакъв начин и никой не узнае за нея, ще предизвика ли тя висш живот? Без да се проявява по някакъв начин, заключена сама в себе си, любовта е мъртва.Следователно, любовта трябва да има някакво изразно средство, чрез което да се изяви и да се придаде на друг. Кое е то? Има ли такава абсолюта, която да е първа, основна черта на любовта, чрез която тя се доказва и придава себе си по-нататък?
Търсим такава ключова дума или действие. Нека проверим прозорливо-
стта си и да се опитаме да я налучкаме.
А сега нека отидем при самата Любов и я попитаме, кое е най-истинското й лице, кой е начинът, по който най-вярно се проявява.
,,Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот;”
(Йоан 3:16)
Кое е името на любовта? ДАВАНЕ.
Исус казва в Йоан 15: 13:
,,Никой няма по-голяма любов от това, щото да даде живота си за приятелите си.”
А апостол Яков допълва:
,,Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна.”
(Яков 1:17)
В своята книга „Служещото водителство”, Робърт Гриинлииф поставя въпроса за животворното влияние на личността, която е готова да служи и има какво да даде на околните. Авторът първо ни представя експеримент с група хора, които са принудени да живеят в една къща. Но нямат какво да си дадат един на друг. Отношенията са напрегнати, апатични. Всеки търси уединение и не се интересува от другите. Преди този социален колапс да завърши фатално, там се появява една личност, която има в себе си нещо, което другите нямат. Тя намира общ език с всеки един, сплотява групата и прави взаимоотношенията бодри и жизнерадостни.
Исус е казал: ,,Божието царство е вътре във вас.” Висшият живот е вътре в самите нас както топлината е в бучката каменни въглища. За да се освободи е нужен огън-огънят на любовта.
Той дойде, за да даде…
Животът на Исус е пример на постоянно даване. Първото събитие докладвано след изкушенията Му в пустинята е присъствието Му на сватбата в Кана Галилейска (Йоан 2:1)
Едно сватбено тържество е в ход. А в самият му разгар, виното свършва. Смущение, безпокойство, тревога, обземат домакините. Тържеството е пред провал. Тогава новината достига до Исус. Той не е отишъл там, за да решава проблеми, но сърцето Му откликва съпричастно на кризата и Той се намесва по необикновен начин. Вижда там шест празни каменни делви, приготвени за юдейския очистителен обред. Нарежда да бъдат напълнени с вода и от нея да се разнесе по масите за угощение.Когато настойникът, водещ угощението вкусва от водата, превърната във вино той възкликва: ,,Това вино е по-хубаво от първото! Как сте го опазили до сега?”
По-доброто вино
Исус днес има какво да даде на всеки един от нас. Той има ,,по-доброто вино”. Всички ние по рождение сме участници в едно празненство. То върви по обичая и законите на този свят. Но рано или късно в него настъпва смут, защото виното на този свят се свършва и участниците в угощението застават пред празни чаши. Това е преломен момент в живота на човека, когато той разбира,че е безпомощен пред съдбата.Тогава Бог му предлага Своето, дава му от ,,по-доброто вино”. Който приеме Божия дар, прави разликата и възкликва: ,,Боже, Ти си запазил за мен нещо по-добро. Нито в младостта и силата си съм го имал! Животът ми премина в лутания и борби, но те ме доведоха само до празната чаша. Сега Ти си напълнил чашата ми с Твоята благодат и тя прелива. Благодаря Ти за Твоя неизказан дар.”
Исус дава и то не както този свят дава. Той дава, макар и по-късно, но дава по-доброто вино. Намира ли това потвърждение в твоя живот?
Целият живот на Исус е низ от даване. Където и да отиде, Той има какво да даде. На гладните, на болните, на наскърбените и обезсърчените, на самотните, на отрудените и обременените, на заблудените и насилваните от дявола. И няма нищо, което да е с толкова висока цена, че Той да не може да го предложи, защото Той е дал най-високата цена в целия Все-мир.
,,…Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина”
(Матей 20:28)
В Йоан тринадесета глава е представен нагледният пример и завет на Исус за взаимна любов и служене т.е за живеене ВИСШ ЖИВОТ. Там няма място за гордост и господарски дух. Заставени сме от божествената логика: Ако Аз, вашият учител и Господ го направих и вие сте длъжни да го правите.
И сега нека оформим поуката от чудото в Кана Галилейска.
По сергиите на този свят има всякаква стока, но липсва само едно: Доброволно, безкористно служене и откуп за греховете на душата.
