М О Е Т О О Ч А К В А Н Е
Тема 20
„На стражата си ще застана, ще се изправя на кулата и ще внимавам да видя какво ще ми говори Той, и какво да отговоря на изобличителя си. Господ в отговор ми рече: Напиши видението и изложи го ясно на дъсчици, за да може да се чете бърже. Защото видението се отнася към едно определено бъдеще време, но бърза към изпълнението си и няма да излъже; Ако и да се бави, чакай го, защото непременно ще дойде, няма да закъснее.”
Авакум 2:1-3
Вълнението на едно ОЧАКВАНЕ, не може да не ви е познато. Очакването се появява в съзнанието, приближава във времето, среща се с настоящето и става факт. После се вгражда в живота, променя малко или много в съдбата и остава в съзнанието като спомен. Нерядко, очакването никога не се реализира и това също има повече или по-малко значение за личността.
АЗ живях с очаквания. Някои от тях се сбъднаха по добър за мен начин. Други – не по най-добрия начин. . . Трети въобще не се сбъднаха . Само е д н о о ч а к в а н е премина през целия ми живот без да загуби ни най-малко от настъпилите в живота промени. Напротив, то увеличава своето съдържание с всеки изминат ден и се превръща във върховното ОЧАКВАНЕ НА ЖИВОТА МИ.Това очакване е общочовешко, историческо, всемирно, божествено!
„Защото зная, че е жив Изкупителят ми и че в последно време ще застане на земята. И като изтлее след кожата ми това тяло, пак със плътта си ще видя Бога; Когото сам аз ще видя и очите ми ще гледат и то не като чужденец. За тази гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.”
Йов 19:25-27
„А според обещанието Му, очакваме ново небе и нова земя, в които да живее правда.”2 Петр. 3:13
„. . .отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, п а к щ е
д о й д а и ще ви взема при Себе Си, тъй щото гдето съм Аз да бъдете и вие.”
Йоан 14:2,3
ПЕРСПЕКТИВИ ОТ ВИСШ ПОРЯДЪК
Личността на Исус Христос трябва да се извлича от Библията, а не от другата литература: „Изследвайте Писанията, те свидетелстват за МЕН…” Йоан 5:39.
Там тя е център, около който се въртят всички събития. Много десетки пророчества предсказват идването Му на нашата земя от друг, по-добър свят. Загатват, обрисуват и разкриват черти, от несравнимо чудния Му живот - от първото пророчество преди хилядолетия, до последните сцени на Голгота. В този божествен сценарий Той върви по пророческите вълни на времето, така както вървеше буквално по вълните на Галилейското езеро . Сам Емануил – Бог с нас, Той среща корабокрушенците от всички времена и им казва: „Аз съм, не бойте се”. Йоан 6:20. . . .Последните пророчески слова , дошли направо от устата на небесен пратеник към неговите земни родители гласят:
„Тя ще роди син, Когото ще наречеш Исус /Спасител/, защото Той е Който ще спаси людете си от греховете им.”
Сам Исус представя Себе Си, като Онзи, Който е дошъл от друг свят и ще заведе Своите верни в друг по-добър свят:
„И рече им: Вие сте от тия, които са долу; Аз съм от ония, които са горе. Вие сте от този свят, а Аз не съм от този свят.” Йоан 8:23
„Исус отговори: Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега царството Ми не е оттук. Затова Пилат Му каза: Тогава Ти цар ли си? Исус отговори: Ти право казваш, защото аз съм Цар. Аз за това се родих и за това дойдох на света, да свидетелствам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас.”
Йоан 18:36,37.
Очакването за Месия – Христос е потвърдено от самия Него, Той Сам го е обещал:
„. . Аз пак ще ви видя и радостта ви никой няма да отнеме.”
Йоан 16:22
Учениците Му са приели това обещание, защото Го питат: „Сега ли ще върнеш на Израиля царството?” Деяния 1:6-8. Отговорът на Исус ги отклонява от обвързване със срокове и дати: „Не е за вас да знаете времето. . .” Той набляга върху делото, което има да извършат преди това в Ерусалим, Юдея и по целия свят. Но очакването остава. Мат 24:37-42.Христос навред казва: Очаквайте Ме!.Пророчеството на Авакум казва: „Ако и да се бави, ЧАКАЙ ГО!
ОЧАКВАНЕТО НА ПОСЛЕДНОТО ВРЕМЕ
Исус представя това очакване чрез една притча:Мат. 25:1-10. От нея тръгваме към действителността. „Понеже младоженецът се забави, додряма се на всички и заспаха.”
Тъй като обещанието не стана в дните на апостолите, не стана и при техните приемници, не стана и през вековете, наречени „средни” или „тъмни”, църквата бе налегната от дрямка и заспа. Тя бива стресната и събудена от среднощен вик: „Младоженецът иде! Ставайте да Го посрещнете!” Този вик намира своя исторически отзвук в събитията от началото на 19 в., когато редица пробуждания тук и там, довеждат до Милеристкото движение. В североамериканските щати Уйлям Милър изследва пророчеството от Дан. 8:14 за 2300 денонощия, като вижда в „очистване на светилището” завръщането на Христос и края на света.Проповядва със сила предстоящето идване на Христос през 1844 г. От тук започва истинското ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНОТО ВРЕМЕ. Исус не дойде през 1844 г. и това става причина за голямото разочарование на очакващите. Те понасят критики, нападки и подигравки. Но забавянето, разочарованието и критиките на „неочакващите” не отменят самото ОЧАКВАНЕ, нито вярата във факта на Христовото завръщане.
ДНЕС,в края на 2011 г. когато пиша тези редове, един ретроспективен поглед към изминалите събития, не само не обезсилва реалността на обещанието, не само не запазва неговата актуалност, но и дава усета за неговата непосредствена близост, неговото предфинално възпламеняване.
РАЗОЧАРОВАНИЕТО Е БИЛО ПРЕДВИДЕНО
Да се върнем на очакването и разочарованието през 1844 г. Тогава вестта за Второто Пришествие е приета от една малка част от човечеството, 50 - 100 хиляди души. Приемането е станало не въз основа на едно пълно познание, а по-скоро сензационно, от възбуда , от страх. . . Това се вижда от факта, че след разочарованието на 22 Октомври, групата „очакващи” рязко се стопява и болшинството масово напуска очакването. Ако Исус беше дошъл тогава, щеше ли това да е пълноценно изпълнение на обещанието към Неговите избрани? Би ли довело до подобаващия завършек на ВЕЛИКАТА БОРБА? Би ли заварил Христос един приготвен народ, който Го очаква? Би ли имало един подобаващо предупреден свят? НЕ. Това би било един прибързан завършек на всемирния проблем, неудачен финал, оставящ разочарование и неудовлетворение у всички наблюдаващи жители на непадналите светове. Това би лишило ВЕЧНОТО БЛАГОВЕСТИЕ от най-силната му част – ТРОЙНАТА АНГЕЛСКА ВЕСТ! Великата борба би била лишена от най-драматичната й част и най-убедителния епизод – борбата на светиите с
ОБРАЗА НА ЗВЯРА. Откр. Гл. 13.
Не е било време за Пришествието, а за р а з о ч а р о в а н и е . Това ни казва Библията в Откр. 10:9:
„. . изяж книжката и в устата ти ще бъде сладка, но в корема ти ще се вгорчи”
В„Книжката” е споменатото Даниилово пророчество за 2300 денонощия. Сладостта е радостта от очакването, а горчевината – горчивото разочарование. Да, разочарование е трябвало да има, то е било предвидено и предсказано. Но това не отменя, а дори засилва очакването, защото:
„Тогава ми се каза: Трябва пак да пророкуваш за много люде и народи, езици и царе.” Откр. 10:11.
