Тема 1
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО НА РАЗУМА
„В лицето на човека, природата осъзна сама себе си.”
В моите млади години, тази мисъл беше нещо като „закон божи” за материалистическата философия. Тя звучеше като откровение на мъдростта, като квинтесенция и връх на научното прозрение. Но не всичко, което е красиво е вярно и достойно за доверие. Сега, когато отново си спомням тази велика „догма” на атеизма, залязваща вече и не водеща, много ми се иска да я прекроя в нещо много по-доказано и актуално, като например: „В лицето на материализма и атеизма, човекът изгуби себе си!” Псалм 14 го е казал и предсказал още преди 3000 години /Пс. 14:1/ Там това мнение за човека и Бог е посочено като произлизащо не от разума, а от „сърцето”. Вече сме коментирали, че със строго научни доказателства не можем нито да докажем, нито да отречем съществуването на Бога. Това е въпрос не само на разум, а на отношение. Но понеже в това есе ние тръгваме към решаване нашите проблеми и установяване нашите отношения от позиция на разума, ще трябва да си дадем сметка колко „разумно”, колко логично и вероятно е съществуването на един Бог – Създател, не някога, а сега, в годините около второто хилядолетие.
Доста изненадващ може да изглежда факта, че позициите на „Божеството” противно на някои очаквания, не са се разклатили, а явно са се утвърдили. Особено днес /2013 г./ двадесет и три или двадесет и четири години след падането на воинстващия материализъм и атеизъм. Днес малцина са онези, които дръзват да отрекат категорично съществуването на една по-висша, невидима и скрита, но проявяваща се във видимите и открити неща, сила. Да, малцина са, ако въобще ги има и тяхното становище със сигурност не е „гласа на разума”! Те си имат други мотиви за такова отношение или „верую”
Единството между, общо казано „вярващото” човечество , обаче се разпада, когато стане въпрос какво иска Бог от нас; коя е волята Му за поведението и задълженията ни, и особено, кой е авторитетът, до когото трябва да се допитваме, когато определяме нашата верска практика. Аз лично, съм приел Библията за такъв наставник и а в т о р и т е т . Но тъй като в това есе разглеждаме първата ангелска вест, не като доктрина, а като вест и призив към цялото човечество, ще се позовем на това, което го обединява – р а з у м а.
Човекът мисли. Не само в статуята на Роден, не само в сентенциите на Блез Паскал, не само във философията на Платон, Декарт, или Фойербах, Хегел и Маркс. Човекът мисли . . . Това е неговата висша форма на живот. Мисли защото е личност. Всяка личност е и мислител!
Личността е богоподобие – един отделен, индивидуализиран , и интегриран самостоятелен свят. Може ли природата да създава личности? Хм . . . Чуйте това:
„В момента когато моят кон ми каже: „аз”, ще сляза от седлото и почтително ще му сваля шапка.” Емануел Кант.
Човекът мисли. Мисли европеецът, мисли арабинът, мисли туарегът, хотентотът и бушменът, мисли аборигенът, ескимосът, и азиатецът, индианецът, индонезиецът и нашият сънародник –българинът. . . Мислят, и то не само днес а са мислили през цялата си история . . . Какво са измислили? Много неща – всеки според своята култура, цивилизация и местоположение . . . Но в едно всички си приличат – измисляли са богове! Поразителна еднопосочност и единство на мисълта! Как няма нито един народ, който да е забравил това повсеместно, весдесъщо и вечно „богопроизводство”! Точно това е впечатлило и Плутарх, когато е писал:
„Може да обиколите света. Ще намерите градове без крепостни стени, без владетели, без училища и благоустройство , без театри и место за развлечение. Но няма да намерите нито едно селище или паланка без място за поклонение !”
