Д У Ш А Т А - БЕЗСМЪРТНА ИЛИ Н Е ?
ДУШАТА, която всеки от нас носи;
ДУШАТА, която описват и възпяват в литература и поезия;
ДУШАТА, която олицетворява нашата личност и самосъзнание;
ДУШАТА, с която общуваме със себе си и себеподобните;
ДУШАТА, с която създаваме и поддържаме най-нежните отношения в живота;
ДУШАТА, с която страдаме и се радваме, обичаме или мразим;
Душата, която ни определя като х а р а к т е р и и личности с и д е а л и;
ДУШАТА, която е пресечна точка на видимото с невидимото и с която са свързани вярващи и невярващи, защото и едните и другите я имат и я зачитат по своему.
ДУШАТА, която се ражда, възпитава, и създава; душата, която расте, живее и . . . к а к в о о щ е ?
ДУШАТА, която вярва в Бог, . приема Го, или Го отрича в живота си, служи му, или Му изневерява . . Душата, за която Христос каза: Мат. 16:26? ДА, ДУШАТА, която всеки от нас има и носи в себе си . . . К а к в о е тя?
Умира ли, или преминава в друго състояние на живот? Душата безсмъртна ли е?
Това ще искаме да разберем в това изложение и то да го разберем така, че никога да не го забравим! ДА, н и к о г а , защото става дума за най-ценното, което притежаваме – Ж И В О Т А !
Въпросът за ДУШАТА е общочовешки. Но човечеството няма единен възглед и еднакъв подход към него. Ако сте материалист -атеист, или необвързан свободно мислещ, или въобще не заинтересован по въпроса, отговорът ще бъде по-лесен за вас, защото ще си кажете: Няма безсмъртие, няма нищо вечно. Вечна е само промяната. Всичко, което съществува преминава само от един вид в друг. Вселената е вечно движение и така до безкрай! Душата е част от този кръговрат. . .
Завидна е лекотата, с която се измъквате. Впечатляващо е удовлетворението на вашата ДУША от такова кредо и може би изглежда правдиво. Не ни ли учи самата Природа цял живот на това? Не ни ли го повтаря при всяко раждане и всяко умиране и безброй пъти между тях? .. ..
Но вие не сте всичкия разум на Вселената, нито разумът на цялото човечество. Мнозина няма да се съгласят да споделят вашата „вяра”/ защото и това е вяра!/, няма да останат доволни с вашето задоволство и вашата надежда в бъдещето, вашата оценка, която давате на д у ш а т а, на нейните питания и повели за осмислен и стойностен, напълно удовлетворяващ живот. Колкото до самия или самата ВАС, вие може и да не се трогнете от това различие в мненията. Разбира се, това няма да промени и тях, нито ще премахне търсенето на душите, които ще се раждат за в бъдеще на планетата. Времето обаче може да разколебае например с а м и т е в а с във поддържаното отношение към тези неща. И никак не би било зле, защото щ а с т и е т о расте, когато две ДУШИ са заедно, а не разделени.
ДУШАТА – АНАЛИЗ И ТЕСТ ЗА ИДЕНТИЧНОСТ
Думата д у ш а не е строго научен термин. Емпиричната наука не работи с измерението, което е родина и родна среда на д у ш а т а. Официалната наука, с която си служим е само способ, който изучава нещата от реалния свят и регистрира връзките между тях. Тя самата е непрестанно учещ се и развиващ се метод, непрестанно растяща и коригираща се система, пълна с грешки изоставени, като истини в музея експонати. Науката днес не е науката утре. Тя е учебен способ за проникване в законите на Природата. чрез р а з у м а. Но „в я р а т а е п р о д ъ л ж е н и е н а р а з у м а ” Чарлз Чаплин.
Тъй като заглавието ни задължава, да разглеждаме категорията
Д У Ш А и в реално обективно и в трансцендентно измерение, то не
може да стане без връзка с вяра в Божеството или БОГ.
Един бърз исторически преглед ни уверява, че в човешкото съзнание винаги е имало отношение към трансцендентното, т.е. към вяра и Бог. Тук няма да се впускаме нашироко във вечната спорна тема „Вяра или неверие”, Наука и религия” и пр. И двете отправни системи имат своето утвърдено място в мирогледа и практиката на хората през всички времена. И въпреки, че между тях се е водила и продължава да се води активна или пасивна война, тях ги свързва едно – ДУШАТА, която е тяхно бойно поле и сцена за изява. Тя еднакво е тяхна родна земя. Така че, кредото, което човек има, като мислещо същество, не се изгражда само по обективни, рационални аргументи и логика, а по още някакъв друг критерий, в който личността има не само дълга да има мироглед, но и правото да го избира. В тази сфера на свой вроден суверенитет, тя може да променя позициите си, да гради, надгражда и разгражда веруюто си по свое собствено убеждение и желание, да се променя, да расте или …. да се смалява!
Крайно интересно и любопитно би било в такъв случай, да се направи едно показно допитване до такива личности, чиито души са живели и трептели в единия или другия лагер, като ги съпоставим. Нека, така да се каже, да чуем пулса на д у ш а т а във всеки от двата свята: чисто материалния и душевен, но където чувството за Бога отсъства и двуизмерния свят на видимото и невидимото, където Бог е на мястото си.
Ще започнем с един с о н е т на Шекспир:
„Зова смъртта. На този свят съм сит:
достойнства – родено лицемерие;
нищожества, придаващи си вид,
и гаврата с човешкото доверие,
и с чест удостоени подлеци,
и с девственост търгува ща нечестност,
и силата в ръцете на скопци,
и съвършенство в мрак и неизвестност,
и с вид на вещ, на сведущ глупостта
и в глупост обвинена прямотата,
и творчеството с вързана уста,
и истината в служба на лъжата.
Отдавна бих напуснал тази кал,
но, друже мой, за тебе ми е жал!
Уилиям Шекспир, Сонети”
А сега нека чуем какво изповядва и какво вижда друга д у ш а, която живее в същия този покварен и двуличен свят:
„КАКТО еленът пъхти за водните потоци, така д у ш а т а ми въздиша за Тебе, Боже! Жадна е д у ш а т а ми за Бога за живия Бог; Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?”
Псалми 42:1,2.
А ето и хвалебствената изповед на друга д у ш а :
„Господи, опитал Си ме и познал Си ме . . . Къде да отида от Духа Ти? Или къде да избягам от присъствието Ти? Ако се изкача на небето, Ти Си там; ако си постеля в ш е о л, ето Те и там! Ако взема крилете на зората, ако се заселя в най-отдалечените краища на морето, дори и там ще ме води ръката Ти и ще ме държи десницата Ти . . . Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен. Чудни са делата Ти и д у ш а т а ми добре знае това.”Пс. 139:7-14.
Нека да продължим да съпоставяме сентенции, казани „от душа” но в различна посока:
„Религията е опиум за народа” В И Лени
„Религията ще отмре. Науката и изкуството ще изместят невежествените поверия, суеверия и култове. Църквите ще изчезнат, заместени от културни прояви и творчество, кино и театър. Животът ще стане по-хубав, хората – по-щастливи и няма да има войни.”
Всеобщо верую на соц. Мисъл и пропаганда
Около 200 години преди това Гьоте пише: „Колкото и да прогресира човешката култура, колкото и да се развива човешкия дух, никога няма да надмине културата, която блести в Свещеното писание.” Йохан Волфганг фон Гьоте 1749 – 1832
Коментар: Социалистическите очаквания се провалиха тотално.
Прогнозата на Гьоте стои.
Пророчеството на Библията, дадено преди 2000 години е в стихията на изпълнението си. Мат. 24:14 е живото чудо на 20 и 21 век Войни, смутове, бедствия и морове, тревога, недоумение и страх тероризират планетата. И сред този глобален сблъсък на бедствия се чува ясния евангелски глас на Божията покана: Повдигнете главите си, избавлението ви наближава! Лука 21:28
Великият руски писател и психолог Ф.М. Достоевски изповядва:
„За мен Исус Христос е въплъщение на всичко добро и истинско. И ако някой, все пак, би могъл да ме убеди, че Христос не е истината, аз бих предпочел да остана с Христос отколкото с истината.”
Ф М Достоевски
Безумният рече в сърцето си: Няма Бог! Поквариха се, извършиха гнусни дела; няма никой, който да върши добро. Пс. 14 :1
Към Мене погледнете и спасени бъдете всички земни краища. Исая 45:22
Други две различни състояния на д у ш а т а са съпоставени така:
„Лети, корабе мой, лети, усилвай своя бяг!
Където щеш ме отведи, но не на родний бряг! ”
Джордж Гордън Байрон, „Чайлд Харолд”
„Човек за човека е вълк” Латинска поговорка.
А ето и съвсем различно чувство за отношение:
„Колко прекрасни са Твоите обиталища, Господи на силите…Копнее даже примира душата ми за дворовете Господни; сърцето ми и плътта ми радостно викат към живия Бог . Блажени ония, които живеят в Твоя дом, те винаги ще Те хвалят. Блажен човекът, чиято сила е в Теб, в сърцето им са Твоите пътища. Минавайки през долината на плача те я превръщат в място извори. Те отиват от сила в сила.” Пс. 84:1-7
„Да не се смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и в Мен…В дома на отца Ми има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, така че където съм Аз, да бъдете и вие.…”Йоан 14:1-3
Нека видим още една контрастна съпоставка:
„Лицето ми е мумия студена,
душата ми – железен саркофаг,
а моят светъл лъч- мечта пленена,
изчезва там всред непрогледен мрак! ” Неизвестен Автор
А ето и познатото ни вече благотворно влияние:
„Любя Те, Господи, сила моя! Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя на когото се уповавам, щит мой и рогът на спасението ми, висока моя кула Пс. 18:1,2
Господ твоят Бог е всред теб. Силният ще те спаси, ще се весели за теб с радост, ще си почине в любовта Си, ще ликува за теб с песен! Софония 3:17
В глобален план днес, картината е повече от стряскаща – д у ш а т а агонизира в недоимък на нещо съществено! Светът има ресурси повече от всякога, но няма мир! Преди около пет месеци, населението на света достигна цифрата 8 милиарда. Осем милиарда човешки души, които искат да живеят човешки, а не да се избиват и изяждат един други. Имат ли възможност за това? Не.Те се раждат във войни, живеят във войни и умират във войни. Няма мир по земята за тях. Сега, когато пиша тези редове/ Февруари, 2024 г./ светът е настръхнал от война и военна психоза. От две години война опустошава Украйна, прокужда населението и взима своя кръвен данък безмилостно. Война се разгаря в близкия изток между палестинци и евреи, като подлага на нечовешки страдания и младежи, старци и деца. Околните народи са въвличани постепенно в нея и трескаво се готвят за война. А мислехме, че няма да има вече войни! Две световни войни бяха изтощили света и бяха го заклели: Никога вече война! А ето трета се задава вече, още по-ужасна, зловещо облечена в още по-нови оръжия. Обявена, или необявена, тя изсмуква жизнените сили на човечеството и милиардите му, които биха могли да нахранят и стоплят милиарди!
А ДУШАТА? Преди много векове псалмистът е уловил състоянието й и го е предал така:
„Сърцето ми тъжи в мене, нападнаха ме ужасите на смъртта. Страх и трепет ме връхлетяха и ужас ме покри. И казах: Да бях имал крила като гълъб! Щях да отлетя да си почина. Ето, щях да избягам далеч, щях да живея в пустинята.”Пс. 55:4-7
Читателю, и твоята и моята д у ш а воюват и търсят място за покой, прибежище на мира, но мирът на този свят не е мир! Къде е мирът ни, който бяга от нас и наяве и насън? Кой е извора му, за да идем при Него?
„Мир ви оставям. Моят мир ви давам. Аз не ви давам както дава светът . Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои.”. Йоан 14:27
„Винаги слагам Господа пред себе си ; понеже ТОЙ е отдясно ми, аз няма да се поклатя. Ще ми посочиш пътя на живота.; в Твоето присъствие има пълнота от радост.….. Псалми 16;:8,11.
----------------------------------------------------------------------------------------------------
Ето и друга съпоставка по критерия материално благополучие и богатство. Богатството е р е л и т и я за някои, но не храни д у ш а т а :
Римският император Тиберий решил да се наслади на живота както подобава на ранга му. Той си построил блестяща резиденция с дворци и увеселителни зали на остров Капри. Там прекарвал шест месеци в годината, заобиколен от свои знаменити почитатели и ласкатели. Накрая бил толкова изчерпан психически и депресиран, че не могъл да напише дори едно писмо до сената в Рим:” Какво да ви пиша и въобще има ли смисъл да ви пиша”. . . се казвало в него .
„Ако можеше Бог да ми даде ясен знак! Например голям депозит на мое име в швейцарска банка.” Уди Алън.
Един също много богат човек преди тях, който загуби всичко: имот, здраве, деца в един ден, но обичаше Бога, посрещна удара с думите:
„Господ даде и Господ взе. Да бъде благословено името Му!”