Според Божията програма в спасителния план, разочарованието трябва да бъде последвано от разгръщане на всесветска проповед и то в съвременен вид, т.е. „ВЕЧНОТО БЛАГОВЕСТИЕ”
„И видях друг ангел, че летеше посред небето, който имаше ВЕЧНОТО БЛАГОВЕСТИЕ, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ, племе, език и люде. И каза със силен глас: Убойте се от Бога и въздайте Нему слава, защото настана час ът, когато Той ще съди; и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори. И един друг ангел, втори, следваше подир него и казваше : Падна, падна великият Вавилон, който напои всичките народи с виното на своето разпалено блудстване. И друг, трети ангел вървеше подир тях и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото или на ръката си, той ще и да пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред светите ангели и пред Агнето.”
Откр. 14:6-12
Тази библейска в е с т , която „лети” над земята и звучи по най-съвременен начин, не е била прогласявана никога преди това. Последният останал жив апостол, Йоан, я получава на остров Патмос и я записва в своята книга. Но нито той, нито неговите приемници, нито християните през вековете. . .нито западната, нито източната църква, нито реформацията и реформаторите, нито Лутер, нито Калвин, нито Джон Уесли, нито християнските общества, от по-ново време я проповядват. Защо? Защото още не й е дошло времето. То идва след разочарованието през 1844 г. – времето на ТРОЙНАТА АНГЕЛСКА ВЕСТ.
ОЧАКВАНЕТО ПРОДЪЛЖАВА
„Очакващите” след разочарованието са една малка група хора, но с голяма в я р а и с велика в е с т . Те отказват да се пръснат, да се обезверят, да се усъмнят в своя Бог. Базират се не на уговорка с променливи клаузи, а на о т н о ш е н и е , което стои и устоява. Те са очаквали с верност и когато губят, губят с верност, страдат с достоинство.
Затова и Бог се отнася към тях с верност и зачита достоинството им. Той ги извежда от разочарованието и им показва пътя. Още на следващия ден, един от тях трябва да премине през една обрана царевична нива. Както върви, вдига поглед нагоре и вижда върху екрана на чистото небе невероятна сцена: Облечен в одеждите на велик Първосвещеник, Сам Господ Исус Христос влиза в Светая Светих на небесното светилище. Това е достатъчно. Споделя го с малцината от останалата верна група и всички разбират грешката си. Тя е в тълкуванието на израза „очистване на светилището”. Земята не е Светилището, което е трябвало да се очисти. Светилището е горе на небето и там е станало нещо, което се нарича „очистване”. Когато изследват установената от Бога служба в земното светилище, достигат до деня на очистване в седмия месец, десетия ден. Това е забележителният „ден на омилостивение”, Йом Кипур. Читателят може да проследи цялата наредба за земното светилище описана в Изх. 25 - . . .гл. Левит .гл. 23 и др.
Насочено към небето, към небесния храм или светилище, вниманието им се спира на най-забележителния предмет в този храм – ковчегът на завета /Откр. 11:19/. А знаем какво съдържа той – десетте Божи заповеди, скрижалите, двете каменни плочи, на които сам Бог написа, след като изрече Своя закон. Така първата от трите ангелски вести прозвучава в унисон с целия закон, респективно 4-та Божия заповед. Очакващите виждат, че човеци са направили промени в Божия закон. Те възстановяват неговата цялост и отдават на седмичната с ъ б о т а подобаващото й зачитане. Дали сега вече църквата и светът са готови за о ч а к в а н е т о ?
Не съвсем. Реформата в църквата на очакващите, току що е започнала. Тя трябва да отиде далеч по света и да апелира към едно християнство, което е затвърдяло в погрешни разбирания и практики. И още нещо, ако Христос би дошъл сега, той би заварил една реформирана, но все още легалистично мислеща, законническа църква. Тя има завоевания в популяризиране вестта си по света, но все още не е израстнала по отношение критериите си за спасението. Тя вярва, че реформата в пазене Божиите заповеди е условието за спасение.
Нужно е ново откровение и то идва с генералната конференция в Минеаполис през 1888 г. Тук църквата на очакващите приема нещо, което е пренебрегвала и подценявала до сега – ОПРАВДАНИЕТО ЧРЕЗ ВЯРА. Големият извод, който заляга отсега нататък в доктрината й е че НИКОЙ НЕ СЕ СПАСЯВА ЧРЕЗ ПАЗЕНЕ НА БОЖИИТЕ ЗАПОВЕДИ, А ТРЯБВА ДА ПАЗИ БОЖИИТЕ ЗАПОВЕДИ, ЗАЩОТО Е СПАСЕН ЧРЕЗ ВЯРА!
ОЧАКВАНЕТО ПРЕЗ 20 ВЕК. ПРЕПЯТСТВИЯ ОТВЪТРЕ И ОТВЪН
В КРАЯ на 19 в. учението за спасението добива завършен вид. Успоредно с това се дават много практични вести чрез пророческата дарба, изявена в редиците на „очакващата” църква. Възпитание и образование, здравна просвета, съвети върху отношения в семейството, църквата и обществото, специални вести към младите, родителите, възрастните хора, световна здравна просветна, лечебна и евангелизаторска дейност. Чрез Църквата на Адвентистите от Седмия Ден се изливат много благословения на света. Готов ли е вече светът за великото ОЧАКВАНЕ?
Не бива да мислим, че ВЕЛИКАТА БОРБА на вселената ще приключи само с добра теология и уместни реформи. Не бива да мислим, че конфликтът на вселената ще завърши така без борба, съпротива и драматизъм. Не бива да мислим, че няколко десетки или сто години са пределно много време за чакане. . .Та Ной е имал 120 години за да предупреди един много по-малък и не така сложен свят! В тази кауза е заложен най-чувствителния и фундаментален проблем – естеството на ГРЕХА. Заложени са МИРА, СИГУРНОСТТА И ЩАСТИЕТО на разумната вселена. Този проблем е от жизнена важност и не може да се реши без да се видят на живо всички контрааргументи на ВРАГА. Предупредени сме: „. . .Горко вам, жители земни, Дяволът е между вас, много разярен!. . .” Откр. 12:12.
Потвърждението на тези предупреждения не закъснява. В началото на 20 в. когато като че ли светът и църквата са готови за изпълнение на Божията поръчка, възникват неочаквани атаки вътре в общността на самите „ о ч а к в а щ и „ Църквата трябва да преболедува и да придобие „имунитет”.Но важното е да бъде водена от Бога. Когато Бог води някого, не е важна многочисленост, не е важна популярност или високо положение, нито големи таланти и средства. Истината може да е облечена в скромност, непретенциозност и бедност, но щом има печата на Божието одобрение, тя проявява жизненост и рано или късно тържествува. Тя има бъдеще!
В началото на 20 век, „очакващите” са една официално известна църква, която се готви да изпълни своята всесветска мисия: Да прогласи „вечното благовестие” в неговата актуална, настояща форма – ТРОЙНАТА АНГЕЛСКА ВЕСТ. Те имат вече не само в е с т т а но и позиции, от които да я придвижат: здравни институти, издателски къщи, младежки организации, и мисионска дейност в далечни страни. Току що влезлият 20ти век, като че ли отваря благосклонно своите врати. . .Но има „някой”, който не се радва на това, бои се от него и е готов да го възпре по всеки възможен начин. Вече знаем кой е той и защо е „много разярен”. Ако читателят има възможност да прочете двете неголеми книги на Люис Р. Уолтън, „Омега” и „Омега 2”, ще се запознае с проблемите, които възникват вътре в организацията на „очакващите”. Това е един „троянски кон” от влиятелни личности, които се опитват да внесат небиблейски учения в доктрината на църквата, като пантеизъм, окултизъм и др., заедно с провеждане на свои лични интереси и цели. Някои от водещите имена са: Д-р Келлог, Албион Белинджър, Д.М. Кенрайт. . . Обаче, точно тук и сега, в тези критични, опасни моменти, проличава намесата на Провидението. Небето разобличава и разбива коварните атаки чрез скромен инструмент, в когото вселява авторитета и силата на пророческата дарба – Божията „вестителка” Елън Уайт. Това име израства и става познато по целия свят. Тя извършва неоценима полезна дейност и оставя огромно наследство във вид на лични свидетелства, живи опитности и безсмъртни писания.