Многозначителен факт! Мисълта и Божеството! Разумът и трансцендентното! Какво ги свързва? Как се намират? Как не могат едно без друго? Причината е в разума. Разумът търси причината, а причината води до Причинителя! Разумът по своята природа, същност и направа е „религиозен”, защото търси причината и Причинителя. Той е религиозен и по своя контрапункт – свойството да бъде търсен и да откликва на вести и послания от трансцендентен източник . А това значи да приема вести от Бога.
Излиза, че Разумът не е само инструмент на Природата за справяне в нейните условия, за оцеляване, проспериране и възпроизвеждане в биологичен или преносен смисъл. Много повече от това, той е средство за комуникация с още други себеподобни и с още НЯКОЙ, на Когото сам той е „подобен” , родствен и близък! Разумът би трябвало да ни доведе до познание на Божеството, до обща религия и до единност в нашата религия, вяра и верска практика.
До идеята за „Божеството” виждаме, че е успял да доведе всички народи и етнически групи през всички времена. Те имат божества, религии, култ. Но до единство в самата религия, вяра и верска практика, не е успял да ги доведе и продължава да търпи неуспех в това. Защо?
Наистина, Защо?
Никъде отговорът на този мистериозен въпрос не е толкова ясен, колкото в историята на древния израилев народ, от който цял свят трябва да се учи:
„Ерусалиме, Ерусалиме, ти който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошката прибира пилците си под крилата си, но не искахте!” Мат23:37
Разумът има не само способността, но и правото да избира! Да, правото да избира, дори своя Бог.
„ Изберете днес кому искате да служите – на боговете ли на които служиха бащите ви оттатък реката, или на боговете на аморейците, в чиято земя живеете; но аз и моят дом ще служим Господу.” Ис. Нав. 24:15.
В упражняване на това право, негово величество човекът е допуснал други божества да заемат мястото на Единия Бог в сърцето му.Те са се намножили там – богове и богчета, идоли и идолчета, докато храмът на душата е станал „вертеп” и свърталище на нечисти сили. Така по изповедание човеците остават религиозни или вярващи, но по поклонение – измамени идолопоклонци, лишени от Божието присъствие, от Божията сила. Друг бог е заел мястото в сърцата и живота им и те му служат, мислейки, че служат на Бога!
Такава фатална подмяна на ценностите се е случила официално и всенародно по време на френската революция, през 1897 г. Възмутени от фалша в духовенството и покварата в държавата, от политиката и религията, които държат народа в бедност и невежество, водителите на революцията, членовете на революционния конвент,отхвърлили вярата в Бога и провъзгласили разума за свое божество. Олицетворен бил всенародно в лицето на една артистка. Е, все пак, малко по-добре от водения от Мойсей народ, които го направили с едно златно теле! Но дали е по-добре или по- зле, може да се спори!
Разбира се, този рационален култ, това автообожание, не е могло да устои дълго, като формална религия. Обществото скоро се е върнало към традиционните форми на поклонение и църковна религия, но „свободомислието „ на онова събитие, практически се е запазило и действа и днес, така че съвременният човек има една религия за разума и чувствата си, а друга за поведението и постъпките си, например:
Съвременният човек иска да бъде считан за вярващ,религиозен и християнин
Но не иска да бъде зависим от Бога, Който изповядва!
Иска да почита и притежава Божието Слово – Библията и да чува „Божия глас” в тържествени случаи, но не иска да се води по нейните предписания и да вярва нейните чудеса.
Иска да е съпричастен с благословенията и ползите произтичащи от членството към Христовата Църква, но не иска да е обвързан с ангажименти на верност към нея.
Иска да се радва на заслугите на Христовата жертва и да възпява благодатта, но не иска да се споменава за Божия закон .и греха.
Когато му е потребен Бог за да го облагодетелства с нещо и да го запази, той иска да Го има до себе си - реален, отзивчив и силен, но когато отстъпва пред изкушенията, прави компромиси със съвестта си и върши явен грях, - Бог да си затваря очите, и да се държи като че ли е мит и легенда!