7 Йов 1:21
„Защото, ако и да не цъфти смокинята и да няма плод по лозите, трудът на маслината да се осуети и нивите да не дадат храна, стадото да се отсече от оградата и да няма говеда в оборите, аз пак ще се веселя в Господа, ще се радвам в Бога на спасението си.” Авакум 3:17-19
КАК МИСЛИ ЧИТАТЕЛЯТ , в коя от тези няколко съпоставки д у ш а т а е намерила повече себе си и се чувства по-добре? Къде е по щастлива? По-сигурна? По защитена? Животът е пълен с човешки съдби, където д у ш а т а пита своя носител: Правилно ли постъпваш? Накъде ме водиш?
Мислиш ли за мен въобще?
В края на този сравнителен тест за принадлежност, нека да прибавя и аз нещо. Бях в още младежките си години. При някакво пътуване в случайна среща се заговорихме с друг младеж – за космоса, за природата и евентуално за Бог. Тук разговорът се превърна в спор, а ние станахме опоненти. Последните му думи, които помня от този разговор бяха: „И това е хубавото, че н я м а Бог!” Години по-късно, в подобен разговор, улегнал семеен мъж с две отраснали деца, заяви: „Съжалявам само, че не бях по-силна личност, та да направя повече грехове.” И до сега тези реплики стоят в съзнанието ми: единият беше щастлив, че „няма Бог”, а другият – недоволен, че не е могъл да извърши повече грехове. Всъщност не бяха много различни – и двамата искаха да няма Бог. И сега, когато стоя пред различни човешки души и тяхната изповед, аз се питам: Това ли е гласът на д у ш а т а , която Бог сътвори? Така ли би говорила душата, която Бог създаде да Го търси, да расте в Него и да се развива, а не да страни и се крие зад какво ли не? Добре знам, че НЕ! Това не е нейният глас, а гласа на някой друг - апетита, плътта и греха. КАКВО е станало с онази д у ш а , която беше свободна и в свободата си, общуваше с Бога?
Има само един възможен отговор: Душата не е същата, защото нейният
статус не е същият: Тя е загубила свободата си, своята идентичност. Как така? Отговорът се корени в онази злополучна сделка, която Исав сключи, като продаде първородството си на Яков.Бит. 25:29-34.
„Аз умирам от глад! Защо ми е това първородство?”
Така Исав презря и продаде, размени нещо, което в момента му се струваше ненужно. Така, много души днес са станали чужда собственост, незабележимо, като си мислят, че нищо не са загубили. Но те са загубили съзнанието за Божия принадлежност и виждат себе си с очите на своя нов статус. Нещо като „Приказка за стълбата” от Христо Смирненски. Стигнали до някъде и постигнали нещо, те казват: Аз съм свободен! Аз съм щастлив! Няма Бог и това е хубавото!
Читателю, не стигай до там! Не продавай д у ш а т а си на никаква цена! Пази я! Тя струва много повече от това, което и най-добрия пазар може да ти предложи. Вечността е в нея! Писано е :
„Повече от всичко, което пазиш, пази сърцето си,
защото от него са изворите на живота.” Притчи 4:23.
Дори и да изключим емоционалното ударение, би трябвало нещо да ни направи впечатление до тук и то силно впечатление! Като че ли душата се чувства сиротна и самотна без БОГ. Нещо й липсва, нещо не й достига. Дори когато има материални блага и се счита за богата, тя е нещастна в своята духовна бедност и голота. От крепостта на вярата и дома на радостта до нея достига призивът:
„ Така казва ГОСПОД: Да не се хвали мъдрият с мъдростта си и силният да не се хвали със силата си, богатият да не се хвали с богатството си. Но който се хвали нека се хвали с това, че разбира и познава Мен, че Аз съм Господ, Който върша милост, правосъдие и правда на земята, понеже в това имам благоволение, заявява ГОСПОД. ”Еремия 9:23, 24.
Уви! Не всеки има такъв повод за хвалба, особено странящия от Бога! Той мълчи, или проклина там където вярващият не може да спре да хвали своя Бог да Му благодари и да го споменава. Да, изглежда, че имащите своя Бог хора, имат някакво познание, каквото другите нямат. И въпреки, че въпросът Има Бог – Няма Бог остава нерешен с доводи и доказателства от двете страни, изглежда че д у ш а т а на вярващите има нещо повече да ни каже за един Бог, когото не вижда, но Който я вижда и успява да я
направи щастлива. Тук породеният интерес и любознателност нарастват, защото пред нас възниква логичният контра въпрос:
А КО ИМА Б О Г, КАКВО БИ КАЗАЛ ТОЙ ЗА Д У Ш А Т А ?
Дали има Бог, или няма е вечен спор, нерешен досега официално със средствата и методите на наука, философия, експеримент и интуиция. Споменахме вече за това. Ще трябва ли да приключи тук нашия току що повдигнат интерес, само защото нямаме консенсус по въпроса за съществуването на Бога? Не би трябвало, защото повод за него е самата ДУША. А да изключим и отречем нея, би значило да отречем себе си.
Ако вярата в Бог беше спорадично явление, случай, приложим само за едно или няколко човешки същества, по- бихме приели, че е субективно явление. Но няма народ и история без вяра. От къде идва тя? Да не би Бог, като остава скрит, все пак да е оставил нещо, някакви следи, или документ за Себе Си, който да има силата на авторски документ или още по-вярно на документ за най-близко родство, за бащинство? Ако има такъв документ, а ние го пренебрегнем, като го отречем и предадем на забравата, няма ли да се провиним? Да, да се провиним като откажем бащинство на Бащата и синовен дълг към Него? Няма ли да Го обидим и наскърбим най-жестоко и да ощетим самите себе си? Направихме ли всичко, като създадохме цивилизация, култура , научен и технически прогрес, теории, хипотези , научна фантастика и изкуствен интелект? Потърсихме ли достатъчно настоятелно нашия Създател и Господ Бог? Има ли д о к у м е н т , в който стои и очаква тайната за произхода на нашето човешко естество и цялото ни битие и история, тайната на д у ш а т а ? И къде да го търсим? В необятните пространства като космически разум и извънземни посетители , или някъде по-близо, много по-близо?
Да, има такъв документ. И той е достъпен за всяко човешко същество на планетата. В него има една много навременна покана:
ПОТЪРСЕТЕ В КНИГАТА ГОСПОДНА Исая 34:16
Има една К н и г а, която не само говори за вяра и Бог, но в която Бог говори на човека. Той така се е вселил, вградил и въплътил в нея, че тя има всички пълномощия на Неговата личност и воля. Позната е като „СВЕЩЕННИ ПИСАНИЯ”, „БОЖИЕ СЛОВО” или БИБЛИЯ.Тя твърди за себе си че е ИСТИНАТА. В Нея Бог е казал това, което трябва да знаем и премълчал онова, което не трябва да знаем, поне сега в преходния си земен живот:
„Скритото е на Господа нашия Бог, а откритото на нас и синовете ни до века.” Второзаконие 29:29.
Говори ли Библията за ДУШАТА и нейния произход? Разбира се!
„ И Господ Бог образува човека от пръст от земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание и човекът стана жива душа”.
Битие 2:7
Тук ставаме свидетели на сътворяването на едно завършено човешко същество, което не се нуждае от множество милиони години развитие по еволюционен път. Как изглежда то? Какво включва неговата физическа и интелигентна способност? Всичко! Всичко, което имаме и ние днес съвременните хора: Физическо оформление, интелект с творчески възможности, пригодност за личен, семеен и обществен живот, за възпроизвеждане и още какво? Тук вече се докосваме до същността на разглежданата тема, навлизаме в измерението, без което не може да диша самата ДУША:
Еклесиаст 3:11 „Положил е и вечността в сърцето им”
Използваната тук дума „сърце” обхваща целокупния вътрешен живот с неговите копнежи, търсения, блянове, мечти и жажда за опознаване, обожание и поклонение пред висшето, пред вечното, т.е. висшия живот на душата. С други думи човекът, живата душа, е устроен за висш живот и общение със Създателя – Бог. И виждаме, че до ден днешен тази заложена способност в душата НЕ СЕ Е ЗАГУБИЛА, нито променила. Тя не може да бъде изтрита. Напротив, тя продължава да функционира успешно в мнозина и днес!
Така че, стартът на д у ш а т а не е някаква случайност в Космоса, а завидно планомерно явление, зад което стои А в т о р ! И то предвещава още по-завидна съдба! Човекът е творение на Бога, носи Неговото име и подобие /образ/: и има една великолепна територия без замърсяване и проклятия, която свободно може да насели. Заслужава си да помислим върху ранга и името на първия човек, първата „жива душа” на земята! Неговото фамилно име и родова титла е Адам Божий” „ Лука 3:38
ПРОИЗХОД И ЗНАЧЕНИЕ НА ДУМАТА „ЖИВА ДУША”
Еврейската дума за „жива душа” тук е „нефеш”. Подобно на нашата дума „душа” тя има широко приложение в разговорния език и литературата, но нейният основен и най-точен превод е: жива душа, живо същество. Нека още от сега да кажем, че този термин няма нищо общо с популярния „безсмъртна душа”. Напротив, навсякъде, където се среща в Библията, тя е уязвима, наранима и смъртна. Ето някои примери:
Съдии 16:30 „Тогава Самсон каза: Нека умре душата ми /нефеш/ с филистимците
Числа 31:19 „И останете вън от стана, всеки,който е убил човек /нефеш/ и който се е допрял до убит . . .
Езекил 22:25 ”Заговор на пророците й има сред нея, като ревящ лъв който лови плячка поглъщат души /нефеш/, вземат богатства и скъпоценности, унищожиха вдовиците сред нея.”
Псалом 34:22 „Господ изкупва душата /нефеш/ на слугите си; и от онези, които се уповават на Него, никой няма да бъде осъден.”
Идеята за безсмъртие не присъства никъде където Свещените Писания използват думата „нефеш”. Но има друга дума, употребена в Битие 1:2, където е загатната животворящата и поддържаща сила на Божеството. Това е думата „Руах”, Дух, където е безсмъртието, т.е. само у Бога.
ДУШАТА, БОЖИЯТ ЗАКОН И СМЪРТТА
Стъпвайки на територията на Божията КНИГА, БИБЛИЯТА, научаваме, че Бог е Бог на реда. Всичко, което твори или създава е подчинено на стабилни з а к о н и .В Природата те са физически, но в света на висшия живот, организация и отношения, те надвишават физическите закони и стават морални или духовни. Съобразяването с последните е въпрос на привилегия и чест в Божието царство, защото дават на душата свобода, право на морален избор и имат смисъл на вярност, лоялност и поклонение. Статутът на творението д у ш а към Твореца Бог е във висша степен престижен и достойнствен. Той има значение на завет, или взаимно обвързващ договор. Доброволното излизане от тази лоялност към Създателя, Бог, би било изневяра към Неговия суверенитет и завет на вярност, с който Той също доброволно е обвързан. Това би означавало отказ да се приеме и признае Божия закон в най-висшата му форма – о т н о ш е н и е т о .То би представлявало б е з з а к о н и е, и е категоризирано като г р я х. 1 Йоан. 3:4
Създаден още при самото си сътворение да живее в два свята – материален и духовен – човекът е запознат от Създателя и с двата – с тяхното съществуване и валидност. Материалният свят стои пред него видим, осезаем, реален и достъпен в лицето на една Райска градина, дадена му за свободно ползване. Духовният свят не е още разкрит в своята цялост и пълнота, но той е застъпен и присъства в качеството на един контролен символ ДЪРВОТО ЗА ПОЗНАВАНЕ НА ДОБРО И ЗЛО
ФАТАЛНИЯТ ИЗБОР. СМЪРТТА ИДВА Бит 3:1-6
Това е най-драматичният момент от историята за сътворението, защото затваря вратата на Рая пред първата човешка двойка и отваря вратата на с м ъ р т т а :
„И Господ Бог заповяда на човека, като каза: от всяко дърво в градината можеш свободно да ядеш, но от дървото на познаване доброто и злото от него да не ядеш, защото в деня когато ядеш от него, непременно ще умреш.” Бит. 2:16, 17
Трагедията на човечеството е в това, че патриархът на всички човеци, Адам, подведен от жена си Ева, предпочете да се довери на чужда воля и избра съюз с „бащата на лъжата”, САТАНА, известен по-късно като „Старовременната змия”. Откр. 12:9
Какво е смъртта? Смъртта е н е б и т и е , загуба на всичко, което прави живота живот: Мисъл, чувство , дело. . . съзнание и разсъдък. Бог каза: Ще умрете! И с това е дал отговора на нашия въпрос безсмъртна ли е душата? Не, душата не е безсмъртна. Тя може да умре. Животът, който има по сътворение е условен. Тя не би умирала, ако не върши беззаконие или грях. Но веднъж приела греха, като свое желание и воля, тя губи жителството си в страната на безсмъртието, става смъртна и трябва да умре. Заплатата на греха е смърт.” Рим. 6:23. Цялата човешка история е потвърждение на този закон.
Така, че въпросът, който искаме да разгледаме , по същество е решен :
Да, душата е смъртна, тя може да умре! Сам Бог го е казал.
Векове и хилядолетия, по-късно, в ерата на Новия Завет, Бог потвърждава отново чрез устатата на Своя служител, апостол Павел, че безсмъртието е атрибут единствено на Бога.:
„. . . Блажения и единствен Владетел, Цар на царете и Господар на господарите, Който единствен притежава безсмъртие”
1 Тим. 6:13-16
От казаното дотук можем да направим следния основен извод:
Д У Ш А Т А не е личност, която влиза в тяло при сътворението, а жизнена сила /дихание/,което влиза в тяло и става личност.