Препятствията, поставяни по пътя на и с т и н а т а стават стъпала, по които тя се изкачва по-високо и влиза в своята роля все по-убедително.
ТРОЙНАТА АНГЕЛСКА ВЕСТ И ДВЕТЕ СВЕТОВНИ ВОЙНИ
Първата половина на 20 век би могла да доведе до изпълнение на евангелската поръчка,приготвяне на църквата и посрещане на „Човешкия Син” в Неговото славно завръщане. Това би било в унисон и хармония с библейските пророчества. Но библейските пророчества имат едно специфично качество – у с л о в н о с т а ! Събитията в света и историческите факти, не се провеждат по предварително написан сценарий, а следват закономерно взетите решения и направените добри или лоши ходове на очакващите. Като полигон и активно поле на Великата Борба, човешката история е обект на намеса на двете воюващи страни във Великата Борба. Свободата на избор, доколкото е дадена на всеки човек и доколкото бива правилно използвана от всеки човек, определя развитието на обществото и неговото узряване в есхатологичен смисъл.
Първата половина на 20 в. се характеризира с две световни войни и една голяма икономическа криза /депресия/ между тях. Създават ли се необходимите условия за края на света? Не още.Светът е разделен. Той воюва. Той още вярва в своите идеали и разчита на своите сили.Очакващи има и в двата враждуващи лагера, но призивът за посрещане „Княза на Мира” се заглушава от воя на сирените и грохота на оръдията и бомбите.Светът все още вярва в своите идеали, има своите амбиции и търси да ги наложи със сила. Като че ли ако Христос би дошъл сега, Той би прекъснал тези „свидни” мечти на човечеството. Актуално съществува въпроса: Дали светът не може да стане по-добър и без Божията намеса? Истински верният отговор на този въпрос може да даде само времето. А времето продължава да тече и не носи нищо ново под слънцето.
Зовът на ангелската вест, обогатен с нови текущи доказателства и с още по съвременни средства,печели нови последователи и обръщеници, към „настоящата истина”. Но това, все още не е времето когато „ще се повдигне Михаил…”/Дан12:1/. Пророчествата от откр. 13 гл. още нямат почва за развитие, две от трите ангелски вести още не са навлезли в истинската си сила, а чак след това трябва да приключи благодатното време и да паднат последните седем язви./Откр. Гл. 16/
Светът, току що приключил втората световна война е уморен, разстроен, обезкървен. . . Той използва дългоочаквания мир за да си отдъхне, да построи своите разрушени градове, да възстанови своя жизнен стандарт, да се утеши за своите дадени милиони жертви. Той жадно гледа напред към едно ново време на творчество и подем, на съживяване развитие и щастие. А за това му трябва МИР .
Не е ли това времето, за изпълнение на ОЧАКВАНЕТО? Не идва ли вече денят и часа на Господа? Очакващите в света вече са много. Те броят милиони. Вестта е ясна и изпитана. Тя звучи все по-убедително и силно: Пригответе се! Убойте се от Бога! Вавилон е паднал! Изберете своята принадлежност. Ваал или Йеова? Белегът на звяра или Божия печат! Боговдъхновеното слово твърди чрез пророк Исая:
„. . НЯМА МИР ЗА НЕЧЕСТИВИТЕ, Казва моят Бог!” Исая57:20
След горещата война започна студената. И тя трая нови 44 години. За света пак нямаше мир.
СТУДЕНАТА ВОЙНА И ЖЕЛЯЗНАТА ЗАВЕСА
След Втората Световна Война светът остава разделен. Образуваните два нови идейно противоположни лагери продължават войната, макар и под формата на мирно съвместно съществуване. Но те са непримирими и горят от желание за надмощие.Тяхната конфронтация се пренася чак в космоса. ЗА овладяване космическото пространство и съвременната астронавтика се изразходват огромни сили и средства.
На Земята се изгражда ЖЕЛЯНАТА ЗАВЕСА , една всестранна изолация между двата лагера. Тя е политическа, икономическа и най-вече и д е й н а или идеологическа. Цензурата на мисли, идеи, разбирания , вярвания и писания е безкомпромисно строга. В социалистическия лагер, в който бяхме и ние, българите ,фигурираше голяма част от човечеството:СССР,много европейски държави като: Полша, Чехия, Унгария, източна Германия, Естония, Литва, Латвия , Румъния, България, Китай, Корея. . . Към това се прибавят много страни, които под разни форми, се затварят за чужди влияния , пропаганда и верски контакти: Куба, Уругвай,някои ислямски и африкански страни . Дори един Израел,който се създава след войната, заема резервирани позиции към християнските мисионски дейности.Български евреи, които се връщаха от преселването си там, като гости в България казваха:” Тройната ангелска вест там е светлина под шиник”
Онези, които живяха, работиха и проповядваха в това време, знаят, че това беше не само ненасърчителна, но и опасна работа. Живееше се изолирано от външния свят и църквите бяха капсулирани в себе си, лишени от литература, организационен живот и лични контакти. МОЖЕШЕ ЛИ Тройната ангелска вест да извърши своето дело в един такъв разделен свят, където всяка дейност в името на Бог и вяра се третира като престъпление? МОЖЕШЕ ЛИ да се даде равен шанс на страните зад желязната завеса да се предупредят и запознаят с вестта на последното време? МОЖЕХА ЛИ в тези страни да се развият условията, които ще доведат нашия свят до желаната среща с Господа? Разбира се, че НЕ! Ако би дошъл при тези условия Христос не би дал шанс на половината население на земята да приеме вестта при равни условия и да й отговори отговорно. И както вече бе казано, най-важното все още предстои и то би било отнето от историята. Спасителният план и бил осакатен. Христос би изглеждал не желан Спасител и справедлив, очакван Съдия, а „агресор” и натрапник, намесващ се в чужди работи. НЕ, докато не бяха станали събитията около „перестройка”-та в СССР и не падна Берлинската стена, нито светът, нито църквата бяха готови да посрещнат Христос. И той НЕ ДОЙДЕ! Нужно беше едно НОВО ВРЕМЕ, ВРЕМЕ НА ОТВОРЕНИ ГРАНИЦИ И ВРАТИ, НА ОТВОРЕНИ УМОВЕ И СЪРЦА, на изпълнение и на последната част от пророческия свитък,на преливане чашата на беззаконието на света, на цялостно изпълнение на пророческата мисия на ЦЪРКВАТА. И ТОГАВА, ТЯ БИ МОГЛА ДА ОЧАКВА И ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА СВОЯТА ЗАВЕТНА МОЛБА: ДОЙДИ, ГОСПОДИ ИСУСЕ!/Откр.22:17,20/
ЕТО, ИДА КАТО КРАДЕЦ!
С края на студената война, светът влезе в едно ново време. То има всички черти и основания да се нарече „време на изненадата” и „време на Господния ден”, защото създаде условия последната Божия вест към един загиващ свят да прозвучи истински глобално. С помощта всесветските евангелизации, на медиите и интернет, вестта отива във всеки дом и достига всеки отделен човек. Оставал съм изненадан как неуки и неграмотни хора знаят за вестта на Библията, за Исус и за края на света. Църквите проповядват и светът бива предупреден.А това „ново време” имаме отпреди само 21-22 години!