Не създава ли той така един Бог, като себе си? И всъщност, не е ли прогласил себе си за свой Бог?
Първата ангелска вест намира човечеството в такова парадоксално състояние на ума и духа. Затова тя носи в себе си и лекарството, противоотровата за това състояние. Тя атакува представата на разумния човек за разума, като я коригира и издига до същинската й висота – страхът от Бога и отдалечаването от злото:
„Страх от Господа е начало на мъдростта
И познаването на Светия е р а з у м .” Пр. 9:10;
„Страх от Господа, туй е мъдрост
И отдалечаване от злото, това е разум.” Йов 28:28
Достигаме до две определения, две съдържания на понятието „разум”. Да ги съпоставим:
1. „Разум /ratio/ означава висша степен на познавателна дейност у човека, способност за логическо и абстрактно мислене. С други думи,разумът е способността за обобщаване и осмисляне на общите закономерности. Проявява се като колективно свойство на интелекта и съзнанието и е тясно свързан с мисленето, въображението, паметта, емоционалността и волята.”
Разум, според боговдъхновения текст на Божието Слово, зад който стои самия Автор на човека и неговия разум обаче е нещо повече от това. Той вижда в разума онова, което трябва да свързва Баща със син или дъщеря. Затова излиза от традиционното разбиране за разума и насочва вниманието по-нагоре, към едно още по-„разумно” разбиране за разума - Богопознанието:
„Така казва Господ: Мъдрият да не се хвали с мъдростта си. . . но който се хвали, нека се хвали с това, гдето разбира и познава Мене , че съм Господ, Който извършвам милост.”Еремия 9:23, 24.
Незнанието за Бога и липсата на интерес са отказ от разума в очите на Бога:
„Волът познава стопанина си и оселът яслите на господаря си; но Израил не знае. Людете Ми не разсъждават.” Исая 1:3.
Според първата дефиниция, „разумът” е логическа способност на съзнанието, мозъка. Тя обаче не е пълна и е механична. В нея липсва критерият да се употребява разума и да се прави разлика между добро и зло. Липсва посоката за развитие към Божеството и към съвършенството. Такъв „разум” би могъл да бъде и гений на злото
Второто определение и разбиране за разума , без да накърнява качествата и значението на първото, го разширява, задълбочава и довежда до неговата фундаментална същност – да бъде водител на личността към нейния Бог. Разумът губи своето високо предназначение, ако не бъде разглеждан личностно. Изводът е страхотен: Човек не е пълноценна личност и не си служи пълноценно с разума, ако го лишава от това, което е най-висшата му проява. Разумът е създаден за да търси и да намери РАЗУМА!
В това се състои първото предизвикателство на първата ангелска вест. Тя апелира към едно общество, към едно човечество, което има разум, познания и култура, но се е предоверило на своя собствен разум и се е самоизолирало от Вечния Разум.Напомня му се:
„Уповай на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум.
„Не мисли себе си за мъдър. Бой се от Господа и отклонявай се от злото.”оспода и Господа и отклонявай се от злото.”ГГПр. 3:5,7. Срещу това самозаблуждение и самоощетяване, Бог изпраща вестта, която би довела личност и общество до истинската същност и цел на разума – Познанието на Бога и страха от Бога.
„СТРАХЪТ ОТ БОГА” - ИСТИНСКИЯТ СМИСЪЛ НА ТОЗИ ИЗРАЗ И НЕГОВИТЕ ОПАСНИ ДВОЙНИЦИ
Този израз и неговите производни, които изобилват в Свещените Писания, като „боя се от Бога”, „Страх Господен” , „богобоязливост”и пр. е залегнал в цялата Библия, както ДНК във всяка клетка на един жив организъм. Той отразява нещо пряко свързано с човека през всички времена, нещо съществено, незаменимо, неподправимо и оригинално, специфично и във висша степен лично в отношенията между Бог и Неговото творение – човека
За удивление е, че тази на вид абстрактна идея, има в своя подкрепа напълно реални действия в материалния свят. Нека да споменем някои факти:
Под нейно влияние, Авраам напуска бащин дом и родина и тръгва за страна, която не е виждал и не познава.