На трапезите на този свят има всякакви деликатеси и вина, но липсва само едно: по-доброто вино на Божието чудо.
Живата вода
Вече сме запознати с този термин, но добре би било той да се появява пред нас всеки ден, защото в кладенците и водоизточниците на този свят има много вода, но липсва само едно: ЖИВАТА ВОДА на новия живот. Веднъж Исус поиска малко вода от една непозната жена с непорядъчно минало. В завързалия се разговор Той така и не пи от нейната вода, но сам даде от Своята и напои с нея много хора.
Тук богатствата на този свят и Божия Дар са представени като ,,вода”. Два вида вода – една, която засища временно и пак се ожаднява и друга, която засища трайно и води във вечен живот.
,,Исус в отговор – каза: Ако би знаела Божия дар,и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода?”
(Йоан 4:10)
Тази жива вода не е просто обещание за вечен живот в ново битие. Там тя ще извира като река от Божия престол и ще носи живот, а край нея ще се разлиства дървото на живота и ще подържа вечната младост.
Отделете минутка внимание за звукосъчетанието ВЕЧНА МЛАДОСТ. Спомнете си своята младост, ако вече е отминала, спомнете си най-хубавото от нея. Нямаше ли до него сенки? Не беше ли този ,,връх” са-
мо един помощен връх, от който гледахте към ВЪРХА, без да можете да го достигнете? И не навява ли този спомен тъга? Не беше ли чашата ви ,,празна”, дори когато пиехте от нея?
На тази трапеза Исус днес ви намира и ви предлага ,,по-доброто вино”, живата вода:
,,Исус в отговор – каза: Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее; а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожад-
нее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на во-да, която извира за вечен живот”
(Йоан 4:13,14)
Този извор на жива вода не е горе на небето в бъдещия живот, а тук на земята СЕГА. Къде е той? В нас:
,,А в последния ден, великия ден на празника, Исус застана и извика казвайки: Ако е някой жаден, нека дойде при Мене и да пие. Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както каза писанието.”
(Йоан 7:37,38)
Има ли някой такава опитност? Може ли да обясни как става? И каква е тази вода, която извира от вътрешността на човека? За болестотворен про-цес ли става дума? Или за какво? Нека чуем:
,,А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат;”
(Йоан 7:39)
Тогава коя е ,,водата”?
Светият Дух.
Но може ли някой да каже как изтича Светият Дух от него? Като гълъб ли? Като огнен език ли? Или като чудотворна сила? Влетява нещо над него, удря го и той изведнъж проговаря чужди езици, знайни и незнайни. Става екстрасенс и започва да лекува болести и болни. Да, има записани такива факти, но това са не първите, а последните симптоми на Божието присъствие. Освен това, точно те са най-податливите на фалшифициране.
Има нещо друго, което е белег за присъствието на Светия Дух и което из-вира от дълбините на човешката личност като река. То е продукт на Светия Дух и най-ценния ДАР, който Той дава на хората:
,,А плодът на Духа е: любов, радост, мир,дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание;против такива неща няма закон.”
(Галатяни 5:22,23)
Ето я живата вода! Ето го изворът.
Сърце, което обича може ли да бъде студено? Сърце, което се радва – да е депресирано? Сърце, което има мир – да се безпокои? Сърце, пълно с търпение – да е невъздържано? Сърце, преливащо от благост – да е грубо и остро? Сърце, където царува милостта – да е жестоко? Сърце, бронирано с верност – да изневерява? Сърце, което е дом на кротостта – да бъде буй-
но и нетолерантно? Сърце, облечено в себеобуздание – да се държи гнев-
но, невъздържано, нелюбезно?
И ако съответните недостатъци на характера присъстват и доминират в сърцето може ли от там да избликне жива вода? Може ли да води към вечен живот? Не! Тази ,,мъртва” вода може да ни заведе само в смърт.
От плътта не може да избликне водата на духа и живота.
,,А които са Исус Христови, разпънали са плътта заедно със страстите и похотите й. Ако по Дух живеем, по Дух и ще ходим. Да не ставаме щеславни, да не се дразним един друг и да не си завиждаме един на друг.”
(Галатяни 5:24-26)
Това ни изправя пред най-важния въпрос: Аз духовен ли съм или плът-ски? Във висш живот ли живея, или във висша заблуда? Това е въпрос на живот и на смърт; за или против Бога!
,,и тия, които са плътски, не могат да угодят на Бога. Вие, обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.”