НО това време ще бъде КРАТКО!
„След това видях четири ангела, стоящи на четирите ъгъла на земята и държащи четирите земни ветрове за да не духа никакъв вятър по земята, нито по морето нито върху някое дърво.
И видях друг ангел да се издига от изток, у когото беше печата на живия Бог; и той извика с висок глас към четирите ангела, на които бе дадено да повредят земята и морето и каза:
Не повреждайте земята, нито морето , нито дърветата, преди да ударим печат върху челата на слугите на нашия Бог.”
Откр. 7:1-3
Това „запечатване”е дело на последната Божия благодат. Негов специфичен отличителен белег е че то изкуствено е задържано спокойно, според заповедта на ангела в ст. 3.Но то е заредено с динамизъм, напрежение и борба, изобилства с конфликти, каквито светът не е имал.
То е в р е м е н а г н я в – гневът на народите. Изразява се във всестранно напрежение, войни, етнически и регионални конфликти, насилия, престъпност, кризи в личностен, семеен и широко социален план, революции и международен тероризъм.
Т о е в р е м е н а б е д с т в и я - природни, екологически, социални и технически.
„И ще станат знамения в слънцето в луната и звездите, а по земята бедствие на народите, които ще бъдат в недоумение поради бучението на морето и вълните.Човеците ще премират от страх и от очакване на онова, което ще постигне вселената, защото небесните сили ще се разклатят.”
Т о е в р е м е - з н а м е н и е, сигнализиращо за к р а я
„А когато почне да става това, изправете се и повдигнете главите си защото избавлението ви наближава.”Лука 21:28.
Всесветски проблеми, международно напрежение и намесата на нечисти свръхестествени сили ще доведат до опит за обединение на света под знака и знамето на АНТИХРИСТА, заклетият първоначален враг на истината и Бога.
„И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духове прилични на жаби, защото те са бесовски духове, които като вършат знамения , отиват при царете на цялата вселена да ги събират за войната във великия ден на Всемогъщия Бог.
Ето, ида като крадец! Блажен оня, който бди и пази дрехите си за да не ходи гол и да не гледат срамотата му. Откр. 16:13-16.
АРМАГЕДОН е името и мястото където се разбива като вълна в скалите човешката амбиция да се сътвори един нов, хубав и сигурен свят. Там потъват човешките усилия, гений и мечти за спасение със собствени усилия.
НО ПРЕДИ корабът–планета да потъне, в него ще се извърши едно дело на предупреждение и спасение чрез приемане и съобразяване с ТРОЙНАТА АНГЕЛСКА ВЕСТ от Откр.14:6-12.
И времето за това ще бъде кратко, много кратко и о п а с н о к р а т к о !
„Ето ида като крадец! Блажен, който б д и !. . .
Откр. 16:15
ДА ОЧАКВАМЕ ЛИ ОЩЕ, И АЗ И ТИ, ДРАГИ ЧИТАТЕЛЮ?
Какъв трябва да бъде „краят” на всичко, казано до тук? Ще дойде ли Исус най-после? Ще изпълни ли обещанието Си, дадено преди 2000 години. Ще се сбъдне ли очакването на човечеството, очакването на вековете, ОЧАКВАНЕТО на ОЧАКВАЩИТЕ?
Ще се сбъдне ли и „МОЕТО ОЧАКВАНЕ”?
„. . . ако и да се б а в и . . . . ЧАКАЙ ГО!”Авакум 2:3
И все пак. . .ЗАЩО да се бави толкова? Не загубва ли вече смисъл това бавене? Не се ли изчерпаха надеждите ни и не се ли превърна очакването в р а з о ч а р о в а н и е , по-голямо и по-силно от всякога? ДНЕС детето на очакването, с право може да бъде обезпокоено и смутено. Също както Мария в онази тайнствена и съдбовна утрин на възкресението, то е на прага на душевен срив, готово да възкликне: МОЯТ БОГ ГО НЯМА! . . „Вдигнали Моя Бог и не знам къде са Го положили!” И както тя не си даваше сметка, че вече разговаря с Него, така и детето на очакването не съзнава КОЛКО БЛИЗО е до срещата със своя Господ!
СКЪПО ДЕТЕ НА ОЧАКВАНЕТО, Д Е Р З А Й ! Той ще дойде тогава, когато преживееш всичко, което ти е отредено да преживееш и с което е станал напълно „ТВОЙ БОГ” Не би бил истински „Твой” без него! Затова, чакай Господа! Ако и да се бави, ЧАКАЙ ГО!
Уважаеми, любезни и мой много близък вече, читателю, Исус, Когото чакаме, все още се бави. Той ще се бави докато стои причината, която единствено може да Го задържи далеч от нас. Тя е и в теб, но и вън от теб. Исус НЯМА ДА ДОЙДЕ, докато този свят все още подържа някаква надежда да намери спасението си вън от Него. Той няма да детронира княза на този свят, докато той не е изчерпал и последната възможност да създаде една по-добра и по-щастлива планета. Но този последен, спасителен шанс вече тече. . .Имаш ли впечатление, че протича успешно? Към подобрение и съвършенство ли върви светът? По-добри ли стават хората? По-щастливи ли са децата? По-сигурен и удовлетворяващ ли е живота? Светът премина през всякакви строеве и режими: Патриархален, родовообщинен, монархичен, диктаторски, социалистически и комунистически, опита религиозни управления и анархии. . . ДНЕС се опитва да създаде световни демократични общества. . .Има ли поне един случай, когато е успял да се освободи от проклятието на злото, да премахне сянката на ГРЕХА надвиснала зловещо над него и притисната хищно до него? НЕ, НЕ и винаги НЕ! Напротив, планетата ни търпи пълен провал в усилията си да стане член на непадналата вселена и да си възвърне статуса на ИЗГУБЕНИЯ РАЙ!
ЗАЩО Исус още се бави? Защото тече последният ни шанс да създадем нещо, което да ни спаси. И човеците ще го опитат. Както жителите на света след потопа движени от подобни подбуди, предприеха строежа на Вавилонската кула, така последният човешки род ще се опита да се обедини и подслони под егидата на една всесветска идея за „нов ред”, една мечта и блян за МИР И БЕЗОПАСНОСТ. Но точно тогава ще дойде КРАЯТ. Божието Слово казва:
„А за годините и времената, братя, няма нужда да ви се пише; защото вие добре знаете, че Господният ден ще дойде като крадец нощем. Когато казват: МИР И БЕЗОПАСНОСТ, ТОГАВА ЩЕ ГИ ПОСТИГНЕ ВНЕЗАПНО ПОГУБЛЕНИЕ, като болките на непразна жена и никак няма да избегнат.”
1 Сол. 5:1-3
ИСУС ще дойде, когато този свят изчерпи до капка благодатното си време. Тогава ще бъде късно да се спасим. Преди да дойде на света и сложи край на злото, КНЯЗЪТ НА МИРА трябва да е дошъл в мен и теб за да възстанови доброто.
Да Му съдействаме! Да Го очакваме и да Го дочакаме!
„Кръстът ви да бъде препасан и светилниците ви запалени; и сами вие да приличате на човеци, които чакат Господаря си да се завърне от сватба, за да Му отворят незабавно щом дойде и похлопа.
Блажени ония слуги,чийто Господар ги намери будни когато си дойде. . .
Лука 12:35-37
„Чакай Господа! Дерзай и нека се укрепи сърцето ти.
Да, ЧАКАЙ ГОСПОДА!