Поради „страх от Бога”, Йосиф не се възползва от благоприятните си шансове в дома на Петефрий, а приема да загуби и да страда без да е виновен.Бит.39:7-9.
По силата на същото невидимо влияние и ръководство Мойсей се отказва от позициите си в Египет и предпочита да търпи лишения в пустинята заедно с един номадски народ в робско положение. Евр. 11:24-27
Същият този чужд на „здравия разум” „страх”, спира ръката на Давид да прободе спящия си враг – Саул. 1 Царе24:2-7 и 1 Царе 26:7-9.
И пак с тази причина се легитимира пророкът-беглец, Йона, когато обяснява на ужасените моряци своето присъствие между тях и внезапния гняв на морето. Йона 1:8,9.
Пак същия този тайнствен фактор имат като подбуда, стотици, хиляди и милиони „боещи се от Бога”, когато постъпват нестандартно и нелогично на общата практика при разни случаи в живота. Случайно ли? Необмислено ли? Или по своя презумпция и дързост? О, не! Защото така ги учи Сам Той,техният Господ и Бог, от Когото се боят:
„Кой е между вас, който се бои от Господа, и слуша гласа на Неговия раб, но ходи в тъмнина и няма за него светлина? Нека уповава на името Господне и нека се обляга на своя Бог.” Исая 50:10
Бог е един. И страхът от Бога е уникален. Но в условията на г р е х а и във Великата борба, която се провежда на тази земя, врагът на душата предлага своя арсенал от фалшификати и злоупотреби. Затова необходимо е да разграничим истинския „страх Божий” от неговите опасни и много разпространени двойници.
1. Суеверен, невежествен страх Рим.1:18-25
В тези стихове става дума за една злокачествена имитация на истинския страх от Бога. Поради невежество и неподдържане нормални отношения с Божеството чрез изучаване Неговото Слово и послушание на Неговата заявена воля, човеците изпадат в идолопоклонство, суеверия, предания, нечисти практики, и служене на бесове. Те започват да се страхуват от всичко, което не познават или погрешно познават:фатални числа и дни, магии, заклинания, зли сили като вампири, таласъми, обаяния и ориси; вярват в кармата, прераждането и предопределението във фаталистичен смисъл. В суеверието си, прибягват до предпазващи средства, като муски, амулетки чудодейни символи ,предмети и ритуални практики. Следват култове и обреди, които олицетворяват Божеството в изопачени образи: идоли и фетиши, природни сили, дракони, тотеми и всевъзможни символи.При невежите народи това поклонение на низшия страх приема по-примитивни образи и форми. При културно развитите личности и народи приема по-съвременни и отговарящи на интелекта такива. При вярващите християни идва по пътя на „откровения”от отвъдни източници, небесни пратеници, духове на мъртви, изопачени тълкувания и измамливи духове. Като връх на измамите се явява фалшифициране на Божиите вести и вестители, до личното представяне на Сатана за светъл ангел, или Христос. 2 Кор. 2:14. Когато чувството за вина, поради пропуски, престъпления или грехове е силно, съвестта търси облекчение чрез дела на покаяние, самобичуване и изкупление,стигащи до човешки жертви и саможертви. И точно в такова състояние е най-изложена на манипулации от вън, „мъртви дела и опити за самоспасение.Този „страх” не е чистият и възвишен,благороден и свят СТРАХ ОТ БОГА.
В подобно положение на невежествен страх са били самаряните, за които е докладвано,че поради страх от лъвове проявили интерес към юдейския Бог, но не стигнали до пълно богопознание, а само до условно такова:
„ . . От Господа се бояха, но и на боговете и идолите си служеха” 4 Царе 17:33
Сатана обича да насажда такъв страх, защото той увеличава дистанцията от живия Бог, а сближава с врага. Защитното средство против такива заблуди е и с т и н а т а . Исус казва:
„Ще познаете и с т и н а т а и истината ще ви направи свободни.” Йоан 8:32.