(Римляни 8:8,9)
Не е лесно да бъдеш ,,духовен”. Но си струва повече, отколкото
да останеш ,,плътски”.
Висш живот не означава непогрешим живот
Изправен пред такъв категоричен тест за съвършенство честният човек може да бъде обзет от обезсърчение и да извика: Кой може да се спаси? Този въпрос бе зададен и на Исус. И отговорът намираме в Марк 10:26,27:
,,А те твърде много се зачудиха и му казаха: Тогава кой може да се спаси? Исус ги погледна и каза: За хората това е невъзможно, но не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно.”
Борбата за съвършенство е част от висшия живот. Тя може да започне в робство, но продължава в освобождение и усъвършенстване. Съвършен-ството не е ден, който изгрява изведнъж. То се постига постепенно:
,,Но пътят на праведните е като виделината на разсъмване, Която се развиделява, докато стане съвършен ден.”
(Притчи 4:18)
Животът на цар Давид е поучителен за хората от всички времена. Прави впечатление една негова особена молба записана в Псалом 51:11:
,,Да не ме отхвърлиш от присъствието Си, нито да отнемеш от мене Светия Си Дух.”
Извърши ли цар Давид грехове? Бяха ли сериозни и тежки? Имаше ли Давид Светият Дух? Как го е имал?
Не в чудотворни дарби. Не в говорене на непознати езици. Не в изпадане в транс или чрез демонстрация на паранормални способности. Докато жи- вееше в нормални отношения с Него, Светият Дух беше част от живота му. Той го водеше, когато пазеше стадото си от зверовете. Той го вдъхновяваше когато съчиняваше своите песни и по-късно хвалебни псалми. Той вложи в устата му думите, с които посрещна филистимския великан и Той насочи удара му към него. Той го облагородяваше и ръково-
деше в отношенията му с хората и конкретно с цар Саул. Но не Той го накара да отиде против себе си и да извърши престъпление.
Грехът е чужд на Светия Дух. Той го оскърбява и пропъжда. Затова ни е дадено увещанието:
,,и не оскърбявайте Светия Божий Дух, в когото сте запечатани за деня на изкуплението, всяко огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба да се махне от вас; а бъдете един към друг благи, мило-сърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил на вас.”
(Ефесяни 4:30-32)
Псалом петдесет и първи е изповед за грях. Но той е и демонстрация на висш живот. Затова Давид е бил човек ,,по сърцето на Бога”.
Висшият живот – общочовешка потребност
Проблемите в нашия неспокоен свят се свеждат до един основен - недо-
стик на висш живот. Всичките ни борби, труд, усилия и вълнения са или за оцеляване или за надмощие . Липсва пълнотата на висш или изобилен живот, както Исус го нарича.Ние се борим за права и свободи, но не се борим за съвършенство.
Пред нас е предизвикателството да заживеем този пълноценен, изоби-
лен живот.Нека си припомним неговия код:
Първият плод на Духа е любов.
Първият признак на любовта е ДАВАНЕ. Исус живя по най-съвършен начин висшия живот и ни завещава Неговата тайна:
,,Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните, и да помните думите на Господа Исуса, как Той е казал, по-блажено е да дава човек отколкото да получава.”
(Деяния на апостолите 20:35)
Блаженството на даването! Тайната на висшия живот! Подвигът към кой-
то сме призовани в Него! Познаваме ли го?
Изпитал чудодейната сила на висшия живот, който обогатява другите, апостол Павел възкликва:
,,като наскърбени сме а винаги радостни, като сиромаси, но обогатяваме мнозина; като че нищо нямаме, но притежаваме всичко.”
(2Коринтяни 6:10)
Нека сега видим висшия живот и радостта от даването от още един ъгъл.
,,Господ Иеова, ми даде език на учените, За да зная как да помогна с дума на уморения; всяка сутрин Той събужда, събужда ухото ми,За да слушам като учащите се.” (Исая 50:4)
Отдавна, преди не по-малко от петдесет години видях една картина, коя-
то ме впечатли извънредно много. Беше в едно списание на чужд език и от неизвестен за мен художник. Искал съм много пъти да я нарисувам, но и досега не съм го направил, както го чувствам. Може би тя ще си остане там където я пазих до сега и където има и други неща, които не само не са от то-зи свят, но като че ли не са и за този свят.