А м и н !
„На стражата си ще застана, ще се изправя на кулата и ще внимавам да видя какво ще ми говори Той, и какво да отговоря на изобличителя си. Господ в отговор ми рече: Напиши видението и изложи го ясно на дъсчици, за да може да се чете бърже. Защото видението се отнася към едно определено бъдеще време, но бърза към изпълнението си и няма да излъже; Ако и да се бави, чакай го, защото непременно ще дойде, няма да закъснее.”
Авакум 2:1-3
Вълнението на едно ОЧАКВАНЕ, не може да не ви е познато. Очакването се появява в съзнанието, приближава във времето, среща се с настоящето и става факт. После се вгражда в живота, променя малко или много в съдбата и остава в съзнанието като спомен. Нерядко, очакването никога не се реализира и това също има повече или по-малко значение за личността.
АЗ живях с очаквания. Някои от тях се сбъднаха по добър за мен начин. Други – не по най-добрия начин. . . Трети въобще не се сбъднаха . Само е д н о о ч а к в а н е премина през целия ми живот без да загуби ни най-малко от настъпилите в живота промени. Напротив, то увеличава своето съдържание с всеки изминат ден и се превръща във върховното ОЧАКВАНЕ НА ЖИВОТА МИ.Това очакване е общочовешко, историческо, всемирно, божествено!
„Защото зная, че е жив Изкупителят ми и че в последно време ще застане на земята. И като изтлее след кожата ми това тяло, пак със плътта си ще видя Бога; Когото сам аз ще видя и очите ми ще гледат и то не като чужденец. За тази гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.”
Йов 19:25-27
„А според обещанието Му, очакваме ново небе и нова земя, в които да живее правда.”2 Петр. 3:13
„. . .отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, п а к щ е
д о й д а и ще ви взема при Себе Си, тъй щото гдето съм Аз да бъдете и вие.”
Йоан 14:2,3
ПЕРСПЕКТИВИ ОТ ВИСШ ПОРЯДЪК
Личността на Исус Христос трябва да се извлича от Библията, а не от другата литература: „Изследвайте Писанията, те свидетелстват за МЕН…” Йоан 5:39.
Там тя е център, около който се въртят всички събития. Много десетки пророчества предсказват идването Му на нашата земя от друг, по-добър свят. Загатват, обрисуват и разкриват черти, от несравнимо чудния Му живот - от първото пророчество преди хилядолетия, до последните сцени на Голгота. В този божествен сценарий Той върви по пророческите вълни на времето, така както вървеше буквално по вълните на Галилейското езеро . Сам Емануил – Бог с нас, Той среща корабокрушенците от всички времена и им казва: „Аз съм, не бойте се”. Йоан 6:20. . . .Последните пророчески слова , дошли направо от устата на небесен пратеник към неговите земни родители гласят:
„Тя ще роди син, Когото ще наречеш Исус /Спасител/, защото Той е Който ще спаси людете си от греховете им.”
Сам Исус представя Себе Си, като Онзи, Който е дошъл от друг свят и ще заведе Своите верни в друг по-добър свят:
„И рече им: Вие сте от тия, които са долу; Аз съм от ония, които са горе. Вие сте от този свят, а Аз не съм от този свят.” Йоан 8:23
„Исус отговори: Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега царството Ми не е оттук. Затова Пилат Му каза: Тогава Ти цар ли си? Исус отговори: Ти право казваш, защото аз съм Цар. Аз за това се родих и за това дойдох на света, да свидетелствам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас.”
Йоан 18:36,37.
Очакването за Месия – Христос е потвърдено от самия Него, Той Сам го е обещал:
„. . Аз пак ще ви видя и радостта ви никой няма да отнеме.”
Йоан 16:22
Учениците Му са приели това обещание, защото Го питат: „Сега ли ще върнеш на Израиля царството?” Деяния 1:6-8. Отговорът на Исус ги отклонява от обвързване със срокове и дати: „Не е за вас да знаете времето. . .” Той набляга върху делото, което има да извършат преди това в Ерусалим, Юдея и по целия свят. Но очакването остава. Мат 24:37-42.Христос навред казва: Очаквайте Ме!.Пророчеството на Авакум казва: „Ако и да се бави, ЧАКАЙ ГО!
ОЧАКВАНЕТО НА ПОСЛЕДНОТО ВРЕМЕ
Исус представя това очакване чрез една притча:Мат. 25:1-10. От нея тръгваме към действителността. „Понеже младоженецът се забави, додряма се на всички и заспаха.”
Тъй като обещанието не стана в дните на апостолите, не стана и при техните приемници, не стана и през вековете, наречени „средни” или „тъмни”, църквата бе налегната от дрямка и заспа. Тя бива стресната и събудена от среднощен вик: „Младоженецът иде! Ставайте да Го посрещнете!” Този вик намира своя исторически отзвук в събитията от началото на 19 в., когато редица пробуждания тук и там, довеждат до Милеристкото движение. В североамериканските щати Уйлям Милър изследва пророчеството от Дан. 8:14 за 2300 денонощия, като вижда в „очистване на светилището” завръщането на Христос и края на света.Проповядва със сила предстоящето идване на Христос през 1844 г. От тук започва истинското ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНОТО ВРЕМЕ. Исус не дойде през 1844 г. и това става причина за голямото разочарование на очакващите. Те понасят критики, нападки и подигравки. Но забавянето, разочарованието и критиките на „неочакващите” не отменят самото ОЧАКВАНЕ, нито вярата във факта на Христовото завръщане.
ДНЕС,в края на 2011 г. когато пиша тези редове, един ретроспективен поглед към изминалите събития, не само не обезсилва реалността на обещанието, не само не запазва неговата актуалност, но и дава усета за неговата непосредствена близост, неговото предфинално възпламеняване.
РАЗОЧАРОВАНИЕТО Е БИЛО ПРЕДВИДЕНО
Да се върнем на очакването и разочарованието през 1844 г. Тогава вестта за Второто Пришествие е приета от една малка част от човечеството, 50 - 100 хиляди души. Приемането е станало не въз основа на едно пълно познание, а по-скоро сензационно, от възбуда , от страх. . . Това се вижда от факта, че след разочарованието на 22 Октомври, групата „очакващи” рязко се стопява и болшинството масово напуска очакването. Ако Исус беше дошъл тогава, щеше ли това да е пълноценно изпълнение на обещанието към Неговите избрани? Би ли довело до подобаващия завършек на ВЕЛИКАТА БОРБА? Би ли заварил Христос един приготвен народ, който Го очаква? Би ли имало един подобаващо предупреден свят? НЕ. Това би било един прибързан завършек на всемирния проблем, неудачен финал, оставящ разочарование и неудовлетворение у всички наблюдаващи жители на непадналите светове. Това би лишило ВЕЧНОТО БЛАГОВЕСТИЕ от най-силната му част – ТРОЙНАТА АНГЕЛСКА ВЕСТ! Великата борба би била лишена от най-драматичната й част и най-убедителния епизод – борбата на светиите с
ОБРАЗА НА ЗВЯРА. Откр. Гл. 13.
Не е било време за Пришествието, а за р а з о ч а р о в а н и е . Това ни казва Библията в Откр. 10:9:
„. . изяж книжката и в устата ти ще бъде сладка, но в корема ти ще се вгорчи”
В„Книжката” е споменатото Даниилово пророчество за 2300 денонощия. Сладостта е радостта от очакването, а горчевината – горчивото разочарование. Да, разочарование е трябвало да има, то е било предвидено и предсказано. Но това не отменя, а дори засилва очакването, защото:
„Тогава ми се каза: Трябва пак да пророкуваш за много люде и народи, езици и царе.” Откр. 10:11.