При СМЪРТТА не личност, напуска тялото, а жизнена сила /дихание/, което я прави да спи в смъртен сън. Личността практически престава да съществува и не функционира при смъртта. Тя спи в смъртен сън.
АНАЛИЗ НА СМЪРТТА
Тогава нека пристъпим към проучване и анализ на състоянието Смърт.
В Битие 2:7 процесът на сътворяването човека като „жива душа” ни е представен чрез едно уравнение: В химията чрез такова уравнение е представен процесът на получаване вода от водород и кислород: 2Н+О = Н2О. Полученият продукт е различен от изходните два – водород и кислород. Той е течност и ни е познат като в о д а. Това е химически процес, при който се свързват два газа и се получава нещо ново – течността вода. Какъв е бил онзи процес при който се свързват материя и дух? Божествен. И продуктът е живо същество, д у ш а.
Обратим ли е химическият процес? Можем ли да върнем химическото съединение в о д а в неговите изходни елементи водород и кислород? Да, водата може да се разложи на водород и кислород. А обратим ли е творческият процес, при който Бог създаде човека като ЖИВА ДУША? ДА, и това е СМЪРТТА. Както водата може да се върне на съставните си части, така и ДУШАТА може да се върне отново в своите два изходни продукта. Кои точно?
Еклесиаст 12:7 „И пръстта да се върне в земята, както е била, а духът да се върне при Бога, който го е дал.”
Какво става с живия човек? Няма го. Той е мъртъв. Библията нарича това „смъртен сън”. Псалм 13:3
„Господи Боже мой, просвети очите ми да не би да заспя в смърт.”
Йоан 11:11 „Нашият приятел Лазар заспа.”
Дан. 12:2 „ И много от спящите в пръста на земята ще се събудят . . .”
ДУШАТА И СЪДЪТ
Човекът умира. Живата душа умира. Но тя има досие, което не умира с нея. Тя е подсъдима, дори и когато спи в смъртен сън. Бог, Който й е дал Свой образ и подобие се интересува от това как тя е оправдала тази привилегия. Тя трябва да се представи пред небесния съд за да се прецени и определи вечната й участ :
„Весели се младежо в младостта си и нека сърцето ти се радва в дните на младостта ти. Ходи в пътищата на сърцето си и в това, което гледат очите ти, но знай, че за всичко това Бог ще те доведе на съд.”Екл. 11/9
„И както на човеците е определено веднъж да умрат, а след това –съд” Евреи 9:27
Защото всички трябва да се явим пред Христовото съдилище 2 Кор.5:10
„И мъртвите бяха съдени според делата си записани в книгите.”
Отк 20:12.
Съдът на всички живели някога по лицето на земята хора е необходим, защото според вярата и делата им ще се определи дали могат да продължат живота си в един по-хубав свят, или са загубили това право. Бог е дал шанс на всички човеци да се спасят: Йоан 3:16. Но не всички са се възползвали от тази благодат. Избрали са да търсят всичко друго в този свят, но не и страха от Бога. Не са богатеели с вяра, надежда и любов. Не са се покаяли и греховете им не са били простени. Те не могат да бъдат приравнени с онези, които са приели Христос за свой Спасител, и с вяра и постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие. Рим 2:6-8.Те не са развили онзи характер, който би ги направил годни за Божието царство без грях. Всъщност те, не биха се чувствали добре там и ако бъдат допуснати, биха вършили злото и там. Исая 26:10
--------------------------------------------------------------
ДУШАТА И ВЪЗКРЕСЕНИЕТО
Възкресението е основно учение на Библията. Но то не става автоматично след смъртта а на определено време в Божия програмен план. Патриарсите от най дълбока древност са знаели за него и са го очаквали:
Йов 14:12-15 „Така човек ляга и не става. Докато небесата не преминат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си. Ти ще повикаш и аз ще ти отговоря; ще пожелаеш делото на ръцете Си.”
Йоан 11:23,24 „. . . зная, че ще възкръсне в последния ден.”
Исус лично потвърди възкресението:
Йоан 6: 39 „Това е волята на Моя Отец, Който ме е пратил, от всичко, което Ми е дал да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.”
40. „И това е волята на Този, който ме е пратил: всеки, който види Сина и повярва в Него да има вечен живот и Аз ще го възкреся в последния ден.”
44. „Никой не може да дойде при Мен, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил. И Аз ще го възкреся в последния ден”
54. „Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има вечен живот и Аз ще го възкреся в последния ден.
2 Пер.3:10,13 „А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучене и елементите нажежени ще се разпаднат, и земята и делата по нея ще изгорят. . . . но ние, според обещанието Му, очакваме нови небеса и нова земя, в които обитава правда.”
ДВЕ ВЪЗКРЕСЕНИЯ И ДВЕ СМЪРТИ :
Предвид разделението на човеците на две групи, ще има две общи възкресения и две смърти:
В Откр. 20:6 четем: „Блажен и свят, който участва в първото възкресение. Над такива втората смърт няма да има власт. Исус описва по картинен начин това, като овчар, който разделя овци от козите Със първата смърт умират всички човеци. Тя е естествената смърт, която прекъсва човешкия живот. Но в първото възкресение Бог ще съживи само онези, които са били записани в „Книгата на Живота.” Това е възкресението на праведните, което съпровожда Второто идване на Христос тук на земята:
„А не желаем, братя да останете в незнание за онези, които са починали, за да не скърбите като другите, които нямат надежда. Защото, ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и Бог ще приведе починалите в Исус заедно с Него. Защото това ви казваме чрез Словото на Господа: че ние живите, останали до Господното пришествие, няма да изпреварим починалите. Понеже сам Господ ще слезе от небето с команда, с гласа на архангел и с Божия тръба; и мъртвите в Христос ще възкръснат първи.; после ние живите останали ще бъдем грабнати заедно с тях в облаци, да срещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем винаги с Господа.”
1 Сол. 4:13-17
Спасените ще бъдат взети в небето, където за хиляда години ще се извърши съд над другите мъртви, останали в лагера на греха и бунта. След като този съд е свършил делото си и потвърдил присъдите на служителите на Сатана, същите възкръсват във второто възкресение за да получат присъдата си – в т о р а т а с м ъ р т . Това е описано в Откровение, глава 20.
Втората смърт е окончателна. От нея няма да има възкресение. Великата Борба между доброто и злото приключва с победа на доброто. Тогава започва втората фаза на Божието Царство –Царството на Славата. В онова царство и в онова време Христос обеща вход и спасение, за разбойника когато умираше на кръста. То още не е дошло, но когато дойде ще го видим с очите си, ако сме между спасените.
Учението за естественото безсмъртие на д у ш а т а не е библейско учение. То е враг на блажената надежда и очакването за близка среща с Христос. То е първото оръжие на врага в отнемане на човешката свобода. То е първата лъжа, която, погълната със забранения плод лиши човека от живота и свободата му- Няма свобода в лъжата. Исус казва: Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.”
Йоан 8:32
-----------------------------------------------------
ДУШАТА И БЕЗСМЪРТИЕТО
Душата не е безсмъртна по природа, но в нея е вложен копнежът за безсмъртие. И ако не може да го постигне в действителност, тя го търси в символичен и преносен смисъл, вижда го в това, което обича и цени. За жалост, нищо от това, което човеците наричат безсмъртно не е такова.
Едно голямо име между човеците не е безсмъртие. То е като написана в пясъка буква.
Един велик подвиг и една велика кауза не са безсмъртие. Нищожното е винаги близо до великото, готово да го замени.
Създаването на много поколения напред не е безсмъртие.
Времето и тях ще заличи.
Безсмъртието намира себе си само у Бога. Само Бог е безсмъртен.
А д у ш а т а ? А нейното богоподобие? А нейният копнеж за вечност? За да умре ли е създадена или за да ж и в е е ? Как Бог гледа на д у ш а т а ?
„Бог толкова възлюби света, щото даде Своя единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има живот вечен. Йоан 3:16
Бог не е Бог на мъртвите, а на живите. Той не иска смъртта, а живота. Той е намерил законен начин да спаси ДУШАТА от греха и смъртта.
„…понеже АЗ ЖИВЕЯ и вие ще живеете. В онзи ден ще познаете, че Аз Съм в Своя Отец, и вие във Мен, и Аз във вас.” Йоан 14:19 ,20
Подал се на изкушението и провинил се в г р я х, човекът е бил осъден от закона на смърт. Това би било необратима загуба, както за бащата Бог, така и за Неговото творение човека. Божията любов не е могла да се съгласи с това. Бог предвидил възможността за грях и потърсил начин за спасение на грешника още преди да се е появил грехът. Още преди да е имало грях и осъдени, Бог е създал противоотровата на греха и смъртта. Тя се състои в един план за и з к у п л е н и е . Там вината можела да бъде премахната чрез о т к у п .Вината на греха и неговото последствие можел да плати само един – самият Законодател – Бог. И то ако успее да реабилитира човека, там където той се провали. Изкуплението предвиждало Бог да стане човек, да устои на злото и го победи като човек и да умре като невинна жертва без грях. Това според божествените норми за правда и законност създавало един толкова стойностен морален актив, такъв изкупителен потенциал, че можел да неутрализира вината и да реабилитира виновния. Но само при условие, че виновният приеме този откуп за свой чрез вяра. Йоан 3:16. За д у ш а т а е било възможно да се спаси само ако иска да се спаси и приеме за свой Спасител Божия Агнец.
Божият спасителен план, състоящ се в изкупление на греха е бил пазен в тайна докато е дошло времето му. Загатнат е в Псалми 40: 6-8:
„ Жертва и принос Ти не си пожелал; отворил си уши в мен; всеизгаряне и принос за грях не си поискал. Тогава казах: Ето, идвам ; в свитъка на книгата е писано за Мен: Радвам се да върша волята Ти, Боже мой и Твоят закон е вътре в сърцето ми.”
Отбелязано е времето на изпълнението му в Гал. 4:4:
А когато се изпълни времето , Бог прати Сина Си , Който се роди от жена и стана под закона.”
И е обявен пред целия свят:
„ Ето Божият Агнец, който взема греха на света” Йоан1:29
Божият Син плати вината на човешкия грях и стана пътя към безсмъртието, вратата към вечния живот, единственият Спасител.
”Няма друго име дадено под небето, чрез което да се спасим. Деян:4:12
ДУШАТА И ЦАРСТВОТО НА СЛАВАТА
Библията не ни дава ясно и подробно описание на идващото Божие царство. Замълчава. Но загатва нещо, което ни е непознато, надминаващо всяка представа и въображение: „Защото, око не е видяло, ухо не е чуло и на сърцето на човек не е идвало, това, което Бог е приготвил за онези които Го любят” 1 Кор. 2:9
Това е обещаното Божие Царство на Славата. Това е пълният смисъл на Божията любов и Божият Спасителен план.
Това е копнежът на вековете и желанието на д у ш а т а да се върне при Бога не като безлично дихание, а като чакан и желан син или дъщеря:
„Защото зная, че е жив Изкупителят ми и че в последното време ще застане на земята. И след като изтлее кожата ми, пак от плътта си ще видя Бога, Когото сам аз ще видя и моите очи ще гледат, но не като чужденец. За тази гледка вътрешностите ми се топят в мене Йов 19:25-27
Това е Блажената надежда на вярващите от всички времена:
„Като очакваме блажената надежда и славното явяване на нашия Бог и Спасител Исус Христос.”Тит 2:13
Амин! Дойди Господи Исусе!
ДУШАТА И ВЕЧНОТО БЛАГОВЕСТИЕ
Читателю, това е най-хубавата вест, която е идвала до този свят, а сега до теб и до мен. В нея има всичко, което можеш да искаш и очакваш, а не знаеш, че го има. В нея има всичко, което Бог има и желае да даде на душите ни. Затова Той е положил жаждата за в е ч н о с т в тях.
Бог не е лош. Той не се радва на неправда, болки и страдания. Някой друг Го представя за такъв. Някой друг, който е и твоят най-голям враг и иска да те отдели от твоя Бог. Не забравяй това:
„Затова, веселете се небеса и вие, които живеете в тях! Но горко на земята и морето, защото дяволът слезе при вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време” Откр. 12:12.
Бог не пристъпва към Своя съд без да даде предупреждение и шанс за спасение на човеците. Под разни форми Той е имал блага вест към човечеството през всички времена. Затова тя се нарича Вечното благовестие. Тази вест, специфично пригодена към генерацията, която, я е получавала се нарича настояща истина. 2 Петр. 1:12 Настояща истина и настояща вест има и за нас днес в 21 век и тя е емблематичо изложена в Откр. 14:6-12.Заглавието на това четиво „Безсмъртна ли е д у ш а т а ?” е също част от настоящата истина за нашето време.
ИМА ЛИ още нещо, което може да се каже за д у ш а т а? Има ли нещо, което може да се иска от д у ш ат а ? Да се обърнем пак към нея и да попитаме самата д у ш а: Имаш ли някого, когото обичаш и искаш да бъде с теб в един безсмъртен и неизказано хубав живот? Тогава имаш едно велико задължение, което е и най-висша и сладка привилегия: Запознай тази твоя близка душа с твоята надежда и вложи твоето очакване в нея. Сподели своята радост с нея. Споделената радост е по-голяма. Освен това, писано е: ”Който печели души е мъдър” Пр.11:30
Да обобщим казаното до тук с последни мисли:
Душата е смъртна по своята направа и поради греха.