Картината изобразяваше момент от душевната борба на Исус в Гетси-мания. Силуети на дървета злокобно се открояват сред борещите се свет-
лина и мрак. Исус е паднал изтощен на земята с все още сключени за мо-
литва ръце. Но Той не е съвсем паднал, защото един блестящ ангел го е подхванал, прегърнал и опрял главата Му на гърдите си. Лицето на ангела беше много хубаво, но не това ме впечатли най-вече, а изразът на това ли-
це. То излъчваше нещо неземно, нещо не от този свят, такъв израз аз не виждам по лицата на хората, с които живея, нито по лицата на най-до-
брите артисти в техните най-добри роли. Повече за този момент можете да прочетете не само в Лука 22:43 ст. но и в книгата ,,Животът на Исус” или както е оригиналното английско заглавие ,,Копнеж на вековете” в главата ,,Гетсимания”.
Евангелист Лука е докладвал кратко: ,,И яви му се ангел от небето и го укрепваше”. Но в това ,,укрепваше” е вложена силата на един по-висш живот, от която Божият Син, станал човешки син се е нуждаел. Този висш подтик на живот е бил предаден чрез думите, речта или Словото.
Словото, което Бог е дал на теб и мен е Божия сила за спасение. То е и огън и извор, но и нещо повече. То е туптящо сърце до скръбно сърце. Уте-
шаваща душа до обезпокоена душа. Придаден живот на угасващ живот.
Дума, казана навреме и с любов е послание от друг, по-добър свят и
пътеводна звезда към един по-висш живот, чиито основен закон е: любов, която ДАВА.
Мъдрият Соломон отправя един апел към всеки един от нас:
,,Хвърли хляба си по водата, Защото след много дни ще го намериш.”
(Еклисиаст 11:1)
Този апел казва с други думи: Вложи това, което имаш в полза на някого. Не го затваряй в себе си. ,,Хвърли го по водата”,то рано или късно ще се върне при теб и щете възнагради и зарадва повече отколкото ако го задър-
жаш.
Големи имена горят със златни букви в страницата на висшия живот: ,,Ейбрахам Линкълн, Дейвид Ливингстън, Алберт Швайцер,Майка Тереза, Васил Левски. Там е и името на бедна-
та вдовица с двете лепти. Там е отбелязано всичко, което е дадено с любов и верност. Чаша студена вода, дадена в името на Христовата кауза, не ос-
тава неотбелязана.
Читателю, там ли си и ти сред тези, които са велики в очите на Бога? Влез със своята ,,лепта”. Хвърли хляба си по водите на света и той ще те намери.
Влез във висшия живот!
Нека всекидневната ни молитва да бъде: ,,Господи, Боже мой, помогни ми да давам повече отколкото имам!
Амин
,, … Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно.»
(Йоан 10:10)
,, Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползува;…»
(Йоан 6:63)
,, Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате.»
(Йоан 13:17)
ЖИВОТЪТ е най-голямото чудо във Вселената. Разбира се, след своя Създател. Но тъй като в нашия разделен свят представата за Божеството не е единодушно възприета и достатъчно изяснена, остава фактът на ЖИВО -
ТА. Ако тръгнем по тази следа, къде ще ни отведе? При себе си, или при Бога? Писано е:
,,В Него бе животът и животът бе светлина на човеците”
(Йоан 1:14)
Животът! Скала от толкова много степени! Ако започнем от най-низшата, ще питаме: Коя е най-висшата? И къде сме ние в скалата?
Животът в познатата му форма, от вируса и едноклетъчните, до човека е една възходяща спирала. Една величествена постройка от усложняващи се организми. Човекът е най-висшата форма на живот обитаваща земята. Да си ЧОВЕК, това звучи гордо. Означава ли това, че ако си човек, живееш висш живот? Може да си човешко същество и да живееш по-низшо от маймуната и животното от добитъка и вола.
Но човекът не е върха на съвършенството сред живите същества. Науката допуска, а Библията доказва, че има по-висши форми на живот от нас хората. Защо не?
Едни по-съвършени същества, на които мозъкът им е с компютърна мощ, които имат органи за възприятие по-добри от цялата съвършена техника, които не боледуват и не остаряват, не умират, а могат да се телепортират в необятните пространства на космоса, без да търсят помощта на превозни средства.
Значи ли това,че те живеят ,,висш живот”?
Ако те водят междузвездни войни, ако са властни егоисти и се мразят едни други, ако си завиждат и използват висшите си способности и дарби за насилие и власт, какъв ,,висш” живот е това? То би било по-скоро висше падение, висше зло, висше нещастие!