Според Божията програма в спасителния план, разочарованието трябва да бъде последвано от разгръщане на всесветска проповед и то в съвременен вид, т.е. „ВЕЧНОТО БЛАГОВЕСТИЕ”
„И видях друг ангел, че летеше посред небето, който имаше ВЕЧНОТО БЛАГОВЕСТИЕ, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ, племе, език и люде. И каза със силен глас: Убойте се от Бога и въздайте Нему слава, защото настана час ът, когато Той ще съди; и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори. И един друг ангел, втори, следваше подир него и казваше : Падна, падна великият Вавилон, който напои всичките народи с виното на своето разпалено блудстване. И друг, трети ангел вървеше подир тях и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото или на ръката си, той ще и да пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред светите ангели и пред Агнето.”
Откр. 14:6-12
Тази библейска в е с т , която „лети” над земята и звучи по най-съвременен начин, не е била прогласявана никога преди това. Последният останал жив апостол, Йоан, я получава на остров Патмос и я записва в своята книга. Но нито той, нито неговите приемници, нито християните през вековете. . .нито западната, нито източната църква, нито реформацията и реформаторите, нито Лутер, нито Калвин, нито Джон Уесли, нито християнските общества, от по-ново време я проповядват. Защо? Защото още не й е дошло времето. То идва след разочарованието през 1844 г. – времето на ТРОЙНАТА АНГЕЛСКА ВЕСТ.
ОЧАКВАНЕТО ПРОДЪЛЖАВА
„Очакващите” след разочарованието са една малка група хора, но с голяма в я р а и с велика в е с т . Те отказват да се пръснат, да се обезверят, да се усъмнят в своя Бог. Базират се не на уговорка с променливи клаузи, а на о т н о ш е н и е , което стои и устоява. Те са очаквали с верност и когато губят, губят с верност, страдат с достоинство.
Затова и Бог се отнася към тях с верност и зачита достоинството им. Той ги извежда от разочарованието и им показва пътя. Още на следващия ден, един от тях трябва да премине през една обрана царевична нива. Както върви, вдига поглед нагоре и вижда върху екрана на чистото небе невероятна сцена: Облечен в одеждите на велик Първосвещеник, Сам Господ Исус Христос влиза в Светая Светих на небесното светилище. Това е достатъчно. Споделя го с малцината от останалата верна група и всички разбират грешката си. Тя е в тълкуванието на израза „очистване на светилището”. Земята не е Светилището, което е трябвало да се очисти. Светилището е горе на небето и там е станало нещо, което се нарича „очистване”. Когато изследват установената от Бога служба в земното светилище, достигат до деня на очистване в седмия месец, десетия ден. Това е забележителният „ден на омилостивение”, Йом Кипур. Читателят може да проследи цялата наредба за земното светилище описана в Изх. 25 - . . .гл. Левит .гл. 23 и др.
Насочено към небето, към небесния храм или светилище, вниманието им се спира на най-забележителния предмет в този храм – ковчегът на завета /Откр. 11:19/. А знаем какво съдържа той – десетте Божи заповеди, скрижалите, двете каменни плочи, на които сам Бог написа, след като изрече Своя закон. Така първата от трите ангелски вести прозвучава в унисон с целия закон, респективно 4-та Божия заповед. Очакващите виждат, че човеци са направили промени в Божия закон. Те възстановяват неговата цялост и отдават на седмичната с ъ б о т а подобаващото й зачитане. Дали сега вече църквата и светът са готови за о ч а к в а н е т о ?
Не съвсем. Реформата в църквата на очакващите, току що е започнала. Тя трябва да отиде далеч по света и да апелира към едно християнство, което е затвърдяло в погрешни разбирания и практики. И още нещо, ако Христос би дошъл сега, той би заварил една реформирана, но все още легалистично мислеща, законническа църква. Тя има завоевания в популяризиране вестта си по света, но все още не е израстнала по отношение критериите си за спасението. Тя вярва, че реформата в пазене Божиите заповеди е условието за спасение.
Нужно е ново откровение и то идва с генералната конференция в Минеаполис през 1888 г. Тук църквата на очакващите приема нещо, което е пренебрегвала и подценявала до сега – ОПРАВДАНИЕТО ЧРЕЗ ВЯРА. Големият извод, който заляга отсега нататък в доктрината й е че НИКОЙ НЕ СЕ СПАСЯВА ЧРЕЗ ПАЗЕНЕ НА БОЖИИТЕ ЗАПОВЕДИ, А ТРЯБВА ДА ПАЗИ БОЖИИТЕ ЗАПОВЕДИ, ЗАЩОТО Е СПАСЕН ЧРЕЗ ВЯРА!
ОЧАКВАНЕТО ПРЕЗ 20 ВЕК. ПРЕПЯТСТВИЯ ОТВЪТРЕ И ОТВЪН
В КРАЯ на 19 в. учението за спасението добива завършен вид. Успоредно с това се дават много практични вести чрез пророческата дарба, изявена в редиците на „очакващата” църква. Възпитание и образование, здравна просвета, съвети върху отношения в семейството, църквата и обществото, специални вести към младите, родителите, възрастните хора, световна здравна просветна, лечебна и евангелизаторска дейност. Чрез Църквата на Адвентистите от Седмия Ден се изливат много благословения на света. Готов ли е вече светът за великото ОЧАКВАНЕ?
Не бива да мислим, че ВЕЛИКАТА БОРБА на вселената ще приключи само с добра теология и уместни реформи. Не бива да мислим, че конфликтът на вселената ще завърши така без борба, съпротива и драматизъм. Не бива да мислим, че няколко десетки или сто години са пределно много време за чакане. . .Та Ной е имал 120 години за да предупреди един много по-малък и не така сложен свят! В тази кауза е заложен най-чувствителния и фундаментален проблем – естеството на ГРЕХА. Заложени са МИРА, СИГУРНОСТТА И ЩАСТИЕТО на разумната вселена. Този проблем е от жизнена важност и не може да се реши без да се видят на живо всички контрааргументи на ВРАГА. Предупредени сме: „. . .Горко вам, жители земни, Дяволът е между вас, много разярен!. . .” Откр. 12:12.
Потвърждението на тези предупреждения не закъснява. В началото на 20 в. когато като че ли светът и църквата са готови за изпълнение на Божията поръчка, възникват неочаквани атаки вътре в общността на самите „ о ч а к в а щ и „ Църквата трябва да преболедува и да придобие „имунитет”.Но важното е да бъде водена от Бога. Когато Бог води някого, не е важна многочисленост, не е важна популярност или високо положение, нито големи таланти и средства. Истината може да е облечена в скромност, непретенциозност и бедност, но щом има печата на Божието одобрение, тя проявява жизненост и рано или късно тържествува. Тя има бъдеще!
В началото на 20 век, „очакващите” са една официално известна църква, която се готви да изпълни своята всесветска мисия: Да прогласи „вечното благовестие” в неговата актуална, настояща форма – ТРОЙНАТА АНГЕЛСКА ВЕСТ. Те имат вече не само в е с т т а но и позиции, от които да я придвижат: здравни институти, издателски къщи, младежки организации, и мисионска дейност в далечни страни. Току що влезлият 20ти век, като че ли отваря благосклонно своите врати. . .Но има „някой”, който не се радва на това, бои се от него и е готов да го възпре по всеки възможен начин. Вече знаем кой е той и защо е „много разярен”. Ако читателят има възможност да прочете двете неголеми книги на Люис Р. Уолтън, „Омега” и „Омега 2”, ще се запознае с проблемите, които възникват вътре в организацията на „очакващите”. Това е един „троянски кон” от влиятелни личности, които се опитват да внесат небиблейски учения в доктрината на църквата, като пантеизъм, окултизъм и др., заедно с провеждане на свои лични интереси и цели. Някои от водещите имена са: Д-р Келлог, Албион Белинджър, Д.М. Кенрайт. . . Обаче, точно тук и сега, в тези критични, опасни моменти, проличава намесата на Провидението. Небето разобличава и разбива коварните атаки чрез скромен инструмент, в когото вселява авторитета и силата на пророческата дарба – Божията „вестителка” Елън Уайт. Това име израства и става познато по целия свят. Тя извършва неоценима полезна дейност и оставя огромно наследство във вид на лични свидетелства, живи опитности и безсмъртни писания.