Истинският СТРАХ ОТ БОГА пропъжда тези страхове и ги разобличава.
2. ЗАКОННИЧЕСТВО И ФАНАТИЗЪМ
Друг фалшификат и опасен двойник на истинския страх от Бога е фанатичната религиозност и самоцелно законичество. Това е коварно прикритие на човешкото коравосърдечие и жестокост под маската на ревност за Бога. Особено пагубна е тази религиозна ревност, когато се проявява в средата на просветените в Божието учение юдеи или християни. Осланяйки се на своята просветеност и познания върху писаното Божие Слово, но не и върху Божия Дух и характер, който е ЛЮБОВ, те са ставали груби, безмилостни и жестоки. Били са готови първи да хвърлят камък върху жертвата, която са уловили в някой грях. Те мислят, че служат на Бога, когато убиват. Бог мрази греха, но обича грешника. Те не са чак толкова засегнати от греховността на греха, колкото от омразата си спрямо грешника. В тази си нагласа са по-подходящи за палачи и екзекутори, отколкото за душеспасители. Срещу този дух възстава Христос, когато цитира : „Милост искам, а не жертва” Осия 6:6 .Такава неосветена, нечиста „ревност за Бога” проявяват синовете на Яков при случката със сестра им Дина. Бит. 34. Такова фалшиво отстояване на един обет, проявява Саул, когато заклева израиляните да постят с него и е готов да убие сина си Йонатан. Такъв е духът на евреите, когато убиват пророците в Стария завет. Такива са подбудите на Христовите съвременници, когато искат да Го убият. Същият е духа на Савел, когато участва в убийството на дякон Стефан и когато по-късно пътува за Дамаск. Деян. 7 и 9. Такава е цялата практика на църквата през средните векове , когато изземва и унищожава Библии, пали клади, лови” вещици”, отлъчва еретици и устройва Вартоломеевви нощи. Такава е и Лаодикия, когато парадира със своето „богатство”, а не вижда своята нищета. Такъв може да съм аз и такъв или такава - ти, когато съдим ближния, а не познаваме себе си. А страх от Бога означава да зачиташ Божието творение като себе си.
„Най-големият ни грях е коравосърдечието и липсата на съчувствие към нашите себеподобни . . . „ според „ Притчите на Ис. Христос”. Боже, опази ме от такава ревност и служба за името Ти! Амин!
3. КВАСЪТ НА ЛИЦЕМЕРИЕТО
Истинският „страх от Бога” е нещо лично, свято и съкровено, само между Бог и душата. Неговият коварен и отровен двойник е показната религия , онази която има за цел да впечатли страничния наблюдател и да донесе косвено дивиденти на симулиращия набожност лицемер. Исус беше казал: Пазете се от кваса на фарисеите имайки предвид лицемерието. Един обстоен и задълбочен анализ на тази притворна и демонстративна набожност би разкрил: Егоизъм, алчност, гордост, нечестност и неверие.
Лицемерът дотолкова е свикнал с девалвиралите душевни и морални стойности в себе си, че те не му правят впечатление. Би се изненадал немалко, ако се окаже, че нещо е истинско, а не двузначно!
В непрестанния Си пряк контакт с такива „представители” на Бога, Исус употреби най-острите слова,които са излизали от устата Му:
„ Горко вам, книжници и фарисеи, гробища варосани . змии . . „слепи водители „…и направи бич и изгони търговците от храма. Мат. 23:23-33.,Марк 11:15-17.
Като навременна, нагледна и незабравима илюстрация, пак Той, ни представя образа на самодоволния молител в храма, който не може да се нахвали за благочестието си и не може да не изрази възмущението си от такива, като жалкия молител – митара, застанал незабележим и съкрушен в полумрака на храма. Лука 18:9-14.