Изводът е ясен. Висшият живот не е в направата, в устройството на индивида, а в отношенията. Както акорд и хармония не могат да се получат само с един тон, така и висш живот само в една личност не може да се прояви. С това и Бог се е съобразил много преди да ни има и за това обитава в три лица, а не само в едно.
Темата за днес е ,,Висш живот” и до тук установяваме, че той може да се проявява само в отношенията между разумни същества, било то по-низши или по-висши. За висш живот е призовано всяко живо същество от човека нагоре. Но и по-низшите творения от животинския свят чувстват дали живеят в един свят на висши отношения или са в нисшия свят на вражда и изтребление.
,,…създанието въздиша и се мъчи в очакване…” (Римляни 8:19-23)
Като пример в подкрепа на нашите размишления бих искал да дам ,,Насилието над животни”
Чувства ли животното в какъв свят живее? Чувства ли кога отношенията между хората са висши и низши?
Любовта е висш живот, когато дава нещо, когато рискува и защитава нещо, когато обогатява някого, когато търси някого ако го е загубила, когато отстоява себе си дори в лицето на предателство и възкръсва от пепелта на кладата, на която са я изгорили.
,,…любовта никога не отпада…” (1Коринтяни 13:8)
Веднъж една магарица проговори под ударите на един пророк, който се беше отклонил от пътя на висшите отношения. Ослицата на Валаам, е пъшкала под греховното бреме на своя ездач. Не така се е чувствало магарето, на което Исус влезе в Ерусалим като Цар на Мира. То е било най-почетеното животно.
Същност на висшия живот
Сега нека се опитаме да съберем проявите на висшия живот в една дума. Коя е тя? Кой е фокуса на този широк спектър, в който той се събира само в една дума? Култура? Интелект? Гении? Творчество? Тържество и победа? Възторг? Или: Любовта?
Но любовта е невидима. Ако не се прояви по някакъв начин и никой не узнае за нея, ще предизвика ли тя висш живот? Без да се проявява по някакъв начин, заключена сама в себе си, любовта е мъртва.Следователно, любовта трябва да има някакво изразно средство, чрез което да се изяви и да се придаде на друг. Кое е то? Има ли такава абсолюта, която да е първа, основна черта на любовта, чрез която тя се доказва и придава себе си по-нататък?
Търсим такава ключова дума или действие. Нека проверим прозорливо-
стта си и да се опитаме да я налучкаме.
А сега нека отидем при самата Любов и я попитаме, кое е най-истинското й лице, кой е начинът, по който най-вярно се проявява.
,,Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот;”
(Йоан 3:16)
Кое е името на любовта? ДАВАНЕ.
Исус казва в Йоан 15: 13:
,,Никой няма по-голяма любов от това, щото да даде живота си за приятелите си.”
А апостол Яков допълва:
,,Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна.”
(Яков 1:17)
В своята книга „Служещото водителство”, Робърт Гриинлииф поставя въпроса за животворното влияние на личността, която е готова да служи и има какво да даде на околните. Авторът първо ни представя експеримент с група хора, които са принудени да живеят в една къща. Но нямат какво да си дадат един на друг. Отношенията са напрегнати, апатични. Всеки търси уединение и не се интересува от другите. Преди този социален колапс да завърши фатално, там се появява една личност, която има в себе си нещо, което другите нямат. Тя намира общ език с всеки един, сплотява групата и прави взаимоотношенията бодри и жизнерадостни.
Исус е казал: ,,Божието царство е вътре във вас.” Висшият живот е вътре в самите нас както топлината е в бучката каменни въглища. За да се освободи е нужен огън-огънят на любовта.
Той дойде, за да даде…
Животът на Исус е пример на постоянно даване. Първото събитие докладвано след изкушенията Му в пустинята е присъствието Му на сватбата в Кана Галилейска (Йоан 2:1)
Едно сватбено тържество е в ход. А в самият му разгар, виното свършва. Смущение, безпокойство, тревога, обземат домакините. Тържеството е пред провал. Тогава новината достига до Исус. Той не е отишъл там, за да решава проблеми, но сърцето Му откликва съпричастно на кризата и Той се намесва по необикновен начин. Вижда там шест празни каменни делви, приготвени за юдейския очистителен обред. Нарежда да бъдат напълнени с вода и от нея да се разнесе по масите за угощение.Когато настойникът, водещ угощението вкусва от водата, превърната във вино той възкликва: ,,Това вино е по-хубаво от първото! Как сте го опазили до сега?”