Препятствията, поставяни по пътя на и с т и н а т а стават стъпала, по които тя се изкачва по-високо и влиза в своята роля все по-убедително.
ТРОЙНАТА АНГЕЛСКА ВЕСТ И ДВЕТЕ СВЕТОВНИ ВОЙНИ
Първата половина на 20 век би могла да доведе до изпълнение на евангелската поръчка,приготвяне на църквата и посрещане на „Човешкия Син” в Неговото славно завръщане. Това би било в унисон и хармония с библейските пророчества. Но библейските пророчества имат едно специфично качество – у с л о в н о с т а ! Събитията в света и историческите факти, не се провеждат по предварително написан сценарий, а следват закономерно взетите решения и направените добри или лоши ходове на очакващите. Като полигон и активно поле на Великата Борба, човешката история е обект на намеса на двете воюващи страни във Великата Борба. Свободата на избор, доколкото е дадена на всеки човек и доколкото бива правилно използвана от всеки човек, определя развитието на обществото и неговото узряване в есхатологичен смисъл.
Първата половина на 20 в. се характеризира с две световни войни и една голяма икономическа криза /депресия/ между тях. Създават ли се необходимите условия за края на света? Не още.Светът е разделен. Той воюва. Той още вярва в своите идеали и разчита на своите сили.Очакващи има и в двата враждуващи лагера, но призивът за посрещане „Княза на Мира” се заглушава от воя на сирените и грохота на оръдията и бомбите.Светът все още вярва в своите идеали, има своите амбиции и търси да ги наложи със сила. Като че ли ако Христос би дошъл сега, Той би прекъснал тези „свидни” мечти на човечеството. Актуално съществува въпроса: Дали светът не може да стане по-добър и без Божията намеса? Истински верният отговор на този въпрос може да даде само времето. А времето продължава да тече и не носи нищо ново под слънцето.
Зовът на ангелската вест, обогатен с нови текущи доказателства и с още по съвременни средства,печели нови последователи и обръщеници, към „настоящата истина”. Но това, все още не е времето когато „ще се повдигне Михаил…”/Дан12:1/. Пророчествата от откр. 13 гл. още нямат почва за развитие, две от трите ангелски вести още не са навлезли в истинската си сила, а чак след това трябва да приключи благодатното време и да паднат последните седем язви./Откр. Гл. 16/
Светът, току що приключил втората световна война е уморен, разстроен, обезкървен. . . Той използва дългоочаквания мир за да си отдъхне, да построи своите разрушени градове, да възстанови своя жизнен стандарт, да се утеши за своите дадени милиони жертви. Той жадно гледа напред към едно ново време на творчество и подем, на съживяване развитие и щастие. А за това му трябва МИР .
Не е ли това времето, за изпълнение на ОЧАКВАНЕТО? Не идва ли вече денят и часа на Господа? Очакващите в света вече са много. Те броят милиони. Вестта е ясна и изпитана. Тя звучи все по-убедително и силно: Пригответе се! Убойте се от Бога! Вавилон е паднал! Изберете своята принадлежност. Ваал или Йеова? Белегът на звяра или Божия печат! Боговдъхновеното слово твърди чрез пророк Исая:
„. . НЯМА МИР ЗА НЕЧЕСТИВИТЕ, Казва моят Бог!” Исая57:20
След горещата война започна студената. И тя трая нови 44 години. За света пак нямаше мир.
СТУДЕНАТА ВОЙНА И ЖЕЛЯЗНАТА ЗАВЕСА
След Втората Световна Война светът остава разделен. Образуваните два нови идейно противоположни лагери продължават войната, макар и под формата на мирно съвместно съществуване. Но те са непримирими и горят от желание за надмощие.Тяхната конфронтация се пренася чак в космоса. ЗА овладяване космическото пространство и съвременната астронавтика се изразходват огромни сили и средства.
На Земята се изгражда ЖЕЛЯНАТА ЗАВЕСА , една всестранна изолация между двата лагера. Тя е политическа, икономическа и най-вече и д е й н а или идеологическа. Цензурата на мисли, идеи, разбирания , вярвания и писания е безкомпромисно строга. В социалистическия лагер, в който бяхме и ние, българите ,фигурираше голяма част от човечеството:СССР,много европейски държави като: Полша, Чехия, Унгария, източна Германия, Естония, Литва, Латвия , Румъния, България, Китай, Корея. . . Към това се прибавят много страни, които под разни форми, се затварят за чужди влияния , пропаганда и верски контакти: Куба, Уругвай,някои ислямски и африкански страни . Дори един Израел,който се създава след войната, заема резервирани позиции към християнските мисионски дейности.Български евреи, които се връщаха от преселването си там, като гости в България казваха:” Тройната ангелска вест там е светлина под шиник”
Онези, които живяха, работиха и проповядваха в това време, знаят, че това беше не само ненасърчителна, но и опасна работа. Живееше се изолирано от външния свят и църквите бяха капсулирани в себе си, лишени от литература, организационен живот и лични контакти. МОЖЕШЕ ЛИ Тройната ангелска вест да извърши своето дело в един такъв разделен свят, където всяка дейност в името на Бог и вяра се третира като престъпление? МОЖЕШЕ ЛИ да се даде равен шанс на страните зад желязната завеса да се предупредят и запознаят с вестта на последното време? МОЖЕХА ЛИ в тези страни да се развият условията, които ще доведат нашия свят до желаната среща с Господа? Разбира се, че НЕ! Ако би дошъл при тези условия Христос не би дал шанс на половината население на земята да приеме вестта при равни условия и да й отговори отговорно. И както вече бе казано, най-важното все още предстои и то би било отнето от историята. Спасителният план и бил осакатен. Христос би изглеждал не желан Спасител и справедлив, очакван Съдия, а „агресор” и натрапник, намесващ се в чужди работи. НЕ, докато не бяха станали събитията около „перестройка”-та в СССР и не падна Берлинската стена, нито светът, нито църквата бяха готови да посрещнат Христос. И той НЕ ДОЙДЕ! Нужно беше едно НОВО ВРЕМЕ, ВРЕМЕ НА ОТВОРЕНИ ГРАНИЦИ И ВРАТИ, НА ОТВОРЕНИ УМОВЕ И СЪРЦА, на изпълнение и на последната част от пророческия свитък,на преливане чашата на беззаконието на света, на цялостно изпълнение на пророческата мисия на ЦЪРКВАТА. И ТОГАВА, ТЯ БИ МОГЛА ДА ОЧАКВА И ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА СВОЯТА ЗАВЕТНА МОЛБА: ДОЙДИ, ГОСПОДИ ИСУСЕ!/Откр.22:17,20/
ЕТО, ИДА КАТО КРАДЕЦ!
С края на студената война, светът влезе в едно ново време. То има всички черти и основания да се нарече „време на изненадата” и „време на Господния ден”, защото създаде условия последната Божия вест към един загиващ свят да прозвучи истински глобално. С помощта всесветските евангелизации, на медиите и интернет, вестта отива във всеки дом и достига всеки отделен човек. Оставал съм изненадан как неуки и неграмотни хора знаят за вестта на Библията, за Исус и за края на света. Църквите проповядват и светът бива предупреден.А това „ново време” имаме отпреди само 21-22 години!