Но безсмъртие я очаква чрез вяра и послушание на Исус Христос.
Душата намира себе си и се издига до висшата си роля, когато откликне на Божия призив към нея за спасение. Това е най-великият й шанс за реализация в този свят и гаранция за живот в бъдещия по-добър свят. Мат. 16:26
„И Духът и невестата казват: Ела! И който чуе нека каже: Ела! И който е жаден, нека дойде! И който иска нека вземе даром от водата на живота.“ Откр-22:17
А м и н !
БОГАТАШЪТ И БЕДНИЯ ЛАЗАР В АВРАМОВОТО ЛОНО Лука 16:19-31.
Това е п р и т ч а. А в притчите се допускат недокументални изразни средства за да се изтъкнат документално верни истини. Поуката, истината остават, а помощните образци и средства се снемат като скеле на строеж. Този текст трябва да се разглежда като работен модел или схема, дадена не за да се изтъкне доктрината за състоянието на д у ш а т а след смъртта, а истината че е невъзможно да се направи нещо за спасението след смъртта. Ако се приеме буквално, този разказ предизвиква смущение и създава повече непреодолими въпроси, отколкото решава. Христос си служи с този модел за да потвърди абсурда за общение между живите и мъртвите и особено по най-важните въпроси на спасението. Между нас има дълбока, непреодолима бездна!
Все пак, не може да не възникне въпросът: Защо Христос си служи с една небиблейска илюстрация, за да изясни библейски истини.
Авраамовото лоно. По своята конструкция и начин на употреба, тоз израз е типичен еврейски идиом. По времето на Христос, редом със здравите учения на Писанията бяха проникнали и чужди влияния. Вавилонският плен, контактът с езически народи и стремежа към подражание на техните вярвания и ритуали, бяха прибавили езически заемки, които бяха всенародно познати, защото самите духовни водачи ги толерираха. Едно такова апокрифно /неканоническо/ вярване, приело юдейски облик и ласкаещо патриотичната и религиозна гордост на водителите беше учението за Авраамовото Лоно. За него се споменава в ТАЛМУДА, като някаква блажена пристан, където отиват праведните след смъртта си. С течение на злополучните за Божия народ години, когато той загуби националната си и религиозна свобода и беше до толкова объркан духовно, че не можеше да различи един истински МЕСИЯ сред себе си и задаваше въпроси като: „На кого ще бъде жената” от Мат 22:23 - 32 Христос не можеше да им говори всичко директно. Той често си служеше със притчи. В случая, Той стъпи на тяхната собствена почва, използва тяхната собствена парадигма . Той я използва, като си послужи с възгледите, които те приемаха , и надгради над тях истината, която те трябваше да приемат. Ако беше започнал да разкрепостява съзнанието им от наслоените, смесени с истини заблуди Той щеше да си затвори вратата и за истината, която им носеше, а тя е: Късно е да се мисли за спасение след смъртта. Спасението не идва чрез допитване до мъртвите, а чрез изследване Писанията! Ис.8:19,20 Мат. 5:39
Така, стъпили веднъж върху Писанията, те не можеха да не открият заблудите си и да отхвърлят поверието за Авраамовото лоно, в което има толкова фантастика и езическа некромантия, толкова суеверие, и национално духовна гордост, че с неговия антропоморфизъм , то се разпада още в началото. Нека чуем отново: Евр. 9:27 Съд, а не преговори и настоявания. Защото Екл. 9:6. Мъртвите не знаят нищо, те спят непробудно.
Христос ги остави условно на тяхното учение, не събуди съпротивата им- но с ясното съзнание, че като приемат истината, тя ще ги освободи неизбежно от заблудата им. Йоан 8:32.
В Мат. 8:11,12 обаче Исус поставя нещата в действителната им същност и хронология, като определя срещата с Авраам и починалите мъртви в бъдещето, когато ще дойде да съди всички:
„Но ви казвам, че мнозина ще дойдат от изток и запад и ще насядат с Авраам, Исаак и Яков в н е б е с н о т о ц а р с т в о, а синовете на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.”
Тук вече стоим пред едно събитие, което е все още в бъдещето, но ще стане действителност при близкото явление на нашия Господ.
А ВЕЧНИЯТ ОГЪН И МЪКИТЕ В НЕГО? Отк. 14:9-11; Откр. 20:10
Да, тук се говори за вечен огън и вечни мъки в него. Но не се бойте от тях, защото те са архивни. Този огън ще бъде паметен документ, за една война, която е била и няма да бъде вече! Как така?
Бог, Който е л ю б о в е вложил всичко във Великата Борба, която се води във Всемира. Той, Който е п р а в д а залага всичко от Себе Си, за да може правдата да царува, весели и крепи Вселената. Бог, Който е и с т и н а т а ще направи да остане само истината, а л ъ ж а т а да бъде премахната веднъж завинаги. Но Бог, Който мрази злото, няма да остави то да се забрави. Той няма да допусне блаженството на вечността да погълне и заличи спомена за г р е х а и неговата неотменима заплата - смъртта . Длъжен е да го направи, защото цялата Вселена има нужда от това и защото то не трябва да се повтори. Той ще изправи Всемира и безкрайната вечност пред един жив свидетел вечен паметник на победата на доброто над злото, огънят на втората смърт. Огънят на втората смърт, в огненото езеро е горял и прегорял. Той е свършил своето дело. Погълнал е нечестивите, мъртви в грехове и престъпления, превърнал ги е в пепел и след това е угаснал завинаги:
„Защото ето идва денят, който ще гори като пещ; и всички горделиви и всички, които постъпват безбожно ще бъдат плява и идващият ден ще ги изгори, казва Господ на Войнствата, така че няма да им остави нито корен нито клонче. А на вас, които се боите от името Ми ще изгрее слънцето на правдата с изцеление в крилата си . И ще излезете и ще се разиграете, като телета от обора. Ще стъпчете безбожните, защото те ще бъдат пепел под стъпалата на краката ви в деня, който определям, казва Господ на Войнствата.” Малахия 4:2
Делото на този огън е необратимо и той престава да съществува като фактор във реалната Велика Борба и реалната вечност на спасението. Но като исторически документ и веществено доказателство за реалността на греха, той ще бъде запазен по съвършен начин и с божествена техника за вечни времена.
Ще идват нови жители на Вселената, които не знаят нищо за греха и борбата с него. Те ще искат да навлязат в науката, която Универсът изучава и изповядва. Ще искат да узнаят какво е смъртта и какво е втората смърт. Ще искат да надникнат в това документално и да се уверят в него лично. Тогава те ще имат привилегията да проследят Великата Борба открай до край и то с помощта и свидетелството на живи участници в нея - с п а с е н и т е . И когато краят на този учебно документален филм дойде, ще падне от небето огън – огънят на втората смърт.- справедливият край на беззаконието. Този паметен филм за беззаконието и спасението ще бъде прожектиран вечно, ще бъде в е ч е н .Той ще гори винаги, когато някой поиска да влезе в архивите на Великата Борба. И в този огън никога няма да угасне болката на онези, които са имали възможност да се спасят, но не са го искали достатъчно.
АБСУРДЪТ РАЙ И АД ДА СЪЩЕСТУВАТ ЗАЕДНО
Вярата в естественото безсмъртие на душата води до абсурдното учение, че Раят и Адът могат да съществуват съвместно във вечността. Това е невъзможно по три основни причини:
Противоречи на Божия характер и изява.
Противоречи на Божието Слово – Писанията
Противоречи на нормалните отношения между живите.
1.Противоречи на Божия характер и изява
Бог не е създател на греха. Грехът е бунт против Бога и плод на свободната воля на един висш херувим, който е злоупотребил с нея. Бог би отишъл против Себе Си, ако се съгласи да живее в една Вселена, където под някаква форма има грях. Адът, пъкълът би бил точно това.
Бог е любов. Той е проявил любовта Си като е дал на грешниците възможност да се родят и живеят. Би изневерил на Себе Си , ако измени отношението Си към тях, като ги остави живи и нещастни завинаги. Верен на Своя върховен атрибут, любовта, Той ги лишава от вечните мъки чрез смъртта. И това е наказанието, което те сами биха си избрали.
Бог е правда Дори в гнева Си и в присъдите Си Той не излиза от обсега и границите на Своята правда. Като върховен Съдия във Вселената, Той отмерва вината и наказанието на всеки. Би ли бил справедлив, ако за прегрешения извършени в един преходен и условен живот налагаше наказания увековечаващи злото през вечността? Чуйте как патриарх Аврам отговаря на този въпрос:
„И Авраам се приближи и каза: Ще погубиш ли праведния с неправедния? Не може да бъде Ти да сториш такова нещо, да убиеш праведния с неправедния, така че праведният да бъде като неправедния! Не може да бъде това от тебе! Съдията на цялата земя няма ли да върши правда? Бит 18:23-25
Ако в градовете Содом и Гомор би имало 50, 45, 30, 20 или дори само 10 праведници, Бог би пощадил тези покварени градове. Но нямаше дори десет. Тогава Той отне веднъж правото им на живот чрез огън, като достатъчна присъда за смъртни човеци. Но не е казано че ще ги върне в огъня завинаги при последния съд. За тях това е бил „вечният огън” Юда 7.
Бог е истина. Когато каза: Ще умрете, Бог имаше предвид това, което те чуха и което ние днес четем. Възражението, че няма смърт, а обожествяване и безсмъртие въпреки греха ни изправя пред избора сами да решим кое е истината и кое лъжа.
2. Противоречи на Божието Слово – Писанията
1 Кор. 15:26 . Тук смъртта е наречена „последен врат”, който ще бъде унищожен. Ако има буквално вечни мъки, те биха били враг още по-голям от самата смърт. В Откр. 20:14 се казва, че смъртта и гробът са хвърлени в огненото езеро, което е втората смърт. След това има само „Ново небе и нова земя” Първото премина. Откр.21:1,4.
Един лагер на вечно страдание в освободената от грях ВСЕЛЕНА би бил царство в царство и вечна заплаха, вечен бастион на злото във Всемира. Бог няма да го допусне!
3.Противоречи на нормалните добри отношения и щастието на Спасените.
Една прозрачна стена на вечна раздяла би помрачавала щастието на спасените и увеличавала нещастието на изгубените. Една такава Вселена би била концепция по-ужасна от притчата за богаташа и бедния Лазар в Авраамовото лоно. В притчата поне има шанс за братята на богаташа да се спасят, като се обърнат в послушание на пророческите думи, дадени в Божието Слово. Но във фантастичния „Пъкъл” на безсмъртните осъдени души няма такава възможност. Там няма и лъч на надежда. Там е ужас, ужас и само ужас до безкрай! . . .И този ужас е уникален не защото ще умрат, а защото искат да умрат, а не могат! Защото виждат, че са осъдени несправедливо и произволно за определено и измеримо престъпление с безкрайно и неизмеримо наказание! И к о й ги осъжда така? Един Бог, Който е твърдял и винаги ще твърди през вечността, че е л ю б о в , правда, истина! Един Бог, на чиито благи дарове и те са се радвали заедно със своите, също грешили братя, но сега въздигнати до небето. А техните, все пак човешки грехове, сега тежат повече от Вселената!
Какво би могло да роди такъв изкривен и уродлив образ на бъдещето на Вселената, освен пълно отчаяние, омраза и хула към Бога? И ние се питаме: Кой ум, сърце и съвест би могъл да роди такъв ирационален образ на морала, такъв противобожествен и противочовешки ред! Кой би могъл да подържа, проповядва и „благовести” такова евангелие на ужаса? Той трябва да е някой, който мрази човеците толкова, колкото Бог ги обича! Някой, който е вкусил от прелестта на Божието Царство, но го е загубил, станал му е враг и не иска нищо повече от това да види и други нещастни с неговото нещастие! Но той няма право да обитава в човешката д у ш а така, както Онзи, който умря за нея и й е приготвил място за да живее и бъде щастлива с Него завинаги.
ИЗОБИЛЕН Ж И В О Т
„Аз дойдох за да имат живот и да го имат изобилно!” Йоан 10:10
Читателю, има съдбоносни срещи в живота. Днес такава е срещата ти с д у ш а т а. Тя е най-близо до теб, но и най-далеч защото мислиш, че винаги можеш да разполагаш и разговаряш със нея. А не е така. Собствената д у ш а е най-неуловимото и недостъпно нещо, защото мислиш, че я имаш и не знаеш кога тя е някъде другаде. Тя е скитник, тя блуждае, тя може да бъде водена от всекиго и всякъде. Но не може да бъде щастлива с всекиго и всякъде. Душата е създадена за Бога и намира себе си, своята идентичност само при Бога. Помогни на д у ш а т а си да намери себе си, като намери пътя, истината и живота. Тогава ще я имаш завинаги и ще бъде истински твоя! Тя има нужда от безсмъртие. Не й пречи да го намери и постигне по единствения възможен начин: Безсмъртие в Онзи, Който каза: „Мъртъв бях, но живея вечно!”