По-доброто вино
Исус днес има какво да даде на всеки един от нас. Той има ,,по-доброто вино”. Всички ние по рождение сме участници в едно празненство. То върви по обичая и законите на този свят. Но рано или късно в него настъпва смут, защото виното на този свят се свършва и участниците в угощението застават пред празни чаши. Това е преломен момент в живота на човека, когато той разбира,че е безпомощен пред съдбата.Тогава Бог му предлага Своето, дава му от ,,по-доброто вино”. Който приеме Божия дар, прави разликата и възкликва: ,,Боже, Ти си запазил за мен нещо по-добро. Нито в младостта и силата си съм го имал! Животът ми премина в лутания и борби, но те ме доведоха само до празната чаша. Сега Ти си напълнил чашата ми с Твоята благодат и тя прелива. Благодаря Ти за Твоя неизказан дар.”
Исус дава и то не както този свят дава. Той дава, макар и по-късно, но дава по-доброто вино. Намира ли това потвърждение в твоя живот?
Целият живот на Исус е низ от даване. Където и да отиде, Той има какво да даде. На гладните, на болните, на наскърбените и обезсърчените, на самотните, на отрудените и обременените, на заблудените и насилваните от дявола. И няма нищо, което да е с толкова висока цена, че Той да не може да го предложи, защото Той е дал най-високата цена в целия Все-мир.
,,…Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина”
(Матей 20:28)
В Йоан тринадесета глава е представен нагледният пример и завет на Исус за взаимна любов и служене т.е за живеене ВИСШ ЖИВОТ. Там няма място за гордост и господарски дух. Заставени сме от божествената логика: Ако Аз, вашият учител и Господ го направих и вие сте длъжни да го правите.
И сега нека оформим поуката от чудото в Кана Галилейска.
По сергиите на този свят има всякаква стока, но липсва само едно: Доброволно, безкористно служене и откуп за греховете на душата.
На трапезите на този свят има всякакви деликатеси и вина, но липсва само едно: по-доброто вино на Божието чудо.
Живата вода
Вече сме запознати с този термин, но добре би било той да се появява пред нас всеки ден, защото в кладенците и водоизточниците на този свят има много вода, но липсва само едно: ЖИВАТА ВОДА на новия живот. Веднъж Исус поиска малко вода от една непозната жена с непорядъчно минало. В завързалия се разговор Той така и не пи от нейната вода, но сам даде от Своята и напои с нея много хора.
Тук богатствата на този свят и Божия Дар са представени като ,,вода”. Два вида вода – една, която засища временно и пак се ожаднява и друга, която засища трайно и води във вечен живот.
,,Исус в отговор – каза: Ако би знаела Божия дар,и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода?”
(Йоан 4:10)
Тази жива вода не е просто обещание за вечен живот в ново битие. Там тя ще извира като река от Божия престол и ще носи живот, а край нея ще се разлиства дървото на живота и ще подържа вечната младост.
Отделете минутка внимание за звукосъчетанието ВЕЧНА МЛАДОСТ. Спомнете си своята младост, ако вече е отминала, спомнете си най-хубавото от нея. Нямаше ли до него сенки? Не беше ли този ,,връх” са-
мо един помощен връх, от който гледахте към ВЪРХА, без да можете да го достигнете? И не навява ли този спомен тъга? Не беше ли чашата ви ,,празна”, дори когато пиехте от нея?
На тази трапеза Исус днес ви намира и ви предлага ,,по-доброто вино”, живата вода:
,,Исус в отговор – каза: Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее; а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожад-
нее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на во-да, която извира за вечен живот”
(Йоан 4:13,14)
Този извор на жива вода не е горе на небето в бъдещия живот, а тук на земята СЕГА. Къде е той? В нас:
,,А в последния ден, великия ден на празника, Исус застана и извика казвайки: Ако е някой жаден, нека дойде при Мене и да пие. Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както каза писанието.”
(Йоан 7:37,38)
Има ли някой такава опитност? Може ли да обясни как става? И каква е тази вода, която извира от вътрешността на човека? За болестотворен про-цес ли става дума? Или за какво? Нека чуем:
,,А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат;”
(Йоан 7:39)
Тогава коя е ,,водата”?
Светият Дух.
Но може ли някой да каже как изтича Светият Дух от него? Като гълъб ли? Като огнен език ли? Или като чудотворна сила? Влетява нещо над него, удря го и той изведнъж проговаря чужди езици, знайни и незнайни. Става екстрасенс и започва да лекува болести и болни. Да, има записани такива факти, но това са не първите, а последните симптоми на Божието присъствие. Освен това, точно те са най-податливите на фалшифициране.