НО това време ще бъде КРАТКО!
„След това видях четири ангела, стоящи на четирите ъгъла на земята и държащи четирите земни ветрове за да не духа никакъв вятър по земята, нито по морето нито върху някое дърво.
И видях друг ангел да се издига от изток, у когото беше печата на живия Бог; и той извика с висок глас към четирите ангела, на които бе дадено да повредят земята и морето и каза:
Не повреждайте земята, нито морето , нито дърветата, преди да ударим печат върху челата на слугите на нашия Бог.”
Откр. 7:1-3
Това „запечатване”е дело на последната Божия благодат. Негов специфичен отличителен белег е че то изкуствено е задържано спокойно, според заповедта на ангела в ст. 3.Но то е заредено с динамизъм, напрежение и борба, изобилства с конфликти, каквито светът не е имал.
То е в р е м е н а г н я в – гневът на народите. Изразява се във всестранно напрежение, войни, етнически и регионални конфликти, насилия, престъпност, кризи в личностен, семеен и широко социален план, революции и международен тероризъм.
Т о е в р е м е н а б е д с т в и я - природни, екологически, социални и технически.
„И ще станат знамения в слънцето в луната и звездите, а по земята бедствие на народите, които ще бъдат в недоумение поради бучението на морето и вълните.Човеците ще премират от страх и от очакване на онова, което ще постигне вселената, защото небесните сили ще се разклатят.”
Т о е в р е м е - з н а м е н и е, сигнализиращо за к р а я
„А когато почне да става това, изправете се и повдигнете главите си защото избавлението ви наближава.”Лука 21:28.
Всесветски проблеми, международно напрежение и намесата на нечисти свръхестествени сили ще доведат до опит за обединение на света под знака и знамето на АНТИХРИСТА, заклетият първоначален враг на истината и Бога.
„И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духове прилични на жаби, защото те са бесовски духове, които като вършат знамения , отиват при царете на цялата вселена да ги събират за войната във великия ден на Всемогъщия Бог.
Ето, ида като крадец! Блажен оня, който бди и пази дрехите си за да не ходи гол и да не гледат срамотата му. Откр. 16:13-16.
АРМАГЕДОН е името и мястото където се разбива като вълна в скалите човешката амбиция да се сътвори един нов, хубав и сигурен свят. Там потъват човешките усилия, гений и мечти за спасение със собствени усилия.
НО ПРЕДИ корабът–планета да потъне, в него ще се извърши едно дело на предупреждение и спасение чрез приемане и съобразяване с ТРОЙНАТА АНГЕЛСКА ВЕСТ от Откр.14:6-12.
И времето за това ще бъде кратко, много кратко и о п а с н о к р а т к о !
„Ето ида като крадец! Блажен, който б д и !. . .
Откр. 16:15
ДА ОЧАКВАМЕ ЛИ ОЩЕ, И АЗ И ТИ, ДРАГИ ЧИТАТЕЛЮ?
Какъв трябва да бъде „краят” на всичко, казано до тук? Ще дойде ли Исус най-после? Ще изпълни ли обещанието Си, дадено преди 2000 години. Ще се сбъдне ли очакването на човечеството, очакването на вековете, ОЧАКВАНЕТО на ОЧАКВАЩИТЕ?
Ще се сбъдне ли и „МОЕТО ОЧАКВАНЕ”?
„. . . ако и да се б а в и . . . . ЧАКАЙ ГО!”Авакум 2:3
И все пак. . .ЗАЩО да се бави толкова? Не загубва ли вече смисъл това бавене? Не се ли изчерпаха надеждите ни и не се ли превърна очакването в р а з о ч а р о в а н и е , по-голямо и по-силно от всякога? ДНЕС детето на очакването, с право може да бъде обезпокоено и смутено. Също както Мария в онази тайнствена и съдбовна утрин на възкресението, то е на прага на душевен срив, готово да възкликне: МОЯТ БОГ ГО НЯМА! . . „Вдигнали Моя Бог и не знам къде са Го положили!” И както тя не си даваше сметка, че вече разговаря с Него, така и детето на очакването не съзнава КОЛКО БЛИЗО е до срещата със своя Господ!
СКЪПО ДЕТЕ НА ОЧАКВАНЕТО, Д Е Р З А Й ! Той ще дойде тогава, когато преживееш всичко, което ти е отредено да преживееш и с което е станал напълно „ТВОЙ БОГ” Не би бил истински „Твой” без него! Затова, чакай Господа! Ако и да се бави, ЧАКАЙ ГО!
Уважаеми, любезни и мой много близък вече, читателю, Исус, Когото чакаме, все още се бави. Той ще се бави докато стои причината, която единствено може да Го задържи далеч от нас. Тя е и в теб, но и вън от теб. Исус НЯМА ДА ДОЙДЕ, докато този свят все още подържа някаква надежда да намери спасението си вън от Него. Той няма да детронира княза на този свят, докато той не е изчерпал и последната възможност да създаде една по-добра и по-щастлива планета. Но този последен, спасителен шанс вече тече. . .Имаш ли впечатление, че протича успешно? Към подобрение и съвършенство ли върви светът? По-добри ли стават хората? По-щастливи ли са децата? По-сигурен и удовлетворяващ ли е живота? Светът премина през всякакви строеве и режими: Патриархален, родовообщинен, монархичен, диктаторски, социалистически и комунистически, опита религиозни управления и анархии. . . ДНЕС се опитва да създаде световни демократични общества. . .Има ли поне един случай, когато е успял да се освободи от проклятието на злото, да премахне сянката на ГРЕХА надвиснала зловещо над него и притисната хищно до него? НЕ, НЕ и винаги НЕ! Напротив, планетата ни търпи пълен провал в усилията си да стане член на непадналата вселена и да си възвърне статуса на ИЗГУБЕНИЯ РАЙ!
ЗАЩО Исус още се бави? Защото тече последният ни шанс да създадем нещо, което да ни спаси. И човеците ще го опитат. Както жителите на света след потопа движени от подобни подбуди, предприеха строежа на Вавилонската кула, така последният човешки род ще се опита да се обедини и подслони под егидата на една всесветска идея за „нов ред”, една мечта и блян за МИР И БЕЗОПАСНОСТ. Но точно тогава ще дойде КРАЯТ. Божието Слово казва:
„А за годините и времената, братя, няма нужда да ви се пише; защото вие добре знаете, че Господният ден ще дойде като крадец нощем. Когато казват: МИР И БЕЗОПАСНОСТ, ТОГАВА ЩЕ ГИ ПОСТИГНЕ ВНЕЗАПНО ПОГУБЛЕНИЕ, като болките на непразна жена и никак няма да избегнат.”
1 Сол. 5:1-3
ИСУС ще дойде, когато този свят изчерпи до капка благодатното си време. Тогава ще бъде късно да се спасим. Преди да дойде на света и сложи край на злото, КНЯЗЪТ НА МИРА трябва да е дошъл в мен и теб за да възстанови доброто.
Да Му съдействаме! Да Го очакваме и да Го дочакаме!
„Кръстът ви да бъде препасан и светилниците ви запалени; и сами вие да приличате на човеци, които чакат Господаря си да се завърне от сватба, за да Му отворят незабавно щом дойде и похлопа.
Блажени ония слуги,чийто Господар ги намери будни когато си дойде. . .
Лука 12:35-37
„Чакай Господа! Дерзай и нека се укрепи сърцето ти.
Да, ЧАКАЙ ГОСПОДА!
А м и н !