А м и н !
ДУШАТА, която всеки от нас носи;
ДУШАТА, която описват и възпяват в литература и поезия;
ДУШАТА, която олицетворява нашата личност и самосъзнание;
ДУШАТА, с която общуваме със себе си и себеподобните;
ДУШАТА, с която създаваме и поддържаме най-нежните отношения в живота;
ДУШАТА, с която страдаме и се радваме, обичаме или мразим;
Душата, която ни определя като х а р а к т е р и и личности с и д е а л и;
ДУШАТА, която е пресечна точка на видимото с невидимото и с която са свързани вярващи и невярващи, защото и едните и другите я имат и я зачитат по своему.
ДУШАТА, която се ражда, възпитава, и създава; душата, която расте, живее и . . . к а к в о о щ е ?
ДУШАТА, която вярва в Бог, . приема Го, или Го отрича в живота си, служи му, или Му изневерява . . Душата, за която Христос каза: Мат. 16:26? ДА, ДУШАТА, която всеки от нас има и носи в себе си . . . К а к в о е тя?
Умира ли, или преминава в друго състояние на живот? Душата безсмъртна ли е?
Това ще искаме да разберем в това изложение и то да го разберем така, че никога да не го забравим! ДА, н и к о г а , защото става дума за най-ценното, което притежаваме – Ж И В О Т А !
Въпросът за ДУШАТА е общочовешки. Но човечеството няма единен възглед и еднакъв подход към него. Ако сте материалист -атеист, или необвързан свободно мислещ, или въобще не заинтересован по въпроса, отговорът ще бъде по-лесен за вас, защото ще си кажете: Няма безсмъртие, няма нищо вечно. Вечна е само промяната. Всичко, което съществува преминава само от един вид в друг. Вселената е вечно движение и така до безкрай! Душата е част от този кръговрат. . .
Завидна е лекотата, с която се измъквате. Впечатляващо е удовлетворението на вашата ДУША от такова кредо и може би изглежда правдиво. Не ни ли учи самата Природа цял живот на това? Не ни ли го повтаря при всяко раждане и всяко умиране и безброй пъти между тях? .. ..
Но вие не сте всичкия разум на Вселената, нито разумът на цялото човечество. Мнозина няма да се съгласят да споделят вашата „вяра”/ защото и това е вяра!/, няма да останат доволни с вашето задоволство и вашата надежда в бъдещето, вашата оценка, която давате на д у ш а т а, на нейните питания и повели за осмислен и стойностен, напълно удовлетворяващ живот. Колкото до самия или самата ВАС, вие може и да не се трогнете от това различие в мненията. Разбира се, това няма да промени и тях, нито ще премахне търсенето на душите, които ще се раждат за в бъдеще на планетата. Времето обаче може да разколебае например с а м и т е в а с във поддържаното отношение към тези неща. И никак не би било зле, защото щ а с т и е т о расте, когато две ДУШИ са заедно, а не разделени.
ДУШАТА – АНАЛИЗ И ТЕСТ ЗА ИДЕНТИЧНОСТ
Думата д у ш а не е строго научен термин. Емпиричната наука не работи с измерението, което е родина и родна среда на д у ш а т а. Официалната наука, с която си служим е само способ, който изучава нещата от реалния свят и регистрира връзките между тях. Тя самата е непрестанно учещ се и развиващ се метод, непрестанно растяща и коригираща се система, пълна с грешки изоставени, като истини в музея експонати. Науката днес не е науката утре. Тя е учебен способ за проникване в законите на Природата. чрез р а з у м а. Но „в я р а т а е п р о д ъ л ж е н и е н а р а з у м а ” Чарлз Чаплин.
Тъй като заглавието ни задължава, да разглеждаме категорията
Д У Ш А и в реално обективно и в трансцендентно измерение, то не
може да стане без връзка с вяра в Божеството или БОГ.
Един бърз исторически преглед ни уверява, че в човешкото съзнание винаги е имало отношение към трансцендентното, т.е. към вяра и Бог. Тук няма да се впускаме нашироко във вечната спорна тема „Вяра или неверие”, Наука и религия” и пр. И двете отправни системи имат своето утвърдено място в мирогледа и практиката на хората през всички времена. И въпреки, че между тях се е водила и продължава да се води активна или пасивна война, тях ги свързва едно – ДУШАТА, която е тяхно бойно поле и сцена за изява. Тя еднакво е тяхна родна земя. Така че, кредото, което човек има, като мислещо същество, не се изгражда само по обективни, рационални аргументи и логика, а по още някакъв друг критерий, в който личността има не само дълга да има мироглед, но и правото да го избира. В тази сфера на свой вроден суверенитет, тя може да променя позициите си, да гради, надгражда и разгражда веруюто си по свое собствено убеждение и желание, да се променя, да расте или …. да се смалява!
Крайно интересно и любопитно би било в такъв случай, да се направи едно показно допитване до такива личности, чиито души са живели и трептели в единия или другия лагер, като ги съпоставим. Нека, така да се каже, да чуем пулса на д у ш а т а във всеки от двата свята: чисто материалния и душевен, но където чувството за Бога отсъства и двуизмерния свят на видимото и невидимото, където Бог е на мястото си.
Ще започнем с един с о н е т на Шекспир:
„Зова смъртта. На този свят съм сит:
достойнства – родено лицемерие;
нищожества, придаващи си вид,
и гаврата с човешкото доверие,
и с чест удостоени подлеци,
и с девственост търгува ща нечестност,
и силата в ръцете на скопци,
и съвършенство в мрак и неизвестност,
и с вид на вещ, на сведущ глупостта
и в глупост обвинена прямотата,
и творчеството с вързана уста,
и истината в служба на лъжата.
Отдавна бих напуснал тази кал,
но, друже мой, за тебе ми е жал!
Уилиям Шекспир, Сонети”
А сега нека чуем какво изповядва и какво вижда друга д у ш а, която живее в същия този покварен и двуличен свят:
„КАКТО еленът пъхти за водните потоци, така д у ш а т а ми въздиша за Тебе, Боже! Жадна е д у ш а т а ми за Бога за живия Бог; Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?”
Псалми 42:1,2.
А ето и хвалебствената изповед на друга д у ш а :
„Господи, опитал Си ме и познал Си ме . . . Къде да отида от Духа Ти? Или къде да избягам от присъствието Ти? Ако се изкача на небето, Ти Си там; ако си постеля в ш е о л, ето Те и там! Ако взема крилете на зората, ако се заселя в най-отдалечените краища на морето, дори и там ще ме води ръката Ти и ще ме държи десницата Ти . . . Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен. Чудни са делата Ти и д у ш а т а ми добре знае това.”Пс. 139:7-14.
Нека да продължим да съпоставяме сентенции, казани „от душа” но в различна посока:
„Религията е опиум за народа” В И Лени
„Религията ще отмре. Науката и изкуството ще изместят невежествените поверия, суеверия и култове. Църквите ще изчезнат, заместени от културни прояви и творчество, кино и театър. Животът ще стане по-хубав, хората – по-щастливи и няма да има войни.”
Всеобщо верую на соц. Мисъл и пропаганда
Около 200 години преди това Гьоте пише: „Колкото и да прогресира човешката култура, колкото и да се развива човешкия дух, никога няма да надмине културата, която блести в Свещеното писание.” Йохан Волфганг фон Гьоте 1749 – 1832
Коментар: Социалистическите очаквания се провалиха тотално.
Прогнозата на Гьоте стои.
Пророчеството на Библията, дадено преди 2000 години е в стихията на изпълнението си. Мат. 24:14 е живото чудо на 20 и 21 век Войни, смутове, бедствия и морове, тревога, недоумение и страх тероризират планетата. И сред този глобален сблъсък на бедствия се чува ясния евангелски глас на Божията покана: Повдигнете главите си, избавлението ви наближава! Лука 21:28
Великият руски писател и психолог Ф.М. Достоевски изповядва:
„За мен Исус Христос е въплъщение на всичко добро и истинско. И ако някой, все пак, би могъл да ме убеди, че Христос не е истината, аз бих предпочел да остана с Христос отколкото с истината.”
Ф М Достоевски
Безумният рече в сърцето си: Няма Бог! Поквариха се, извършиха гнусни дела; няма никой, който да върши добро. Пс. 14 :1
Към Мене погледнете и спасени бъдете всички земни краища. Исая 45:22
Други две различни състояния на д у ш а т а са съпоставени така:
„Лети, корабе мой, лети, усилвай своя бяг!
Където щеш ме отведи, но не на родний бряг! ”
Джордж Гордън Байрон, „Чайлд Харолд”
„Човек за човека е вълк” Латинска поговорка.
А ето и съвсем различно чувство за отношение:
„Колко прекрасни са Твоите обиталища, Господи на силите…Копнее даже примира душата ми за дворовете Господни; сърцето ми и плътта ми радостно викат към живия Бог . Блажени ония, които живеят в Твоя дом, те винаги ще Те хвалят. Блажен човекът, чиято сила е в Теб, в сърцето им са Твоите пътища. Минавайки през долината на плача те я превръщат в място извори. Те отиват от сила в сила.” Пс. 84:1-7
„Да не се смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и в Мен…В дома на отца Ми има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, така че където съм Аз, да бъдете и вие.…”Йоан 14:1-3
Нека видим още една контрастна съпоставка:
„Лицето ми е мумия студена,
душата ми – железен саркофаг,
а моят светъл лъч- мечта пленена,
изчезва там всред непрогледен мрак! ” Неизвестен Автор
А ето и познатото ни вече благотворно влияние:
„Любя Те, Господи, сила моя! Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя на когото се уповавам, щит мой и рогът на спасението ми, висока моя кула Пс. 18:1,2
Господ твоят Бог е всред теб. Силният ще те спаси, ще се весели за теб с радост, ще си почине в любовта Си, ще ликува за теб с песен! Софония 3:17
В глобален план днес, картината е повече от стряскаща – д у ш а т а агонизира в недоимък на нещо съществено! Светът има ресурси повече от всякога, но няма мир! Преди около пет месеци, населението на света достигна цифрата 8 милиарда. Осем милиарда човешки души, които искат да живеят човешки, а не да се избиват и изяждат един други. Имат ли възможност за това? Не.Те се раждат във войни, живеят във войни и умират във войни. Няма мир по земята за тях. Сега, когато пиша тези редове/ Февруари, 2024 г./ светът е настръхнал от война и военна психоза. От две години война опустошава Украйна, прокужда населението и взима своя кръвен данък безмилостно. Война се разгаря в близкия изток между палестинци и евреи, като подлага на нечовешки страдания и младежи, старци и деца. Околните народи са въвличани постепенно в нея и трескаво се готвят за война. А мислехме, че няма да има вече войни! Две световни войни бяха изтощили света и бяха го заклели: Никога вече война! А ето трета се задава вече, още по-ужасна, зловещо облечена в още по-нови оръжия. Обявена, или необявена, тя изсмуква жизнените сили на човечеството и милиардите му, които биха могли да нахранят и стоплят милиарди!
А ДУШАТА? Преди много векове псалмистът е уловил състоянието й и го е предал така:
„Сърцето ми тъжи в мене, нападнаха ме ужасите на смъртта. Страх и трепет ме връхлетяха и ужас ме покри. И казах: Да бях имал крила като гълъб! Щях да отлетя да си почина. Ето, щях да избягам далеч, щях да живея в пустинята.”Пс. 55:4-7
Читателю, и твоята и моята д у ш а воюват и търсят място за покой, прибежище на мира, но мирът на този свят не е мир! Къде е мирът ни, който бяга от нас и наяве и насън? Кой е извора му, за да идем при Него?
„Мир ви оставям. Моят мир ви давам. Аз не ви давам както дава светът . Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои.”. Йоан 14:27
„Винаги слагам Господа пред себе си ; понеже ТОЙ е отдясно ми, аз няма да се поклатя. Ще ми посочиш пътя на живота.; в Твоето присъствие има пълнота от радост.….. Псалми 16;:8,11.
----------------------------------------------------------------------------------------------------
Ето и друга съпоставка по критерия материално благополучие и богатство. Богатството е р е л и т и я за някои, но не храни д у ш а т а :
Римският император Тиберий решил да се наслади на живота както подобава на ранга му. Той си построил блестяща резиденция с дворци и увеселителни зали на остров Капри. Там прекарвал шест месеци в годината, заобиколен от свои знаменити почитатели и ласкатели. Накрая бил толкова изчерпан психически и депресиран, че не могъл да напише дори едно писмо до сената в Рим:” Какво да ви пиша и въобще има ли смисъл да ви пиша”. . . се казвало в него .
„Ако можеше Бог да ми даде ясен знак! Например голям депозит на мое име в швейцарска банка.” Уди Алън.
Един също много богат човек преди тях, който загуби всичко: имот, здраве, деца в един ден, но обичаше Бога, посрещна удара с думите:
„Господ даде и Господ взе. Да бъде благословено името Му!”