Има нещо друго, което е белег за присъствието на Светия Дух и което из-вира от дълбините на човешката личност като река. То е продукт на Светия Дух и най-ценния ДАР, който Той дава на хората:
,,А плодът на Духа е: любов, радост, мир,дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание;против такива неща няма закон.”
(Галатяни 5:22,23)
Ето я живата вода! Ето го изворът.
Сърце, което обича може ли да бъде студено? Сърце, което се радва – да е депресирано? Сърце, което има мир – да се безпокои? Сърце, пълно с търпение – да е невъздържано? Сърце, преливащо от благост – да е грубо и остро? Сърце, където царува милостта – да е жестоко? Сърце, бронирано с верност – да изневерява? Сърце, което е дом на кротостта – да бъде буй-
но и нетолерантно? Сърце, облечено в себеобуздание – да се държи гнев-
но, невъздържано, нелюбезно?
И ако съответните недостатъци на характера присъстват и доминират в сърцето може ли от там да избликне жива вода? Може ли да води към вечен живот? Не! Тази ,,мъртва” вода може да ни заведе само в смърт.
От плътта не може да избликне водата на духа и живота.
,,А които са Исус Христови, разпънали са плътта заедно със страстите и похотите й. Ако по Дух живеем, по Дух и ще ходим. Да не ставаме щеславни, да не се дразним един друг и да не си завиждаме един на друг.”
(Галатяни 5:24-26)
Това ни изправя пред най-важния въпрос: Аз духовен ли съм или плът-ски? Във висш живот ли живея, или във висша заблуда? Това е въпрос на живот и на смърт; за или против Бога!
,,и тия, които са плътски, не могат да угодят на Бога. Вие, обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.”
(Римляни 8:8,9)
Не е лесно да бъдеш ,,духовен”. Но си струва повече, отколкото
да останеш ,,плътски”.
Висш живот не означава непогрешим живот
Изправен пред такъв категоричен тест за съвършенство честният човек може да бъде обзет от обезсърчение и да извика: Кой може да се спаси? Този въпрос бе зададен и на Исус. И отговорът намираме в Марк 10:26,27:
,,А те твърде много се зачудиха и му казаха: Тогава кой може да се спаси? Исус ги погледна и каза: За хората това е невъзможно, но не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно.”
Борбата за съвършенство е част от висшия живот. Тя може да започне в робство, но продължава в освобождение и усъвършенстване. Съвършен-ството не е ден, който изгрява изведнъж. То се постига постепенно:
,,Но пътят на праведните е като виделината на разсъмване, Която се развиделява, докато стане съвършен ден.”
(Притчи 4:18)
Животът на цар Давид е поучителен за хората от всички времена. Прави впечатление една негова особена молба записана в Псалом 51:11:
,,Да не ме отхвърлиш от присъствието Си, нито да отнемеш от мене Светия Си Дух.”
Извърши ли цар Давид грехове? Бяха ли сериозни и тежки? Имаше ли Давид Светият Дух? Как го е имал?
Не в чудотворни дарби. Не в говорене на непознати езици. Не в изпадане в транс или чрез демонстрация на паранормални способности. Докато жи- вееше в нормални отношения с Него, Светият Дух беше част от живота му. Той го водеше, когато пазеше стадото си от зверовете. Той го вдъхновяваше когато съчиняваше своите песни и по-късно хвалебни псалми. Той вложи в устата му думите, с които посрещна филистимския великан и Той насочи удара му към него. Той го облагородяваше и ръково-
деше в отношенията му с хората и конкретно с цар Саул. Но не Той го накара да отиде против себе си и да извърши престъпление.
Грехът е чужд на Светия Дух. Той го оскърбява и пропъжда. Затова ни е дадено увещанието:
,,и не оскърбявайте Светия Божий Дух, в когото сте запечатани за деня на изкуплението, всяко огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба да се махне от вас; а бъдете един към друг благи, мило-сърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил на вас.”
(Ефесяни 4:30-32)
Псалом петдесет и първи е изповед за грях. Но той е и демонстрация на висш живот. Затова Давид е бил човек ,,по сърцето на Бога”.