Гордостта е най-безнадеждния грях. Лицемерието е прикрита гордост, прикрита зад привидни набожност и благочестие. Ще благоволи ли Бог в нея? Ще се зарадва ли на такова поклонение? Ще приеме ли такъв поклонник? Уви, не! А вие как мислите?
„ . . . като казват: Стой далеч, не се приближавай до мен,
Защото аз съм по-свет от тебе! Такива са дим в ноздрите Ми,
Огън горящ през целия ден.” Исая 65:5
Има такива поклонници. Може би знаят за Бога повече от другите. И може би са искрени! Те влизат в храма и излизат от там, такива каквито са влезли – лицемери. Лицемери, обгърнати в собствената си правда, преливащи от собственото си чувство за достатъчност , облечени в своя моден костюм от рафинирано лицемерие. На вид имат всичко, но всъщност нямат най-важното: Нямат „сватбарската дреха” на Христовата правда . Биват изпреварени от митарите и грешниците в Божието царство, а сами остават в ъ н , където и винаги са били.
Първата ангелска Вест кани такива самосветещи „звезди” да се огледат, да се сверят с Оригинала, да дойдат на себе си и да се п о к а я т, защото в никоя църква лицемерието не е толкова неприемливо за Бога и толкова анахронично, колкото в ЛАОДИКИЯ!
„СТРАХЪТ”, КОЙТО БОГ ОДОБРЯВА И ПРИЕМА
Бог не е диктатор и не може да приеме нито едно поклонение или почитание, което не отговаря на Неговата святост, възвишеност и съвършенство. В Мат. 7:16 Христос сочи сигурния начин да познаем дали едно нещо е добро или зло: „По плодовете им ще ги познаете”. В живота на някои личности тези плодове са ярко и забележително изявени. Ще се спрем на три от тях.
1. Авраам.
„Тогава ангелът Господен му извика от небето и каза: Аврааме, Аврааме! А той каза:Ето ме. И Ангелът каза: Да не вдигнеш ръката си върху момчето и да не му направиш нищо; защото сега познах, че ти се боиш от Бога, понеже не задържа от мен дори и сина си, единствения си син.”
Бит. 22:11,12
Тези думи не се нуждаят от много коментари.Поставете се на мястото на Авраам и почувствайте, как той се” бои” от Бога! Познат ли ви е вкуса на този вид плод, поне малко? . . .
2. Йов.
„И Господ каза на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Йов, че няма друг като него на земята – човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и отбягва злото? Йов 1:8
Как Йов се „бои от Бога” научаваме когато е допуснато да пострада и да загуби всичко. Неговите думи: „Господ даде, Господ взе. Да бъде благословено името Господно”, са думи на светия, който се е издигнал над себе си и притежанията си. Той дори не е знаел за това, когато в благополучието си е постъпвал богоугодно. Йов гл. 31. Така ли се „боим” от Бога, когато сме добре?
3. Мойсей.
„А като видя Господ, че свърна да види, Бог го извика изсред къпината и каза: Мойсей, Мойсей! И той каза: Ето ме. И каза: Да не се приближиш тук! Събуй обувките от нозете си, защото мястото на което стоиш е свята земя.” Изход 3:4,5.
Чрез тази опитност на Мойсей, всички биваме поучавани как трябва да се държим в Божието присъствие и какви чувства трябва да ни изпълват.
„Замълчете и знайте, че Аз съм Бог!” Псалм 46:10
Страх от Бога! Боязън от Всевишния! Свещен трепет и страхопочитание! Благоговение пред великото, святото и съвършеното! Възторг и преклонение пред уникалното,неподражаемото и непостижимото! Чувство за сродство и привличане сред бездна от различие! Вселена от многообразие и единство и близост сред космическа отдалеченост! Свещен „страх” от Всевишния! О, привилегия на висше избраничество! О, живот на животите и блаженство на блаженствата! О,сигурност! О, увереност! О, божествено преживяване! О, живот, който може да има само един БОГ ! И аз, който Му се боя!