7 Йов 1:21
„Защото, ако и да не цъфти смокинята и да няма плод по лозите, трудът на маслината да се осуети и нивите да не дадат храна, стадото да се отсече от оградата и да няма говеда в оборите, аз пак ще се веселя в Господа, ще се радвам в Бога на спасението си.” Авакум 3:17-19
КАК МИСЛИ ЧИТАТЕЛЯТ , в коя от тези няколко съпоставки д у ш а т а е намерила повече себе си и се чувства по-добре? Къде е по щастлива? По-сигурна? По защитена? Животът е пълен с човешки съдби, където д у ш а т а пита своя носител: Правилно ли постъпваш? Накъде ме водиш?
Мислиш ли за мен въобще?
В края на този сравнителен тест за принадлежност, нека да прибавя и аз нещо. Бях в още младежките си години. При някакво пътуване в случайна среща се заговорихме с друг младеж – за космоса, за природата и евентуално за Бог. Тук разговорът се превърна в спор, а ние станахме опоненти. Последните му думи, които помня от този разговор бяха: „И това е хубавото, че н я м а Бог!” Години по-късно, в подобен разговор, улегнал семеен мъж с две отраснали деца, заяви: „Съжалявам само, че не бях по-силна личност, та да направя повече грехове.” И до сега тези реплики стоят в съзнанието ми: единият беше щастлив, че „няма Бог”, а другият – недоволен, че не е могъл да извърши повече грехове. Всъщност не бяха много различни – и двамата искаха да няма Бог. И сега, когато стоя пред различни човешки души и тяхната изповед, аз се питам: Това ли е гласът на д у ш а т а , която Бог сътвори? Така ли би говорила душата, която Бог създаде да Го търси, да расте в Него и да се развива, а не да страни и се крие зад какво ли не? Добре знам, че НЕ! Това не е нейният глас, а гласа на някой друг - апетита, плътта и греха. КАКВО е станало с онази д у ш а , която беше свободна и в свободата си, общуваше с Бога?
Има само един възможен отговор: Душата не е същата, защото нейният
статус не е същият: Тя е загубила свободата си, своята идентичност. Как така? Отговорът се корени в онази злополучна сделка, която Исав сключи, като продаде първородството си на Яков.Бит. 25:29-34.
„Аз умирам от глад! Защо ми е това първородство?”
Така Исав презря и продаде, размени нещо, което в момента му се струваше ненужно. Така, много души днес са станали чужда собственост, незабележимо, като си мислят, че нищо не са загубили. Но те са загубили съзнанието за Божия принадлежност и виждат себе си с очите на своя нов статус. Нещо като „Приказка за стълбата” от Христо Смирненски. Стигнали до някъде и постигнали нещо, те казват: Аз съм свободен! Аз съм щастлив! Няма Бог и това е хубавото!
Читателю, не стигай до там! Не продавай д у ш а т а си на никаква цена! Пази я! Тя струва много повече от това, което и най-добрия пазар може да ти предложи. Вечността е в нея! Писано е :
„Повече от всичко, което пазиш, пази сърцето си,
защото от него са изворите на живота.” Притчи 4:23.
Дори и да изключим емоционалното ударение, би трябвало нещо да ни направи впечатление до тук и то силно впечатление! Като че ли душата се чувства сиротна и самотна без БОГ. Нещо й липсва, нещо не й достига. Дори когато има материални блага и се счита за богата, тя е нещастна в своята духовна бедност и голота. От крепостта на вярата и дома на радостта до нея достига призивът:
„ Така казва ГОСПОД: Да не се хвали мъдрият с мъдростта си и силният да не се хвали със силата си, богатият да не се хвали с богатството си. Но който се хвали нека се хвали с това, че разбира и познава Мен, че Аз съм Господ, Който върша милост, правосъдие и правда на земята, понеже в това имам благоволение, заявява ГОСПОД. ”Еремия 9:23, 24.
Уви! Не всеки има такъв повод за хвалба, особено странящия от Бога! Той мълчи, или проклина там където вярващият не може да спре да хвали своя Бог да Му благодари и да го споменава. Да, изглежда, че имащите своя Бог хора, имат някакво познание, каквото другите нямат. И въпреки, че въпросът Има Бог – Няма Бог остава нерешен с доводи и доказателства от двете страни, изглежда че д у ш а т а на вярващите има нещо повече да ни каже за един Бог, когото не вижда, но Който я вижда и успява да я
направи щастлива. Тук породеният интерес и любознателност нарастват, защото пред нас възниква логичният контра въпрос:
А КО ИМА Б О Г, КАКВО БИ КАЗАЛ ТОЙ ЗА Д У Ш А Т А ?
Дали има Бог, или няма е вечен спор, нерешен досега официално със средствата и методите на наука, философия, експеримент и интуиция. Споменахме вече за това. Ще трябва ли да приключи тук нашия току що повдигнат интерес, само защото нямаме консенсус по въпроса за съществуването на Бога? Не би трябвало, защото повод за него е самата ДУША. А да изключим и отречем нея, би значило да отречем себе си.
Ако вярата в Бог беше спорадично явление, случай, приложим само за едно или няколко човешки същества, по- бихме приели, че е субективно явление. Но няма народ и история без вяра. От къде идва тя? Да не би Бог, като остава скрит, все пак да е оставил нещо, някакви следи, или документ за Себе Си, който да има силата на авторски документ или още по-вярно на документ за най-близко родство, за бащинство? Ако има такъв документ, а ние го пренебрегнем, като го отречем и предадем на забравата, няма ли да се провиним? Да, да се провиним като откажем бащинство на Бащата и синовен дълг към Него? Няма ли да Го обидим и наскърбим най-жестоко и да ощетим самите себе си? Направихме ли всичко, като създадохме цивилизация, култура , научен и технически прогрес, теории, хипотези , научна фантастика и изкуствен интелект? Потърсихме ли достатъчно настоятелно нашия Създател и Господ Бог? Има ли д о к у м е н т , в който стои и очаква тайната за произхода на нашето човешко естество и цялото ни битие и история, тайната на д у ш а т а ? И къде да го търсим? В необятните пространства като космически разум и извънземни посетители , или някъде по-близо, много по-близо?
Да, има такъв документ. И той е достъпен за всяко човешко същество на планетата. В него има една много навременна покана:
ПОТЪРСЕТЕ В КНИГАТА ГОСПОДНА Исая 34:16
Има една К н и г а, която не само говори за вяра и Бог, но в която Бог говори на човека. Той така се е вселил, вградил и въплътил в нея, че тя има всички пълномощия на Неговата личност и воля. Позната е като „СВЕЩЕННИ ПИСАНИЯ”, „БОЖИЕ СЛОВО” или БИБЛИЯ.Тя твърди за себе си че е ИСТИНАТА. В Нея Бог е казал това, което трябва да знаем и премълчал онова, което не трябва да знаем, поне сега в преходния си земен живот:
„Скритото е на Господа нашия Бог, а откритото на нас и синовете ни до века.” Второзаконие 29:29.
Говори ли Библията за ДУШАТА и нейния произход? Разбира се!
„ И Господ Бог образува човека от пръст от земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание и човекът стана жива душа”.
Битие 2:7
Тук ставаме свидетели на сътворяването на едно завършено човешко същество, което не се нуждае от множество милиони години развитие по еволюционен път. Как изглежда то? Какво включва неговата физическа и интелигентна способност? Всичко! Всичко, което имаме и ние днес съвременните хора: Физическо оформление, интелект с творчески възможности, пригодност за личен, семеен и обществен живот, за възпроизвеждане и още какво? Тук вече се докосваме до същността на разглежданата тема, навлизаме в измерението, без което не може да диша самата ДУША:
Еклесиаст 3:11 „Положил е и вечността в сърцето им”
Използваната тук дума „сърце” обхваща целокупния вътрешен живот с неговите копнежи, търсения, блянове, мечти и жажда за опознаване, обожание и поклонение пред висшето, пред вечното, т.е. висшия живот на душата. С други думи човекът, живата душа, е устроен за висш живот и общение със Създателя – Бог. И виждаме, че до ден днешен тази заложена способност в душата НЕ СЕ Е ЗАГУБИЛА, нито променила. Тя не може да бъде изтрита. Напротив, тя продължава да функционира успешно в мнозина и днес!
Така че, стартът на д у ш а т а не е някаква случайност в Космоса, а завидно планомерно явление, зад което стои А в т о р ! И то предвещава още по-завидна съдба! Човекът е творение на Бога, носи Неговото име и подобие /образ/: и има една великолепна територия без замърсяване и проклятия, която свободно може да насели. Заслужава си да помислим върху ранга и името на първия човек, първата „жива душа” на земята! Неговото фамилно име и родова титла е Адам Божий” „ Лука 3:38
ПРОИЗХОД И ЗНАЧЕНИЕ НА ДУМАТА „ЖИВА ДУША”
Еврейската дума за „жива душа” тук е „нефеш”. Подобно на нашата дума „душа” тя има широко приложение в разговорния език и литературата, но нейният основен и най-точен превод е: жива душа, живо същество. Нека още от сега да кажем, че този термин няма нищо общо с популярния „безсмъртна душа”. Напротив, навсякъде, където се среща в Библията, тя е уязвима, наранима и смъртна. Ето някои примери:
Съдии 16:30 „Тогава Самсон каза: Нека умре душата ми /нефеш/ с филистимците
Числа 31:19 „И останете вън от стана, всеки,който е убил човек /нефеш/ и който се е допрял до убит . . .
Езекил 22:25 ”Заговор на пророците й има сред нея, като ревящ лъв който лови плячка поглъщат души /нефеш/, вземат богатства и скъпоценности, унищожиха вдовиците сред нея.”
Псалом 34:22 „Господ изкупва душата /нефеш/ на слугите си; и от онези, които се уповават на Него, никой няма да бъде осъден.”
Идеята за безсмъртие не присъства никъде където Свещените Писания използват думата „нефеш”. Но има друга дума, употребена в Битие 1:2, където е загатната животворящата и поддържаща сила на Божеството. Това е думата „Руах”, Дух, където е безсмъртието, т.е. само у Бога.
ДУШАТА, БОЖИЯТ ЗАКОН И СМЪРТТА
Стъпвайки на територията на Божията КНИГА, БИБЛИЯТА, научаваме, че Бог е Бог на реда. Всичко, което твори или създава е подчинено на стабилни з а к о н и .В Природата те са физически, но в света на висшия живот, организация и отношения, те надвишават физическите закони и стават морални или духовни. Съобразяването с последните е въпрос на привилегия и чест в Божието царство, защото дават на душата свобода, право на морален избор и имат смисъл на вярност, лоялност и поклонение. Статутът на творението д у ш а към Твореца Бог е във висша степен престижен и достойнствен. Той има значение на завет, или взаимно обвързващ договор. Доброволното излизане от тази лоялност към Създателя, Бог, би било изневяра към Неговия суверенитет и завет на вярност, с който Той също доброволно е обвързан. Това би означавало отказ да се приеме и признае Божия закон в най-висшата му форма – о т н о ш е н и е т о .То би представлявало б е з з а к о н и е, и е категоризирано като г р я х. 1 Йоан. 3:4
Създаден още при самото си сътворение да живее в два свята – материален и духовен – човекът е запознат от Създателя и с двата – с тяхното съществуване и валидност. Материалният свят стои пред него видим, осезаем, реален и достъпен в лицето на една Райска градина, дадена му за свободно ползване. Духовният свят не е още разкрит в своята цялост и пълнота, но той е застъпен и присъства в качеството на един контролен символ ДЪРВОТО ЗА ПОЗНАВАНЕ НА ДОБРО И ЗЛО
ФАТАЛНИЯТ ИЗБОР. СМЪРТТА ИДВА Бит 3:1-6
Това е най-драматичният момент от историята за сътворението, защото затваря вратата на Рая пред първата човешка двойка и отваря вратата на с м ъ р т т а :
„И Господ Бог заповяда на човека, като каза: от всяко дърво в градината можеш свободно да ядеш, но от дървото на познаване доброто и злото от него да не ядеш, защото в деня когато ядеш от него, непременно ще умреш.” Бит. 2:16, 17
Трагедията на човечеството е в това, че патриархът на всички човеци, Адам, подведен от жена си Ева, предпочете да се довери на чужда воля и избра съюз с „бащата на лъжата”, САТАНА, известен по-късно като „Старовременната змия”. Откр. 12:9
Какво е смъртта? Смъртта е н е б и т и е , загуба на всичко, което прави живота живот: Мисъл, чувство , дело. . . съзнание и разсъдък. Бог каза: Ще умрете! И с това е дал отговора на нашия въпрос безсмъртна ли е душата? Не, душата не е безсмъртна. Тя може да умре. Животът, който има по сътворение е условен. Тя не би умирала, ако не върши беззаконие или грях. Но веднъж приела греха, като свое желание и воля, тя губи жителството си в страната на безсмъртието, става смъртна и трябва да умре. Заплатата на греха е смърт.” Рим. 6:23. Цялата човешка история е потвърждение на този закон.
Така, че въпросът, който искаме да разгледаме , по същество е решен :
Да, душата е смъртна, тя може да умре! Сам Бог го е казал.
Векове и хилядолетия, по-късно, в ерата на Новия Завет, Бог потвърждава отново чрез устатата на Своя служител, апостол Павел, че безсмъртието е атрибут единствено на Бога.:
„. . . Блажения и единствен Владетел, Цар на царете и Господар на господарите, Който единствен притежава безсмъртие”
1 Тим. 6:13-16
От казаното дотук можем да направим следния основен извод:
Д У Ш А Т А не е личност, която влиза в тяло при сътворението, а жизнена сила /дихание/,което влиза в тяло и става личност.