Висшият живот – общочовешка потребност
Проблемите в нашия неспокоен свят се свеждат до един основен - недо-
стик на висш живот. Всичките ни борби, труд, усилия и вълнения са или за оцеляване или за надмощие . Липсва пълнотата на висш или изобилен живот, както Исус го нарича.Ние се борим за права и свободи, но не се борим за съвършенство.
Пред нас е предизвикателството да заживеем този пълноценен, изоби-
лен живот.Нека си припомним неговия код:
Първият плод на Духа е любов.
Първият признак на любовта е ДАВАНЕ. Исус живя по най-съвършен начин висшия живот и ни завещава Неговата тайна:
,,Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните, и да помните думите на Господа Исуса, как Той е казал, по-блажено е да дава човек отколкото да получава.”
(Деяния на апостолите 20:35)
Блаженството на даването! Тайната на висшия живот! Подвигът към кой-
то сме призовани в Него! Познаваме ли го?
Изпитал чудодейната сила на висшия живот, който обогатява другите, апостол Павел възкликва:
,,като наскърбени сме а винаги радостни, като сиромаси, но обогатяваме мнозина; като че нищо нямаме, но притежаваме всичко.”
(2Коринтяни 6:10)
Нека сега видим висшия живот и радостта от даването от още един ъгъл.
,,Господ Иеова, ми даде език на учените, За да зная как да помогна с дума на уморения; всяка сутрин Той събужда, събужда ухото ми,За да слушам като учащите се.” (Исая 50:4)
Отдавна, преди не по-малко от петдесет години видях една картина, коя-
то ме впечатли извънредно много. Беше в едно списание на чужд език и от неизвестен за мен художник. Искал съм много пъти да я нарисувам, но и досега не съм го направил, както го чувствам. Може би тя ще си остане там където я пазих до сега и където има и други неща, които не само не са от то-зи свят, но като че ли не са и за този свят.
Картината изобразяваше момент от душевната борба на Исус в Гетси-мания. Силуети на дървета злокобно се открояват сред борещите се свет-
лина и мрак. Исус е паднал изтощен на земята с все още сключени за мо-
литва ръце. Но Той не е съвсем паднал, защото един блестящ ангел го е подхванал, прегърнал и опрял главата Му на гърдите си. Лицето на ангела беше много хубаво, но не това ме впечатли най-вече, а изразът на това ли-
це. То излъчваше нещо неземно, нещо не от този свят, такъв израз аз не виждам по лицата на хората, с които живея, нито по лицата на най-до-
брите артисти в техните най-добри роли. Повече за този момент можете да прочетете не само в Лука 22:43 ст. но и в книгата ,,Животът на Исус” или както е оригиналното английско заглавие ,,Копнеж на вековете” в главата ,,Гетсимания”.
Евангелист Лука е докладвал кратко: ,,И яви му се ангел от небето и го укрепваше”. Но в това ,,укрепваше” е вложена силата на един по-висш живот, от която Божият Син, станал човешки син се е нуждаел. Този висш подтик на живот е бил предаден чрез думите, речта или Словото.
Словото, което Бог е дал на теб и мен е Божия сила за спасение. То е и огън и извор, но и нещо повече. То е туптящо сърце до скръбно сърце. Уте-
шаваща душа до обезпокоена душа. Придаден живот на угасващ живот.
Дума, казана навреме и с любов е послание от друг, по-добър свят и
пътеводна звезда към един по-висш живот, чиито основен закон е: любов, която ДАВА.
Мъдрият Соломон отправя един апел към всеки един от нас:
,,Хвърли хляба си по водата, Защото след много дни ще го намериш.”
(Еклисиаст 11:1)
Този апел казва с други думи: Вложи това, което имаш в полза на някого. Не го затваряй в себе си. ,,Хвърли го по водата”,то рано или късно ще се върне при теб и щете възнагради и зарадва повече отколкото ако го задър-
жаш.
Големи имена горят със златни букви в страницата на висшия живот: ,,Ейбрахам Линкълн, Дейвид Ливингстън, Алберт Швайцер,Майка Тереза, Васил Левски. Там е и името на бедна-
та вдовица с двете лепти. Там е отбелязано всичко, което е дадено с любов и верност. Чаша студена вода, дадена в името на Христовата кауза, не ос-
тава неотбелязана.
Читателю, там ли си и ти сред тези, които са велики в очите на Бога? Влез със своята ,,лепта”. Хвърли хляба си по водите на света и той ще те намери.
Влез във висшия живот!
Нека всекидневната ни молитва да бъде: ,,Господи, Боже мой, помогни ми да давам повече отколкото имам!
Амин