Всичко това, и още, и още, и много пъти по „още”се съдържа в тази страшна дума: „Страх от Бога”! И всичко това ти предлага даром Той, Който изпраща Своя „ангел” и до теб!
„Убойте се от Бога и Му въздайте слава!”
ИСУС довежда до съвършенство и олицетворява в пълнота съдържанието на идеята за „страх от Бога”. При Него то е пълна близост, съгласие и единомислие. При Него е послушание и готовност за служене. Готовност и жертвоготовност.!
„Драго ми е Боже мой да изпълнявам волята Ти и законът Ти е сред сърцето Ми!
Псалм 40:8
Първата Ангелска вест зове човечеството от последните дни с божествен зов. Кой ще чуе? Кой ще отговори? Кой ще намери себе си, своя Бог и спасението си? Небето с трепет чака да види кой ще се отзове на небесната оферта. Кой ще стане неин носител и в живота си и сред света, който така много се нуждае от нея?
„После чух гласа на Господа, Който казваше: Кого да пратя? Тогава рекох: Ето ме,изпрати мене” Исая 6:8.
РАЗУМЪТ – ТОВА ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО!
Сам по себе си, разумът е едно предизвикателство. Мозъкът има милиарди нервни клетки и установява много повече връзки между тях,наречени синапси. Той е като една галактика от милиарди звезди, като една огромна централа за приемане на информация, за съхранението й, за свръзка и осмисляне.
Връзка с кого? И осмисляне на какво? Връзка с регистъра на населението, с учебните програми и системи? Или с борсата по труда, пенсионния отдел и погребалното бюро? Милиарди, милиарди нервни клетки само за това? Съществува мнението, че обикновено човек използва през живота си само 4% от своя мозъчен капитал. А останалата част? За какво е? Ако 4% се оказват достатъчни за преживяване, за учение и труд, за интриги, за войни, за развитие, за съграждане и събаряне, за любов и омраза и т. н. останалото от разума, което не се използва, за какво е? За благодарствен „дар” към природата, че е била щедра? Или за „осигуряване” след смъртта, която е най-сигурното нещо в живота ни?
Бедният разум! Той наистина живее зле! Караме го да живее като последен бедняк! А „беден” ли е?
„Той е направил всяко нещо хубаво на времето му. Положил е и вечността в сърцето им” Еклисиаст 3:11
Ние използваме разума за всичко, само не и за самия него. Караме го да върши каква ли не черна работа, но не и това, за коетоа е бил създаден – ВЕЧНОСТТА И ВЕЧНИЯ РАЗУМ!
Няма по-голяма загуба от това, да загубиш разума си! И няма по-голямо престъпление, като го и имаш, да живееш като че ли го нямаш!
„Робът се бори за свобода, а свободният за съвършенство”
Яне Сандански
Милиони отиват в гроба, участвали само в първата борба. Милиони живеят като р о б и , роби на своите погрешни мисли и идеи!.Милиони не знаят как да си служат със своя р а з у м !
Какво унижение за р а з у м а ! Да допуснем ли да стане хронична болест? Да не бъде!
На смъртния си одър, Бетовен казал”Всичко едва сега започва!. . . „
Приятелю или враже, еднакво съпричастен с тази тема, случаен събеседнико или преднамерен опонент . . . земни жителю, или дори извънземен! Предизвикателството е колкото към мен, толкова и към теб. То е в теб и в мен. Тое в р а з у м а , който носим и който ни задължава да се отзовем на времето и да го осмислим:
„Нека чуем края на всичкото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека.! Еклесиаст 12:13
АКО обичаме Исус, ще можем да разберем, приемем и изпълним вестта Му.
А м и н !