При СМЪРТТА не личност, напуска тялото, а жизнена сила /дихание/, което я прави да спи в смъртен сън. Личността практически престава да съществува и не функционира при смъртта. Тя спи в смъртен сън.
АНАЛИЗ НА СМЪРТТА
Тогава нека пристъпим към проучване и анализ на състоянието Смърт.
В Битие 2:7 процесът на сътворяването човека като „жива душа” ни е представен чрез едно уравнение: В химията чрез такова уравнение е представен процесът на получаване вода от водород и кислород: 2Н+О = Н2О. Полученият продукт е различен от изходните два – водород и кислород. Той е течност и ни е познат като в о д а. Това е химически процес, при който се свързват два газа и се получава нещо ново – течността вода. Какъв е бил онзи процес при който се свързват материя и дух? Божествен. И продуктът е живо същество, д у ш а.
Обратим ли е химическият процес? Можем ли да върнем химическото съединение в о д а в неговите изходни елементи водород и кислород? Да, водата може да се разложи на водород и кислород. А обратим ли е творческият процес, при който Бог създаде човека като ЖИВА ДУША? ДА, и това е СМЪРТТА. Както водата може да се върне на съставните си части, така и ДУШАТА може да се върне отново в своите два изходни продукта. Кои точно?
Еклесиаст 12:7 „И пръстта да се върне в земята, както е била, а духът да се върне при Бога, който го е дал.”
Какво става с живия човек? Няма го. Той е мъртъв. Библията нарича това „смъртен сън”. Псалм 13:3
„Господи Боже мой, просвети очите ми да не би да заспя в смърт.”
Йоан 11:11 „Нашият приятел Лазар заспа.”
Дан. 12:2 „ И много от спящите в пръста на земята ще се събудят . . .”
ДУШАТА И СЪДЪТ
Човекът умира. Живата душа умира. Но тя има досие, което не умира с нея. Тя е подсъдима, дори и когато спи в смъртен сън. Бог, Който й е дал Свой образ и подобие се интересува от това как тя е оправдала тази привилегия. Тя трябва да се представи пред небесния съд за да се прецени и определи вечната й участ :
„Весели се младежо в младостта си и нека сърцето ти се радва в дните на младостта ти. Ходи в пътищата на сърцето си и в това, което гледат очите ти, но знай, че за всичко това Бог ще те доведе на съд.”Екл. 11/9
„И както на човеците е определено веднъж да умрат, а след това –съд” Евреи 9:27
Защото всички трябва да се явим пред Христовото съдилище 2 Кор.5:10
„И мъртвите бяха съдени според делата си записани в книгите.”
Отк 20:12.
Съдът на всички живели някога по лицето на земята хора е необходим, защото според вярата и делата им ще се определи дали могат да продължат живота си в един по-хубав свят, или са загубили това право. Бог е дал шанс на всички човеци да се спасят: Йоан 3:16. Но не всички са се възползвали от тази благодат. Избрали са да търсят всичко друго в този свят, но не и страха от Бога. Не са богатеели с вяра, надежда и любов. Не са се покаяли и греховете им не са били простени. Те не могат да бъдат приравнени с онези, които са приели Христос за свой Спасител, и с вяра и постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие. Рим 2:6-8.Те не са развили онзи характер, който би ги направил годни за Божието царство без грях. Всъщност те, не биха се чувствали добре там и ако бъдат допуснати, биха вършили злото и там. Исая 26:10
--------------------------------------------------------------
ДУШАТА И ВЪЗКРЕСЕНИЕТО
Възкресението е основно учение на Библията. Но то не става автоматично след смъртта а на определено време в Божия програмен план. Патриарсите от най дълбока древност са знаели за него и са го очаквали:
Йов 14:12-15 „Така човек ляга и не става. Докато небесата не преминат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си. Ти ще повикаш и аз ще ти отговоря; ще пожелаеш делото на ръцете Си.”
Йоан 11:23,24 „. . . зная, че ще възкръсне в последния ден.”
Исус лично потвърди възкресението:
Йоан 6: 39 „Това е волята на Моя Отец, Който ме е пратил, от всичко, което Ми е дал да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.”
40. „И това е волята на Този, който ме е пратил: всеки, който види Сина и повярва в Него да има вечен живот и Аз ще го възкреся в последния ден.”
44. „Никой не може да дойде при Мен, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил. И Аз ще го възкреся в последния ден”
54. „Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има вечен живот и Аз ще го възкреся в последния ден.
2 Пер.3:10,13 „А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучене и елементите нажежени ще се разпаднат, и земята и делата по нея ще изгорят. . . . но ние, според обещанието Му, очакваме нови небеса и нова земя, в които обитава правда.”
ДВЕ ВЪЗКРЕСЕНИЯ И ДВЕ СМЪРТИ :
Предвид разделението на човеците на две групи, ще има две общи възкресения и две смърти:
В Откр. 20:6 четем: „Блажен и свят, който участва в първото възкресение. Над такива втората смърт няма да има власт. Исус описва по картинен начин това, като овчар, който разделя овци от козите Със първата смърт умират всички човеци. Тя е естествената смърт, която прекъсва човешкия живот. Но в първото възкресение Бог ще съживи само онези, които са били записани в „Книгата на Живота.” Това е възкресението на праведните, което съпровожда Второто идване на Христос тук на земята:
„А не желаем, братя да останете в незнание за онези, които са починали, за да не скърбите като другите, които нямат надежда. Защото, ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и Бог ще приведе починалите в Исус заедно с Него. Защото това ви казваме чрез Словото на Господа: че ние живите, останали до Господното пришествие, няма да изпреварим починалите. Понеже сам Господ ще слезе от небето с команда, с гласа на архангел и с Божия тръба; и мъртвите в Христос ще възкръснат първи.; после ние живите останали ще бъдем грабнати заедно с тях в облаци, да срещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем винаги с Господа.”
1 Сол. 4:13-17
Спасените ще бъдат взети в небето, където за хиляда години ще се извърши съд над другите мъртви, останали в лагера на греха и бунта. След като този съд е свършил делото си и потвърдил присъдите на служителите на Сатана, същите възкръсват във второто възкресение за да получат присъдата си – в т о р а т а с м ъ р т . Това е описано в Откровение, глава 20.
Втората смърт е окончателна. От нея няма да има възкресение. Великата Борба между доброто и злото приключва с победа на доброто. Тогава започва втората фаза на Божието Царство –Царството на Славата. В онова царство и в онова време Христос обеща вход и спасение, за разбойника когато умираше на кръста. То още не е дошло, но когато дойде ще го видим с очите си, ако сме между спасените.
Учението за естественото безсмъртие на д у ш а т а не е библейско учение. То е враг на блажената надежда и очакването за близка среща с Христос. То е първото оръжие на врага в отнемане на човешката свобода. То е първата лъжа, която, погълната със забранения плод лиши човека от живота и свободата му- Няма свобода в лъжата. Исус казва: Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.”
Йоан 8:32
-----------------------------------------------------
ДУШАТА И БЕЗСМЪРТИЕТО
Душата не е безсмъртна по природа, но в нея е вложен копнежът за безсмъртие. И ако не може да го постигне в действителност, тя го търси в символичен и преносен смисъл, вижда го в това, което обича и цени. За жалост, нищо от това, което човеците наричат безсмъртно не е такова.
Едно голямо име между човеците не е безсмъртие. То е като написана в пясъка буква.
Един велик подвиг и една велика кауза не са безсмъртие. Нищожното е винаги близо до великото, готово да го замени.
Създаването на много поколения напред не е безсмъртие.
Времето и тях ще заличи.
Безсмъртието намира себе си само у Бога. Само Бог е безсмъртен.
А д у ш а т а ? А нейното богоподобие? А нейният копнеж за вечност? За да умре ли е създадена или за да ж и в е е ? Как Бог гледа на д у ш а т а ?
„Бог толкова възлюби света, щото даде Своя единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има живот вечен. Йоан 3:16
Бог не е Бог на мъртвите, а на живите. Той не иска смъртта, а живота. Той е намерил законен начин да спаси ДУШАТА от греха и смъртта.
„…понеже АЗ ЖИВЕЯ и вие ще живеете. В онзи ден ще познаете, че Аз Съм в Своя Отец, и вие във Мен, и Аз във вас.” Йоан 14:19 ,20
Подал се на изкушението и провинил се в г р я х, човекът е бил осъден от закона на смърт. Това би било необратима загуба, както за бащата Бог, така и за Неговото творение човека. Божията любов не е могла да се съгласи с това. Бог предвидил възможността за грях и потърсил начин за спасение на грешника още преди да се е появил грехът. Още преди да е имало грях и осъдени, Бог е създал противоотровата на греха и смъртта. Тя се състои в един план за и з к у п л е н и е . Там вината можела да бъде премахната чрез о т к у п .Вината на греха и неговото последствие можел да плати само един – самият Законодател – Бог. И то ако успее да реабилитира човека, там където той се провали. Изкуплението предвиждало Бог да стане човек, да устои на злото и го победи като човек и да умре като невинна жертва без грях. Това според божествените норми за правда и законност създавало един толкова стойностен морален актив, такъв изкупителен потенциал, че можел да неутрализира вината и да реабилитира виновния. Но само при условие, че виновният приеме този откуп за свой чрез вяра. Йоан 3:16. За д у ш а т а е било възможно да се спаси само ако иска да се спаси и приеме за свой Спасител Божия Агнец.
Божият спасителен план, състоящ се в изкупление на греха е бил пазен в тайна докато е дошло времето му. Загатнат е в Псалми 40: 6-8:
„ Жертва и принос Ти не си пожелал; отворил си уши в мен; всеизгаряне и принос за грях не си поискал. Тогава казах: Ето, идвам ; в свитъка на книгата е писано за Мен: Радвам се да върша волята Ти, Боже мой и Твоят закон е вътре в сърцето ми.”
Отбелязано е времето на изпълнението му в Гал. 4:4:
А когато се изпълни времето , Бог прати Сина Си , Който се роди от жена и стана под закона.”
И е обявен пред целия свят:
„ Ето Божият Агнец, който взема греха на света” Йоан1:29
Божият Син плати вината на човешкия грях и стана пътя към безсмъртието, вратата към вечния живот, единственият Спасител.
”Няма друго име дадено под небето, чрез което да се спасим. Деян:4:12
ДУШАТА И ЦАРСТВОТО НА СЛАВАТА
Библията не ни дава ясно и подробно описание на идващото Божие царство. Замълчава. Но загатва нещо, което ни е непознато, надминаващо всяка представа и въображение: „Защото, око не е видяло, ухо не е чуло и на сърцето на човек не е идвало, това, което Бог е приготвил за онези които Го любят” 1 Кор. 2:9
Това е обещаното Божие Царство на Славата. Това е пълният смисъл на Божията любов и Божият Спасителен план.
Това е копнежът на вековете и желанието на д у ш а т а да се върне при Бога не като безлично дихание, а като чакан и желан син или дъщеря:
„Защото зная, че е жив Изкупителят ми и че в последното време ще застане на земята. И след като изтлее кожата ми, пак от плътта си ще видя Бога, Когото сам аз ще видя и моите очи ще гледат, но не като чужденец. За тази гледка вътрешностите ми се топят в мене Йов 19:25-27
Това е Блажената надежда на вярващите от всички времена:
„Като очакваме блажената надежда и славното явяване на нашия Бог и Спасител Исус Христос.”Тит 2:13
Амин! Дойди Господи Исусе!
ДУШАТА И ВЕЧНОТО БЛАГОВЕСТИЕ
Читателю, това е най-хубавата вест, която е идвала до този свят, а сега до теб и до мен. В нея има всичко, което можеш да искаш и очакваш, а не знаеш, че го има. В нея има всичко, което Бог има и желае да даде на душите ни. Затова Той е положил жаждата за в е ч н о с т в тях.
Бог не е лош. Той не се радва на неправда, болки и страдания. Някой друг Го представя за такъв. Някой друг, който е и твоят най-голям враг и иска да те отдели от твоя Бог. Не забравяй това:
„Затова, веселете се небеса и вие, които живеете в тях! Но горко на земята и морето, защото дяволът слезе при вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време” Откр. 12:12.
Бог не пристъпва към Своя съд без да даде предупреждение и шанс за спасение на човеците. Под разни форми Той е имал блага вест към човечеството през всички времена. Затова тя се нарича Вечното благовестие. Тази вест, специфично пригодена към генерацията, която, я е получавала се нарича настояща истина. 2 Петр. 1:12 Настояща истина и настояща вест има и за нас днес в 21 век и тя е емблематичо изложена в Откр. 14:6-12.Заглавието на това четиво „Безсмъртна ли е д у ш а т а ?” е също част от настоящата истина за нашето време.
ИМА ЛИ още нещо, което може да се каже за д у ш а т а? Има ли нещо, което може да се иска от д у ш ат а ? Да се обърнем пак към нея и да попитаме самата д у ш а: Имаш ли някого, когото обичаш и искаш да бъде с теб в един безсмъртен и неизказано хубав живот? Тогава имаш едно велико задължение, което е и най-висша и сладка привилегия: Запознай тази твоя близка душа с твоята надежда и вложи твоето очакване в нея. Сподели своята радост с нея. Споделената радост е по-голяма. Освен това, писано е: ”Който печели души е мъдър” Пр.11:30
Да обобщим казаното до тук с последни мисли:
Душата е смъртна по своята направа и поради греха.
Но безсмъртие я очаква чрез вяра и послушание на Исус Христос.
Душата намира себе си и се издига до висшата си роля, когато откликне на Божия призив към нея за спасение. Това е най-великият й шанс за реализация в този свят и гаранция за живот в бъдещия по-добър свят. Мат. 16:26
„И Духът и невестата казват: Ела! И който чуе нека каже: Ела! И който е жаден, нека дойде! И който иска нека вземе даром от водата на живота.“ Откр-22:17
А м и н !
БОГАТАШЪТ И БЕДНИЯ ЛАЗАР В АВРАМОВОТО ЛОНО Лука 16:19-31.
Това е п р и т ч а. А в притчите се допускат недокументални изразни средства за да се изтъкнат документално верни истини. Поуката, истината остават, а помощните образци и средства се снемат като скеле на строеж. Този текст трябва да се разглежда като работен модел или схема, дадена не за да се изтъкне доктрината за състоянието на д у ш а т а след смъртта, а истината че е невъзможно да се направи нещо за спасението след смъртта. Ако се приеме буквално, този разказ предизвиква смущение и създава повече непреодолими въпроси, отколкото решава. Христос си служи с този модел за да потвърди абсурда за общение между живите и мъртвите и особено по най-важните въпроси на спасението. Между нас има дълбока, непреодолима бездна!
Все пак, не може да не възникне въпросът: Защо Христос си служи с една небиблейска илюстрация, за да изясни библейски истини.
Авраамовото лоно. По своята конструкция и начин на употреба, тоз израз е типичен еврейски идиом. По времето на Христос, редом със здравите учения на Писанията бяха проникнали и чужди влияния. Вавилонският плен, контактът с езически народи и стремежа към подражание на техните вярвания и ритуали, бяха прибавили езически заемки, които бяха всенародно познати, защото самите духовни водачи ги толерираха. Едно такова апокрифно /неканоническо/ вярване, приело юдейски облик и ласкаещо патриотичната и религиозна гордост на водителите беше учението за Авраамовото Лоно. За него се споменава в ТАЛМУДА, като някаква блажена пристан, където отиват праведните след смъртта си. С течение на злополучните за Божия народ години, когато той загуби националната си и религиозна свобода и беше до толкова объркан духовно, че не можеше да различи един истински МЕСИЯ сред себе си и задаваше въпроси като: „На кого ще бъде жената” от Мат 22:23 - 32 Христос не можеше да им говори всичко директно. Той често си служеше със притчи. В случая, Той стъпи на тяхната собствена почва, използва тяхната собствена парадигма . Той я използва, като си послужи с възгледите, които те приемаха , и надгради над тях истината, която те трябваше да приемат. Ако беше започнал да разкрепостява съзнанието им от наслоените, смесени с истини заблуди Той щеше да си затвори вратата и за истината, която им носеше, а тя е: Късно е да се мисли за спасение след смъртта. Спасението не идва чрез допитване до мъртвите, а чрез изследване Писанията! Ис.8:19,20 Мат. 5:39
Така, стъпили веднъж върху Писанията, те не можеха да не открият заблудите си и да отхвърлят поверието за Авраамовото лоно, в което има толкова фантастика и езическа некромантия, толкова суеверие, и национално духовна гордост, че с неговия антропоморфизъм , то се разпада още в началото. Нека чуем отново: Евр. 9:27 Съд, а не преговори и настоявания. Защото Екл. 9:6. Мъртвите не знаят нищо, те спят непробудно.
Христос ги остави условно на тяхното учение, не събуди съпротивата им- но с ясното съзнание, че като приемат истината, тя ще ги освободи неизбежно от заблудата им. Йоан 8:32.
В Мат. 8:11,12 обаче Исус поставя нещата в действителната им същност и хронология, като определя срещата с Авраам и починалите мъртви в бъдещето, когато ще дойде да съди всички:
„Но ви казвам, че мнозина ще дойдат от изток и запад и ще насядат с Авраам, Исаак и Яков в н е б е с н о т о ц а р с т в о, а синовете на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.”
Тук вече стоим пред едно събитие, което е все още в бъдещето, но ще стане действителност при близкото явление на нашия Господ.
А ВЕЧНИЯТ ОГЪН И МЪКИТЕ В НЕГО? Отк. 14:9-11; Откр. 20:10
Да, тук се говори за вечен огън и вечни мъки в него. Но не се бойте от тях, защото те са архивни. Този огън ще бъде паметен документ, за една война, която е била и няма да бъде вече! Как така?
Бог, Който е л ю б о в е вложил всичко във Великата Борба, която се води във Всемира. Той, Който е п р а в д а залага всичко от Себе Си, за да може правдата да царува, весели и крепи Вселената. Бог, Който е и с т и н а т а ще направи да остане само истината, а л ъ ж а т а да бъде премахната веднъж завинаги. Но Бог, Който мрази злото, няма да остави то да се забрави. Той няма да допусне блаженството на вечността да погълне и заличи спомена за г р е х а и неговата неотменима заплата - смъртта . Длъжен е да го направи, защото цялата Вселена има нужда от това и защото то не трябва да се повтори. Той ще изправи Всемира и безкрайната вечност пред един жив свидетел вечен паметник на победата на доброто над злото, огънят на втората смърт. Огънят на втората смърт, в огненото езеро е горял и прегорял. Той е свършил своето дело. Погълнал е нечестивите, мъртви в грехове и престъпления, превърнал ги е в пепел и след това е угаснал завинаги:
„Защото ето идва денят, който ще гори като пещ; и всички горделиви и всички, които постъпват безбожно ще бъдат плява и идващият ден ще ги изгори, казва Господ на Войнствата, така че няма да им остави нито корен нито клонче. А на вас, които се боите от името Ми ще изгрее слънцето на правдата с изцеление в крилата си . И ще излезете и ще се разиграете, като телета от обора. Ще стъпчете безбожните, защото те ще бъдат пепел под стъпалата на краката ви в деня, който определям, казва Господ на Войнствата.” Малахия 4:2
Делото на този огън е необратимо и той престава да съществува като фактор във реалната Велика Борба и реалната вечност на спасението. Но като исторически документ и веществено доказателство за реалността на греха, той ще бъде запазен по съвършен начин и с божествена техника за вечни времена.
Ще идват нови жители на Вселената, които не знаят нищо за греха и борбата с него. Те ще искат да навлязат в науката, която Универсът изучава и изповядва. Ще искат да узнаят какво е смъртта и какво е втората смърт. Ще искат да надникнат в това документално и да се уверят в него лично. Тогава те ще имат привилегията да проследят Великата Борба открай до край и то с помощта и свидетелството на живи участници в нея - с п а с е н и т е . И когато краят на този учебно документален филм дойде, ще падне от небето огън – огънят на втората смърт.- справедливият край на беззаконието. Този паметен филм за беззаконието и спасението ще бъде прожектиран вечно, ще бъде в е ч е н .Той ще гори винаги, когато някой поиска да влезе в архивите на Великата Борба. И в този огън никога няма да угасне болката на онези, които са имали възможност да се спасят, но не са го искали достатъчно.
АБСУРДЪТ РАЙ И АД ДА СЪЩЕСТУВАТ ЗАЕДНО
Вярата в естественото безсмъртие на душата води до абсурдното учение, че Раят и Адът могат да съществуват съвместно във вечността. Това е невъзможно по три основни причини:
Противоречи на Божия характер и изява.
Противоречи на Божието Слово – Писанията
Противоречи на нормалните отношения между живите.
1.Противоречи на Божия характер и изява
Бог не е създател на греха. Грехът е бунт против Бога и плод на свободната воля на един висш херувим, който е злоупотребил с нея. Бог би отишъл против Себе Си, ако се съгласи да живее в една Вселена, където под някаква форма има грях. Адът, пъкълът би бил точно това.
Бог е любов. Той е проявил любовта Си като е дал на грешниците възможност да се родят и живеят. Би изневерил на Себе Си , ако измени отношението Си към тях, като ги остави живи и нещастни завинаги. Верен на Своя върховен атрибут, любовта, Той ги лишава от вечните мъки чрез смъртта. И това е наказанието, което те сами биха си избрали.
Бог е правда Дори в гнева Си и в присъдите Си Той не излиза от обсега и границите на Своята правда. Като върховен Съдия във Вселената, Той отмерва вината и наказанието на всеки. Би ли бил справедлив, ако за прегрешения извършени в един преходен и условен живот налагаше наказания увековечаващи злото през вечността? Чуйте как патриарх Аврам отговаря на този въпрос:
„И Авраам се приближи и каза: Ще погубиш ли праведния с неправедния? Не може да бъде Ти да сториш такова нещо, да убиеш праведния с неправедния, така че праведният да бъде като неправедния! Не може да бъде това от тебе! Съдията на цялата земя няма ли да върши правда? Бит 18:23-25
Ако в градовете Содом и Гомор би имало 50, 45, 30, 20 или дори само 10 праведници, Бог би пощадил тези покварени градове. Но нямаше дори десет. Тогава Той отне веднъж правото им на живот чрез огън, като достатъчна присъда за смъртни човеци. Но не е казано че ще ги върне в огъня завинаги при последния съд. За тях това е бил „вечният огън” Юда 7.
Бог е истина. Когато каза: Ще умрете, Бог имаше предвид това, което те чуха и което ние днес четем. Възражението, че няма смърт, а обожествяване и безсмъртие въпреки греха ни изправя пред избора сами да решим кое е истината и кое лъжа.
2. Противоречи на Божието Слово – Писанията
1 Кор. 15:26 . Тук смъртта е наречена „последен врат”, който ще бъде унищожен. Ако има буквално вечни мъки, те биха били враг още по-голям от самата смърт. В Откр. 20:14 се казва, че смъртта и гробът са хвърлени в огненото езеро, което е втората смърт. След това има само „Ново небе и нова земя” Първото премина. Откр.21:1,4.
Един лагер на вечно страдание в освободената от грях ВСЕЛЕНА би бил царство в царство и вечна заплаха, вечен бастион на злото във Всемира. Бог няма да го допусне!
3.Противоречи на нормалните добри отношения и щастието на Спасените.
Една прозрачна стена на вечна раздяла би помрачавала щастието на спасените и увеличавала нещастието на изгубените. Една такава Вселена би била концепция по-ужасна от притчата за богаташа и бедния Лазар в Авраамовото лоно. В притчата поне има шанс за братята на богаташа да се спасят, като се обърнат в послушание на пророческите думи, дадени в Божието Слово. Но във фантастичния „Пъкъл” на безсмъртните осъдени души няма такава възможност. Там няма и лъч на надежда. Там е ужас, ужас и само ужас до безкрай! . . .И този ужас е уникален не защото ще умрат, а защото искат да умрат, а не могат! Защото виждат, че са осъдени несправедливо и произволно за определено и измеримо престъпление с безкрайно и неизмеримо наказание! И к о й ги осъжда така? Един Бог, Който е твърдял и винаги ще твърди през вечността, че е л ю б о в , правда, истина! Един Бог, на чиито благи дарове и те са се радвали заедно със своите, също грешили братя, но сега въздигнати до небето. А техните, все пак човешки грехове, сега тежат повече от Вселената!
Какво би могло да роди такъв изкривен и уродлив образ на бъдещето на Вселената, освен пълно отчаяние, омраза и хула към Бога? И ние се питаме: Кой ум, сърце и съвест би могъл да роди такъв ирационален образ на морала, такъв противобожествен и противочовешки ред! Кой би могъл да подържа, проповядва и „благовести” такова евангелие на ужаса? Той трябва да е някой, който мрази човеците толкова, колкото Бог ги обича! Някой, който е вкусил от прелестта на Божието Царство, но го е загубил, станал му е враг и не иска нищо повече от това да види и други нещастни с неговото нещастие! Но той няма право да обитава в човешката д у ш а така, както Онзи, който умря за нея и й е приготвил място за да живее и бъде щастлива с Него завинаги.
ИЗОБИЛЕН Ж И В О Т
„Аз дойдох за да имат живот и да го имат изобилно!” Йоан 10:10
Читателю, има съдбоносни срещи в живота. Днес такава е срещата ти с д у ш а т а. Тя е най-близо до теб, но и най-далеч защото мислиш, че винаги можеш да разполагаш и разговаряш със нея. А не е така. Собствената д у ш а е най-неуловимото и недостъпно нещо, защото мислиш, че я имаш и не знаеш кога тя е някъде другаде. Тя е скитник, тя блуждае, тя може да бъде водена от всекиго и всякъде. Но не може да бъде щастлива с всекиго и всякъде. Душата е създадена за Бога и намира себе си, своята идентичност само при Бога. Помогни на д у ш а т а си да намери себе си, като намери пътя, истината и живота. Тогава ще я имаш завинаги и ще бъде истински твоя! Тя има нужда от безсмъртие. Не й пречи да го намери и постигне по единствения възможен начин: Безсмъртие в Онзи, Който каза: „Мъртъв бях, но живея вечно!”
А м и н !